Виктор Юго
Клетниците (153)

ГЛАВА IX
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ЖАН ВАЛЖАН

Когато остана сам с Жавер, Жан Валжан развърза краката му и го поведе за ремъка на амуницията му като добиче. Така прекосиха вътрешния трапец на барикадата. Покатериха се по ниското укрепление на улица Мондетур и се озоваха в уличката, където никой вече не можеше да ги види.

Жан Валжан извади от джоба на жилетката си ножче и го отвори.

— Кама ли? — извика Жавер. — Правилно. Това ти подхожда повече!

Жан Валжан сряза мартенгала, омотан около шията на Жавер, преряза и въжетата, които стягаха китките му и му каза:

— Свободен сте.

Жавер мъчно се учудваше. Но колкото и да се владееше, сега застина, зинал от удивление. Жан Валжан добави:

— Не вярвам да изляза жив оттук. Но ако случайно оцелея, аз живея под името Фошльован на улица Ом Арме №7.

Жавер смръщи лице като тигър, полуотвори уста и процеди през зъби:

— Пази се!

— Идете си — повтори Жан Валжан.

Жавер закопча сюртука си, повтори адреса на Жан Валжан, обърна се кръгом и закрачи към халите. Като измина няколко крачки обаче, той се спря и извика:

— До гуша ми дойдохте! По-добре ме убийте!

Без да съзнава, той за пръв път го заговори на „вие“.

— Идете си!

Жавер закрачи бавно. Щом зави зад ъгъла на улицата, Жан Валжан изпразни във въздуха пистолета си, после се върна на барикадата и докладва:

— Задачата е изпълнена.