Виктор Юго
Клетниците (34)

ГЛАВА XXXIV
В КАКВО ОГЛЕДАЛО ВИЖДА КОСИТЕ СИ ГОСПОДИН МАДЛЕН

Разсъмваше се. Фантин беше прекарала трескава безсънна нощ, но изпълнена с радостни картини. Призори заспа. Сестра Симплиция бдеше над нея. Изведнъж тя извърна глава и възкликна тихо. Пред нея бе застанал господин Мадлен. Той беше влязъл съвсем безшумно:

Тя му каза, че Фантин е заспала с илюзията, че господин кметът е отишъл в Монфермей да доведе детето й.

— Добре сте сторили, че не сте я разбудили — каза господин Мадлен, но по изражението му сестра Симплиция разбра, че той не идва оттам.

Междувременно в стаята се развидели напълно. Сестрата вдигна очи към лицето на господин Мадлен.

— Боже мой! — възкликна тя. — Какво ви се е случило, господине? Косите ви са съвсем бели!

— Гледай ти! — промълви той съвсем безразлично.

— Мога ли да видя Фантин?

— Няма ли да доведете детето й?

— Непременно, но ще ми са нужни два, три дни.

— Ако не й се покажете през това време, тя няма да знае, че сте се върнали…

— Не, сестро, трябва да я видя. Може би няма да имам много време.

Господин Мадлен постоя неподвижен край леглото на Фантин. Тя внезапно отвори очи и го попита спокойно усмихната:

— Ами Козет?