Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Misérables, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 139 гласа)
Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
tanyaberb (2008)

Издание:

Издателство „Отечество“, София, 1985

 

Victor Hugo. Les Miserables

Nelson Editeurs. Paris

  1. — Добавяне

ГЛАВА XXIX
ДЯДО ФОШЛЬОВАН ЗАТРУДНЕН

Игуменката беше смутена. Дядо Фошльован беше свой човек, но тя трябваше да иска нещо нередно. Починалата монахиня държеше да бъде погребана в свой ковчег в гробницата на манастира, а властите строго забраняваха това. От няколко години се спазваше определен ритуал. Общината отпускаше ковчег и умрелите монахини биваха погребвани в гробището Вожирар, придружени само от дядо Фошльован и свещеника. На игуменката предстоеше да отправи към дядо Фошльован своята необикновена молба. Тя стори това много тактично, а той успя, с вродения си хитър ум, да й намекне, че е готов да услужи на манастира, но и той има молба — тъй като вече остарява и мъчно се справя с работата, да вземат брат му за помощник.

Игуменката не бързаше да даде обещанието си. Безпокоеше я още един проблем — празния общински ковчег.

— Ще го закопаем в гробището и толкова! — каза дядо Фошльован.

— Но дали гробарите няма да усетят, че е празен?

— Ще сложа пръст в него.

— Значи вие ще се заемете с празния ковчег?

— Оставете на мене.

Лицето на игуменката се разведри. Тя повиши благо глас.

— Дядо Фован, много съм доволна от вас (монахините го наричаха така). Доведете ми утре след погребението брат си и момиченцето му.