Виктор Юго
Клетниците (18)

ГЛАВА XVIII
ЧИЧО МАДЛЕН

Той беше около петдесетгодишен мъж с угрижено лице и отзивчиво сърце. Това беше всичко, което можеше да се каже за него.

Печалбите на чичо Мадлен от изобретението му бяха големи и още втората година той построи голяма фабрика с два цеха — за мъже и за жени. Всеки гладен можеше да се яви там, сигурен, че ще получи работа и къшей хляб. Чичо Мадлен изискваше от мъжете добросъвестна работа, от жените — добро поведение и от всички главно честност. Само в това отношение проявяваше нетърпимост. Неговото идване се оказа благотворно за морала на градчето. Безработицата и нищетата бяха забравени. Преди неговото идване целият край изнемогваше, а сега всички живееха здрав, трудов живот.

Чичо Мадлен забогатяваше, но забогатяването явно не беше главната му грижа. Той като че ли мислеше повече за другите. Имаше шестотин и тридесет хиляди франка, внесени на негово име в банката, но беше похарчил повече от милион за града и за бедните.

Пое издръжката на десет легла в болницата, построи две училища, основа приют на свои разноски, както и спомагателна каса за бедните. Префектът го представи да бъде назначен за кмет, но той се отказа от този пост. Беше награден с орден заради нововъведението си. Той се отказа и от него.

Задоволяваше се с уважението и обичта на всички жители на градчето и особено на работниците.

Постепенно той стана „господин Мадлен“, но децата и работниците продължаваха да му викат „чичо Мадлен“.

Пет години след пристигането му, той беше така единодушно желан от населението, че кралят повторно го назначи за кмет на града.

Този път той прие, защото си даде сметка, че ще бъде по-полезен на хората, ако заеме този пост.

Така чичо Мадлен стана господин кмета.