Виктор Юго
Клетниците (32)

ГЛАВА XXXII
СИСТЕМАТА НА ОТРИЧАНЕ

Председателят заповяда на подсъдимия да стане и му зададе обичайния въпрос:

— Имате ли да прибавите нещо във ваша защита?

Мъжът стана, мачкайки мръсното си кепе и като че ли не чу въпроса.

Председателят го запита повторно.

Този път обвиняемият сякаш разбра. Трепна, огледа се и заговори. Същинско изригване. Думите излитаха от устата му несвързано, спонтанно, буйно, като че ли искаха да излязат всичките наведнъж.

— Имам да кажа това, че бях майстор-колар и работех при господин Балу в Париж. Тежък занаят. Все на открито. Бързо се разсипваш. А като остарееш, никой не те ще. Изкарвах само тридесет су на ден. Вярно, имах дъщеря. Тя переше на реката, но изкарваше съвсем малко. Много се мъчеше горката, но стигаше колкото за двама ни. Тя умря. Никак не ни провървя. Добро момиче беше, не скитореше. Това е то. Казвам ви истината. Питайте господин Балу. А колкото за другото, не разбирам какво искате от мен.

Той млъкна. Слушателите избухнаха в смях. Като видя, че всички се смеят, а не му беше ясно защо, и той се захили.

Зловеща гледка.

Председателят, настроен явно благосклонно и съчувствено, припомни на съдебните заседатели, че господин Балу е бил призован, но не се е явил. Той пак се обърна към обвиняемия:

— Във ваш интерес ви питам за последен път. Отговорете ясно с „да“ или „не“ на тези два въпроса: извършили ли сте кражба с прескачане на зид и вие ли сте освободеният каторжник Жан Валжан?

Обвиняемият отвори уста и започна:

— Най-напред…

После се загледа в кепето си и млъкна.

— Обвиняеми, внимавайте — заговори прокурорът строго. Вашето мълчание ви осъжда. Явно е, че не се казвате Шанматийо, а сте каторжникът Жан Валжан. Безспорно е, че сте бил в Оверн, че сте роден във Фаврол. Ясно е, че сте откраднал, прескачайки зида, ябълки от градината на Пиерон.

Щом той свърши, подсъдимият скочи.

— Лош човек сте вие и толкова! Нищо не съм откраднал. Вървях из къра. Намерих на земята един откършен клон и го взех. Де да съм знаел, че ще ми навлече такава беда! Споменавате Жан Валжан, Жан Матийо, не ги познавам. Казвам се Шанматийо. Много ви сече акълът, щом знаете къде съм роден. Самият аз не го знам! Не всеки има дом, за да се роди в него. Ако щете вярвайте, ако не щете, недейте. Бил съм в Оверн, бил съм и във Фаврол. Мигар не може да съм бил там, без да съм бил в каторгата? Казвам ви, че не съм откраднал нищо и че съм Шанматийо. Защо всичко живо се е юрнало така против мене?

Прокурорът се обърна към председателя:

— При неясните, но доста ловки отричания на обвиняемия, който иска да мине за малоумен, моля да призовете отново арестантите Брьове, Шьонилдийо и Кошпай, както и полицейския инспектор Жавер, за да установят за последен път, че подсъдимият и каторжникът Жан Валжан са едно и също лице.

Председателят на съда припомни, че Жавер, поради служебни задължения е напуснал града, след като е дал показанията си.

Прокурорът сметна за уместно да ги повтори.

— Жавер е уважаван полицай, известен със своята честност и неподкупност. Чуйте още веднъж показанията му: „Познавам го отлично. Този човек не се казва Шанматийо. Той е бившият много опасен и зъл каторжник на име Жан Валжан. Той изтърпя деветнадесет години каторжна работа, заради кражба с взлом. Пет-шест пъти направи опити за бягство. Освен обира на Малкия Жерве и обира в градината, аз го подозирам и в още една кражба, извършена в дома на покойния дински епископ. Често го виждах, когато бях надзирател в Тулон. Повтарям, че ми е напълно познат.“

Това така уверено и точно изявление като че ли оказа силно въздействие върху публиката и заседателите. Прокурорът настоя да бъдат призовани повторно тримата каторжници.

— Брьове — обърна се председателят към първия от тях, — напрегнете паметта си и ни кажете по съвест дали продължавате да твърдите, че този човек е Жан Валжан?

— Да, господин председателю. Този човек е Жан Валжан. Той постъпи в тулонската каторга през 1796 година и излезе оттам в 1815. Познавам го без сянка от съмнение.

— И тоя си го бива! — промълви Шанматийо. Въведоха Шьонилдийо и председателят се обърна към него с почти същите думи. Шьонилдийо се разсмя:

— Има си хас! Остава и да не го познавам! Та нали пет години бяхме приковани към една и съща верига? Цупиш ли ми се, старче?

— Много добре — измърмори обвиняемият.

— Това е Жан Валжан — потвърди и третият каторжник, на име Кошпай. — Наричахме го още Жан Крика, защото беше много як.

— Знаменито! — възкликна подсъдимият.

Председателят се обърна към него:

— Изслушахте свидетелите. Какво ще кажете?

— Нали ви казвам, знаменито!

— Приключвам разискванията — извика високо председателят.

В същия миг някой зад него се раздвижи. Чу се нечий глас:

— Брьове, Шьонилдийо, Кошпай, погледнете насам!

Всички присъстващи се вледениха от този скръбен и страшен глас. Един мъж, седнал зад съдиите, беше бутнал вратичката, която разделя съдийската трибуна от публиката и беше застанал посред залата. Председателят, прокурорът и още двадесетина души го познаха и възкликнаха едновременно:

— Господин Мадлен!