Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Misérables, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 139 гласа)
Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
tanyaberb (2008)

Издание:

Издателство „Отечество“, София, 1985

 

Victor Hugo. Les Miserables

Nelson Editeurs. Paris

  1. — Добавяне

ГЛАВА XIX
ГОСПОДИН КМЕТА

Той си беше останал все така скромен, както преди. Същото скромно облекло, същия уединен живот. Обичаше книгите. Те са верни и безстрастни приятели. Използваше всяко свободно време, за да развие ума си. Беше изпълнен с ценни съвети, които драговолно раздаваше. Личеше си, че познава добре селския живот. Препоръчваше да използват копривата, като изтъкваше ползата й.

— Запомнете, драги приятели — казваше той, — няма вредни треви, както няма и вредни хора. Има само лоши стопани.

Господин Мадлен беше приветлив, но печален. Някои продължаваха да го смятат за загадъчна личност. Твърдяха, че спалнята му била отшелническа килия с пясъчен часовник. Няколко млади жени го помолиха шеговито да им покаже пещерата си. Те бяха наказани за любопитството си. В спалнята на кмета нямаше нищо странно: най-обикновени грозни и скромни мебели. Направиха им впечатление само два масивни сребърни свещника.

В началото на 1821 г. вестниците съобщиха за смъртта на динския епископ монсеньор Биенвеню. На следния ден господин Мадлен се появи целия в черно, с траурна лента на шапката си. Всички решиха, че е роднина на епископа и престижът му стана още по-голям. Но той не се радваше на нищо измамно.

Една старица го попита:

— Господин кметът е навярно братовчед на динския епископ?

— Не, госпожо.

— Но вие носите траур за него.

— Да, на младини бях негов прислужник.

Бяха забелязали още нещо: всеки път когато в градчето се появеше някое савойче, което обикаля друмищата, кметът поръчваше да го извикат, питаше го за името му и му даваше пари.