Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Misérables, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 139 гласа)
Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
tanyaberb (2008)

Издание:

Издателство „Отечество“, София, 1985

 

Victor Hugo. Les Miserables

Nelson Editeurs. Paris

  1. — Добавяне

ГЛАВА XV
ДВА ЗАВЪРШЕНИ ПОРТРЕТА

Досега нашият читател зърна двамата Тенардие само в профил. Дойде час да огледаме тази двойка от всички страни.

Той бе прехвърлил петдесетте, а тя наближаваше четиридесет години. Тя въртеше цялото домакинство и беше всичко в този дом — и слънце, и буря, и дявол. Единствената й прислужница беше Козет. Мишле на служба при слон. При гласа на Тенардиерица всичко трепереше — стъкла, мебели и хора. Хамалин във фуста. Чуеха ли я как говори, казваха:

— Стражар.

Видеха ли я как пие, решаваха:

— Колар.

Забележеха ли как се отнася с Козет, заключаваха:

— Палач.

Когато спеше, един зъб стърчеше извън устата й. Тенардие беше дребен, мършав, хилав, кокаляв, с остри черти и плешива глава. На вид болнав, но с цветущо здраве. Измамничеството му започваше с външността му. Усмихваше се за всеки случай и винаги се държеше вежливо. Гледаше като невестулка. Никога не се напиваше. Често произнасяше имената на Волтер, Ренал Парни и беше с една дума философ-любоджоб. Съществува и такава пасмина. Разкрасявайки случката при Ватерло, разказваше, че като сержант от кавалерийски полк сам срещу цял ескадрон хусари прикрил със собственото си тяло и спасил под картеча опасно ранен генерал. Затова беше окачил над вратата си ярката фирма. Местните жители наричаха заведението му „кръчма на сержанта от Ватерло“.

Забъркана съвест, безреден живот.

Малкият капиталец, състоящ се от чужди кесии, часовници, златни пръстени и сребърни кръстове, прибрани от засетите с мъртъвци бразди, му помогна да отвори ханчето, но не беше неизчерпаем.

Имаше само един стремеж — да забогатее, но не му се удаде. Липсваше достоен театър за неговата дарба. В Швейцария или в Пиринеите би станал милионер, но съдбата го бе вързала в Монфермей.

Двамата заедно, мъжът и жената, представляваха грозен и страшен впряг: коварство и бяс, свързан за цял живот.

И между тези, две същества — Козет, обект на двойния им гнет. Търпеше жестоки побоища по вина на жената и ходеше боса зиме по вина на мъжа. Нито капка жалост отникъде. Свирепа господарка, зъл господар. Ханчето на Тенардие беше паяжина, омотала треперещата Козет. Нейното зловещо слугуване даваше идеална представа за подтисничество. Тя напомняше муха в служба на паяци.