Виктор Юго
Клетниците (157)

ГЛАВА XIII
ПОЯСНЕНИЕ

През деня на 6 юни бе издадена заповед да се претърсят водосточните канали. Опасяваха се да не би победените въстаници да са намерили убежище в тях и докато генерал Бюжо прочистваше надземния Париж, префектът на полицията трябваше да прерови подземния Париж. Двойна съгласувана операция, двойна стратегия на властта, представена горе от войската, а долу — от полицията.

Светлината, която Жан Валжан беше забелязал, идваше от фенера на патрула, обхождащ каналите на десния бряг на Сена. Полицаите, като че ли чуха шум в галерията в посока на околовръстния канал и се спряха. Те наистина бяха чули стъпките на Жан Валжан. Неизразимо страшен миг за него!

За щастие той виждаше ясно фенера, но беше лошо осветен самият той и се сливаше с околния мрак. Беглецът се притисна до стената и застина неподвижно.

Патрулът се ослушваше. Вече не се чуваше нищо. Започна съвещание. Не им се щеше да губят напразно време и предпочитаха да свият към „Сен-Мери“, тъй като именно там можеше да им се отвори работа и да спипат някой „смутител“. Ако се бяха разделили на две групи, сигурно щяха да заловят Жан Валжан. Но те имаха заповед да не се разпокъсват.

Патрулът продължи пътя си, обръщайки гръб на Жан Валжан. Червеното кръгче на фенера постепенно намаля и съвсем изчезна. Несмеещ още да мръдне, Жан Валжан дълго стоя долепен до стената, наострил ухо, с разширени зеници, взрян в призрачния патрул.