- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les Misérables, 1862 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Лилия Сталева, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 139 гласа)
- Вашата оценка:
Издание:
Издателство „Отечество“, София, 1985
Victor Hugo. Les Miserables
Nelson Editeurs. Paris
- — Добавяне
ГЛАВА XXIX
ИСТОРИЯ НА „КОРИНТ“ ОТ ОСНОВАВАНЕТО МУ
В квартала на халите по онова време се намираше улица Шанврьори с прочутото кафене „Коринт“. Тук именно през 1832 година бе издигната барикада. Тя бе затъмнена от барикадата Сен-Мери, но ние ще хвърлим малко светлина върху нея.
Ще си позволим отново да прибегнем до простото средство, с което си послужихме вече при описанието на Ватерло. Ако искате да си представите точно как изглеждаше тогава купчината къщи при североизточния ъгъл на парижките хали, начертайте мислено едно главно N. Горният му край се опира на улица Сен-Дьони, а долния — на халите. Двете му вертикални чертички ще бъдат улица Гранд-Трюандри и улица Шанврьори, а наклонената чертичка — улица Птит Трюандри. Някогашната уличка Мондетур пресичаше тези улици под най-различни ъгли. Така се образуваха седем островчета от къщи с най-причудливи очертания и големина. Тъмните улички, оградени с вехти осеметажни сгради, приличаха по-скоро на пролуки. Улица Шанврьори се стесняваше толкова към края си, че изглеждаше заприщена от високите къщи. Всъщност човек можеше да се измъкне вдясно и вляво през два тъмни прохода и това именно беше криволичещата уличка Мондетур. Точно там, в дъното на мнимата сляпа улица Шанврьори, имаше една по-ниска къща, издадена като нос на улицата.
Там се помещаваше безгрижно в продължение на три столетия едно прочуто заведение, предавано в наследство от баща на син.
Един художник много пъти се беше напивал в него и за благодарност беше изрисувал върху розовия стълб пред къщата чепка коринтско грозде.
Оттам и името „Коринт“. Последният собственик беше чичо Юшлу. Той беше може би роден химик, но прекара живота си като кръчмар и готвач. „Коринт“ бе станал сборен пункт на студенти, художници и артисти, защото там можеше да се яде и пие, като се плаща малко и даже като не се плаща. Те бяха винаги добре дошли при чичо Юшлу. Жена му беше грозна и брадата. През 1830 година чичо Юшлу умря и виното, и кухнята станаха много лоши, но приятелите продължаваха да бъдат верни на „Коринт“.
Имаше два етажа — долу беше залата с масите, а по вита стълба се качваха на втория етаж, където живееше собственицата с две прислужници — Матлот[1] и Жиблот[2]. Никой не знаеше истинските им имена. Матлот беше четвъртита и креслива, а Жиблот — нежна и мила.
Курфейрак беше написал с тебешир над вратата на залата следния стих:
Ако успееш — наслади се, ако посмееш — яж!