Виктор Юго
Клетниците (132)

ГЛАВА XXXII
ПОДГОТОВКА

Вестниците от онази епоха, които писаха, че барикадата на улица Шанврьори била непревзимаема, се лъжеха. Тя само изглеждаше така. Всъщност средната й височина беше шест-седем стъпки, но гледана отвън, със затъкнатите греди и дъски, тя беше като че ли настръхнала. Паветата бяха наредени като стъпала от вътрешната страна и бойците можеха или да се затулят зад нея, или да се изкачат дори на върха й. Процепът на омнибуса стърчеше нагоре и на върха му бе закрепено червено знаме.

Анжолрас остави непреградена улица Мондетур от едната страна, за да запазят връзка с града и евентуален изход.

Вътрешността на барикадата представляваше неправилен четириъгълник, затворен от всички страни, в който се вдаваше кръчмата. Всички къщи около нея бяха обитавани, но плътно залостени от мазето до тавана.

След като построиха барикадите, въстаниците изнесоха една маса. Курфейрак се качи на нея. Анжолрас донесе едно сандъче и Курфейрак започна да раздава на всеки по тридесет патрона. Тревожният звън на камбаната на Сен-Мери все още кънтеше. Напълниха пушките и карабините, без да бързат, строги и тържествени. Анжолрас постави три патрула извън барикадата.

После, след като определиха местата на всеки, сами в страшните, занемели улици, обгърнати от нарастващите сенки на припадналия здрач, трагично уединени и изпълнени с решителност, те зачакаха с оръжие в ръка.