Кен Фолет
Крахът на титаните (76)

IV

В салона на Урсула Дюър имаше малко на брой украси, ала всяка от тях беше ценна по своему: мраморна глава от Ели Наделман^[1], първо издание на Женевската Библия, роза в кристална ваза и рамкирана фотография на дядото на госпожа Дюър, който отворил един от първите универсални магазини в Америка. Гас влезе в салона в шест часа и свари майка си в копринена вечерна рокля и четяща един нов роман, Добрият войник.^[2]

— Как е книгата? — попита той.

— Изключително добра. Удивителното е, че авторът е голям мерзавец, доколкото разбирам.

Гас приготви коктейл по неин вкус, без захар. Беше нервен. „На моята възраст не би трябвало да се боя от майка си“, помисли той. Но Урсула можеше да е убийствено критична. Подаде й питието.

— Благодаря. Доволен ли си от лятната почивка?

— Много.

— Опасявах се, че вече нямаш търпение да се върнеш към вълненията на Вашингтон и Белия дом.

И Гас имаше подобни очаквания в началото, ала ваканцията му носеше неочаквани удоволствия.

— Ще се върна, щом се върне и президентът, но дотогава си прекарвам чудесно.

— Удроу ще обяви ли война на Германия, как мислиш?

— Надявам се, че не. Немците са склонни да отстъпят. Обаче искат американците да спрат да продават оръжия на Съюзниците.

— А ние ще спрем ли? — Урсула беше от немско потекло, както и половин Бъфало, но когато казваше „ние“, имаше предвид Америка.

— По никакъв начин. Нашите фабрики печелят доста добре от британските поръчки.

— Значи сме в безизходица.

— Още не. Още маневрираме. Междувременно, за да ни напомни за напрежението, под което се намират неутралните страни, Италия се е присъединила към Съюзниците.

— Това ще има ли значение?

— Не достатъчно.

Гас пое дълбоко дъх и продължи:

— Днес следобед играх тенис у Вялови. — Гласът му не прозвуча така нехайно, както се бе надявал.

— Спечели ли, скъпи?

— Да. Имат имение по модела на къщите в прерията. Много впечатляващо.

— Толкова новобогаташко.

— И ние някога сме били новобогаташи, нали? Когато дядо ти е отворил магазина.

— Уморяваш ме, когато почнеш да говориш като социалист Ангъс, дори и непреднамерено — отвърна Урсула и отпи. — Мм, отлично е.

— Мамо, би ли сторила нещо за мен?

— Разбира се, скъпи, ако мога.

— Няма да ти хареса.

— Какво е?

— Искам да поканиш госпожа Вялова на чай.

Майка му бавно и внимателно остави питието.

— Разбирам.

— Няма ли да попиташ защо?

— Зная защо. Има само една възможна причина. Виждала съм нейната възхитително красива дъщеря.

— Няма защо да се сърдиш. Вялов е водеща фигура в града и е много богат. А Олга е ангел.

— Е, ако не ангел, поне е християнка.

— Вялови са православни — каза Гас. Прецени, че е добре да съобщи наведнъж всички лоши новини. — Ходят в църквата „Св. св. Петър и Павел“ на улица „Айдиъл“.

Дюърови бяха от Епископалната църква.

— Е, поне не са евреи, слава Богу. — Навремето Урсула се опасяваше, че Гас ще се ожени за Рейчъл Абрамов. Той наистина много я харесваше, но не я обичаше. — А и може би трябва да се радваме, че Олга не е златотърсачка.

— Определено. Бих могъл да предположа, че Вялов е по-богат от татко.

— Нямам никаква представа. — Не се очакваше от жени като Урсула да разбират от пари. Гас подозираше, че знаят нетната стойност на собствените си и на чуждите съпрузи с точност до десет цента въпреки престореното невежество.

Урсула не беше толкова сърдита, колкото той очакваше.

— Значи ще го направиш? — попита Гас боязливо.

— Разбира се. Ще пратя бележка на госпожа Вялова.

Гас се въодушеви, но начаса го връхлетя ново опасение.

— И помни — недей да каниш твоите снобски приятелки, та да караш да се чувства под вашето ниво.

— Нямам приятелки сноби.

Забележката беше толкова нелепа, че не заслужаваше отговор.

— Покани госпожа Фишър, тя е мила. И леля Гертруд.

— Добре.

— Благодаря ти, майко. — Гас изпитваше огромно облекчение, сякаш беше преминал някакво тежко изпитание. — Знам, че Олга не е снахата, за която си мечтала, обаче съм убеден, че много скоро ще се привържеш към нея.

— Скъпи ми сине, ти си почти на двадесет и шест. Преди пет години може би щях да опитам да те разубедя да не се жениш за наследницата на съмнителен бизнесмен, но напоследък се чудя ще имам ли някога внуци. Ако сега ми заявиш, че искаш да се ожениш за разведена келнерка полякиня, боя се, че първата ми грижа ще е дали е още способна да роди деца.

— Е, нека не прибързваме. Олга не се е съгласила да се омъжи за мен. Дори не съм я питал.

— Че как би могла да ти устои? — Тя се изправи и го целуна. — А сега ми направи още едно питие.