Кен Фолет
Крахът на титаните (59)

II

Пет двойки бяха венчани едновременно в църквата „Света Богородица“. Свещеникът прочете службата бързо и Григорий ядосано забеляза, че не гледаше никого в очите. Надали щеше да забележи, ако някоя от невестите беше маймуна.

Григорий не придиряше особено. Щом минеше покрай някоя църква, спомняше си свещеника, който искаше да блудства с единадесетгодишния Лев. Презрението му към християнството се засили след лекциите по атеизъм в болшевишката партийна организация на Константин.

Григорий и Катерина се женеха набързо, както и останалите четири двойки. Всички мъже бяха в униформи. Мобилизацията предизвика рязък скок в сватбите и църквата се мъчеше да смогне. Григорий мразеше униформата като символ на робството.

Не каза на никого за брака. Не мислеше, че е причина за празнуване. Катерина ясно показа, че за нея това е изцяло практическа мярка, начин да получава издръжка. Сама по себе си идеята беше много добра. Григорий щеше да се притеснява по-малко, докато е в армията и знае, че тя е осигурена парично. И все пак не можеше да се отърве от усещането, че в бракосъчетанието им има нещо изключително фарсово.

След това имаше събиране в женската стая на общежитието. Пиха бира и водка, а един цигулар свиреше народни песни, които всички знаеха. Когато хората започнаха да се напиват, Григорий се измъкна и отиде в стаята си. Изу ботушите и легна в униформените панталони и риза. Духна свещта, но можеше да вижда на светлината от улицата. Още го болеше от ударите на Пински — лявата ръка го болеше при движение, а пукнатите ребра го пробождаха при всяко обръщане в леглото.

Утре щеше да пътува с влак на запад. Военните действия щяха да започнат всеки момент. Беше уплашен — само някой луд би се чувствал иначе. Обаче беше умен и упорит. Щеше да даде всичко от себе си, за да остане жив — това и правеше от смъртта на майка си нататък.

Беше още буден, когато влезе Катерина.

— Тръгна си рано — оплака се тя.

— Не исках да се напивам.

Тя вдигна полата на роклята си.

Той се смая. Погледна тялото й — то изпъкваше на светлината на уличните лампи; погледна дългите извивки на бедрата и русите къдрици.

— Какво правиш? — попита той.

— Идвам в леглото, разбира се.

— Не.

Тя изрита обувките си.

— Какви ги приказваш? Женени сме.

— Само за да можеш да получаваш издръжката.

— Заслужаваш нещо в замяна. — Тя легна и го целуна в устата; дъхът й миришеше на водка.

Той не можеше да потисне надигналото се в него желание и се изчерви от страст и срам. И все пак можа да пророни едно задавено:

— Не.

Тя хвана ръката му и я притегли към гърдите си. Против волята си той я погали и нежно стисна меката плът. Пръстите му намериха твърдото зърно под грубата тъкан на роклята й.

— Виждаш ли? — каза му тя. — Искаш го.

Победоносната нотка го разгневи.

— Разбира се, че искам. Обичам те от деня, когато те срещнах. Но ти обичаш Лев.

— О, защо все мислиш за Лев?

— Навикнал съм от времето, когато беше малък и уязвим.

— Е, сега той е голям човек и пет пари не дава за теб или за мен. Взе ти паспорта, билета и парите и ни остави само с детето си.

Права беше. Лев винаги е бил егоист.

— Човек обича семейството си не защото са винаги любезни и деликатни, а просто защото са му семейство.

— О, я се поглези — раздразнено рече тя. — Утре отиваш във войската. Не искаш да умреш съжалявайки, че не си спал с мен.

Изкушението беше изключително силно. Въпреки че бе полупияна, тялото й беше топло и съблазнително. Нямаше ли правото на една нощ блаженство?

Тя прокара ръка по крака му и хвана твърдия му член.

— Хайде — ти се ожени за мен, можеш да вземеш каквото ти се полага!

„И това е проблемът“, мина през ума му. Тя не го обичаше. Предлагаше му се като заплащане за извършеното от него. Това беше проституция. Почувства се обиден и се разгневи, желанието му да се остави на порива си само подсили чувството.

Тя започна да гали члена му. Ядосан и възбуден, той я отблъсна. Движението бе по-рязко от намеренията му и тя падна от кревата.

Тя извика от изненада и болка.

Григорий не бе искал това, но беше твърде ядосан, за да се извинява.

Известно време тя седеше на пода, плачеше и проклинаше. Той издържа на порива да й помогне. Тя се изправи; олюляваше се от водката.

— Свиня! — започна тя. — Как може да си толкова жесток?

Тя оправи роклята си и закри красивите си крака.

— Каква първа брачна нощ за едно момиче — да бъде изритано от кревата на съпруга си?

Григорий беше жегнат от думите й, но лежеше неподвижен и не каза нищо.

— Никога не съм вярвала, че може да си толкова безчувствен! Върви по дяволите! По дяволите!

Взе си обущата, отвори с трясък вратата и се втурна навън.

Григорий се чувстваше напълно смазан. В последния си ден от цивилния живот се скара с жената, която обожаваше. Загинеше ли в бой, щеше да загине нещастен. „Какъв скапан свят“, мислеше си той, „какъв окаян живот.“

Отиде да затвори вратата. От прага чу как в съседната стая Катерина говори с пресилена веселост:

— Не можа да го вдигне. Наквасил се е! Дайте още водка и да танцуваме!

Той удари вратата с юмрук и се тръшна на леглото.