Кен Фолет
Крахът на титаните (165)

IV

Етел се качи в жилището на Милдред. Мястото беше чисто, но разхвърляно — по пода лежаха играчки, в пепелника гореше цигара, а пред печката се сушаха кюлоти.

— Можеш ли довечера да гледаш Лойд? — попита тя. Двамата с Бърни щяха да отидат на събрание на Лейбъристката партия. Лойд вече беше почти на четири години и можеше да излезе от леглото и да тръгне да се разхожда, ако не го наглеждат.

— Разбира се — отговори Милдред. Често си гледаха децата една на друга вечер. — Имам писмо от Били — додаде тя.

— Той добре ли е?

— Да. Обаче според мен не е във Франция. Не пише нищо за окопите.

— Значи трябва да е някъде в Близкия Изток. Питам се видял ли е Йерусалим. — В края на предходната година Светият град беше превзет от британските войски. — Тате ще е доволен, ако е така.

— Има съобщение за теб. Казва, че ще ти пише по-нататък, но да ти предам, че… — Тя бръкна в джоба на престилката си. — Нека го прочета точно. „Повярвай ми, аз усещам, че съм зле осведомен тук за събитията в политиката в Русия.“ Наистина, адски забавно съобщение.

— Това е код — обясни Етел. — Чете се всяка трета дума. Съобщението гласи Аз съм тук, в Русия. Какво прави в Русия?

— Не знаех, че нашата армия е в Русия.

— Нито пък аз. Споменава ли песен или заглавие на книга?

— Да. Откъде знаеш?

— И това е код.

— Казва да ти напомня за песента, която сте пели навремето, „Фреди и циркът“. Не съм я чувала.

— И аз не съм. Четат се инициалите. „Фреди и циркът“ означава… Фиц.

Появи се Бърни. Вратовръзката му беше червена.

— Заспа дълбоко — рече той. Имаше предвид Лойд.

— Милдред има писмо от Били — каза Етел. — Явно той е в Русия с граф Фицхърбърт.

— Аха! — възкликна Бърни. — Чудех се колко време ще им трябва.

— Какво искаш да кажеш?

— Пратили сме войски срещу болшевиките. Знаех си, че ще се случи.

— Във война ли сме с новото руско правителство?

— Официално не сме, разбира се — отговори Бърни и си погледна часовника. — Трябва да тръгваме. — Той мразеше да закъснява.

В автобуса Етел рече:

— Не може да сме неофициално във война. Или сме, или не сме.

— Чърчил и онази пасмина знаят, че британският народ няма да подкрепи война срещу болшевиките, затова се мъчат да го правят тайно.

— Разочарована съм от Ленин… — каза умислено Етел.

— Ленин просто прави каквото трябва да направи! — прекъсна я Бърни. Той беше пламенен поддръжник на болшевиките.

Етел продължи:

— Ленин може да стане тиранин, досущ като царя…

— Та това е нелепо!

— … но дори и така трябва да му се даде възможност да покаже какво може да направи за Русия.

— Е, поне за това сме на едно мнение.

— Обаче не знам какво точно можем ние да направим по въпроса.

— Нужни са ни още сведения.

— Били скоро ще ми пише. Ще ми разкаже подробно.

Етел се гневеше на тайната война на правителството — ако наистина имаше тайна война — но и ужасно се тревожеше за Били. Той нямаше да си мълчи. Преценеше ли, че армията постъпва неправилно, щеше да го заяви и така да си навлече неприятности.

Евангелският параклис „Голгота“ беше пълен: по време на войната популярността на Лейбъристката партия се беше увеличила. Донякъде това се дължеше на участието на водача на партията, Артър Хендерсън, във военния кабинет на Лойд Джордж. Хендерсън беше почнал да работи на дванадесет години в една локомотивна фабрика, а действията му като министър бяха опровергали мнението на консерваторите, че на работниците не може да се повери управление.

Етел и Бърни седнаха до Джок Рейд, червендалест шотландец от Глазгоу, който беше най-близкият приятел на Бърни в ергенските му години. Доктор Грийнуолд председателстваше събранието. Основният въпрос в дневния ред бяха следващите общи избори. Носеше се мълва, че Лойд Джордж ще обяви общонационални избори веднага след края на войната. Олдгейт имаше нужда от лейбъристки кандидат и Бърни беше най-вероятният претендент.

Предложиха го и го одобриха. Някой предложи и доктор Грийнуолд като алтернатива. Докторът обаче отказа — вярвал, че мястото му е в медицинската професия.

И тогава се изправи Джейн МакКъли. Тя влезе в Лейбъристката партия, когато Етел и Мод протестираха срещу отказа да й бъде изплатена военновременната издръжка и полицаят отнесе Мод на ръце до ареста. Сега Джейн заяви:

— Четох във вестника, че на следващите избори ще могат да се явяват и жени, и предлагам наш кандидат да бъде Етел Уилямс.

За кратко всички се умълчаха изумени. После почнаха да говорят едновременно.

Етел се слиса. Не се беше замисляла по въпроса. Откакто познаваше Бърни, той искаше да стане депутат от този район. Тя беше приела това. Пък и досега нямаше възможност жени да бъдат избирани. Не беше сигурна дали може и сега. Първоначалното й намерение беше да откаже.

Джейн не беше приключила. Тя беше млада и хубава жена, но меката й външност беше измамна. Можеше да проявява голяма твърдост.

— Уважавам Бърни, обаче той е организатор, човек на събранията — рече тя. — Настоящият депутат за Олдгейт е от Либералната партия и е много харесван. Може да е трудно да бъде победен. Нужен ни е кандидат, който може да спечели това място за Лейбъристката партия, някой, който може да каже на хората в Ийст Енд „Следвайте ме към победата!“ и те да го последват. Нужна ни е Етел.

Всички жени я аплодираха, а също и някои от мъжете, макар че други почнаха мрачно да мърморят. Етел разбра, че ако се яви на изборите, ще има голяма подкрепа.

При това Джейн имаше право: Бърни навярно беше най-умният човек сред присъстващите, ала той не беше вдъхновяващ водач. Можеше да обясни как се стига до революции и защо компаниите банкрутират, докато Етел можеше да въодушеви хората да тръгнат на кръстоносен поход.

Стана Джок Рийд и каза:

— Другарю председател, мисля, че законът не позволява на жените да се явяват на избори.

— Мога да отговоря на този въпрос — рече доктор Грийнуолд. — Приетият по-рано тази година закон, който дава право на глас на определени групи жени над тридесетгодишна възраст, не съдържаше клауза, според която жените могат да се кандидатират на избори. Правителството обаче призна, че това е аномалия, и беше изработен допълнителен проектозакон.

Джок обаче настояваше:

— Но законът в днешния си вид забранява избирането на жени следователно ние не можем да номинираме жена.

Етел се усмихна горчиво — странно как мъже, които призовават за световна революция, настояват да се спазва буквата на закона.

— Има ясно намерение проектозаконът за правата на жените да се приеме преди следващите общи избори и затова е съвсем в реда на нещата този клон на партията да номинира жена.

— Но Етел е на по-малко от тридесет години.

— Както изглежда, този нов закон е приложим за жените над двадесет и една години.

— Както изглежда ли? — възрази Джок. — Как можем да издигаме кандидат, ако не знаем правилата?

— Може би трябва да отложим номинирането, докато новият закон се приеме.

Бърни прошепна нещо на Джок и Джок каза:

— Нека питаме Етел тя иска ли да се яви на изборите. Ако не иска, няма да е необходимо да отлагаме вземането на решение.

Бърни се обърна към Етел с уверена усмивка.

— Добре — съгласи се доктор Грийнуолд. — Етел, ако си номинирана, ще приемеш ли?

Всички я гледаха.

Етел се поколеба.

Това беше мечтата на Бърни, а Бърни беше неин съпруг. Кой от двамата обаче би бил по-добър избор за лейбъристите?

Докато секундите се нижеха, по лицето на Бърни се изписа подозрение. Той очакваше Етел веднага да откаже.

Това й даде решителност.

— Аз… аз никога не съм обмисляла това. И хмм, както каза председателят, това все още дори не е правна възможност. Затова ми е трудно да отговоря на въпроса. Вярвам, че Бърни ще бъде добър кандидат… Въпреки това, бих искала време да помисля. Може би трябва да приемем предложението на председателя за отлагане.

Тя се обърна към Бърни.

Бърни изглеждаше така, сякаш е способен да я убие.