- Серия
- XX век (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fall of Giants, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Борис Шопов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Октомврийската революция
- Първа световна война
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- 6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране, корекция и форматиране
- VaCo (2020)
Издание:
Автор: Кен Фолет
Заглавие: Крахът на титаните
Година на превод: Борис Шопов
Издание: второ
Издател: Артлайн Студиос
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: английска (не е указано)
Печатница: Инвестпрес
Редактор: Мартина Попова
Художник: Моника Писарова
ISBN: 978-954-2908-52-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9634
- — Добавяне
IV
Като дете в имението на княз Андрей, Григорий веднъж видя връхната точка на лова на елени. Кучетата бяха повалили един елен току до селото и всички бяха отишли да гледат. Когато Григорий пристигна, еленът умираше — кучетата лакомо гризяха вътрешностите, показали се от разпрания му корем, докато ловците се черпеха с коняк на конете си заради успеха. Дори и тогава нещастното животно направи последен опит да отвърне — то замахна с огромните си рога, прониза едно от кучетата и съсече друго. За миг почти изглеждаше, че ще може да се изправи на крака; после падна на напоената с кръв земя и склопи очи.
На Григорий му се струваше, че министър-председателят Керенски, водачът на временното правителство, прилича на елена. Всички знаеха, че е свършен — освен той.
Докато суровият студ на руската зима се стягаше около Петроград като юмрук, кризата достигна критичната си точка.
Комитетът за борба, наскоро преименуван на Военен революционен комитет, беше под контрола на обаятелната фигура на Троцки. Той не бе красив — имаше голям нос, високо чело и изпъкнали очи, които гледаха втренчено иззад очилата без рамки — но беше очарователен и убедителен. Ленин викаше и тормозеше хората, а Троцки разсъждаваше и залъгваше. Григорий подозираше, че Троцки е безжалостен като Ленин, но го прикрива по-добре.
В понеделник, пети ноември, два дни преди насроченото откриване на Всеруския конгрес, Григорий отиде на масовия митинг на войските, свикан в Петропавловската крепост от Военния революционен комитет. Митингът започна по обяд и продължи целия следобед — стотици войници спореха за политиката на площада пред крепостта, докато офицерите им се ядосваха, без да могат да направят нищо. Тогава под гръмовни аплодисменти се появи Троцки. След словото му гласуваха да се подчиняват на комитета, а не на правителството; на Троцки, а не на Керенски.
Григорий се отдалечаваше от площада и размишляваше, че правителството не би могло да търпи едно от най-важните поделения в армията да декларира, че е лоялно към някой друг. Оръдията на крепостта бяха на другия бряг на реката, точно срещу Зимния дворец, където заседаваше временното правителство. „Ето сега Керенски ще се признае за победен и ще подаде оставка“, помисли си той.
На следващия ден Троцки обяви предохранителни мерки срещу контрареволюционен преврат от страна на армията. Той нареди на Червената гвардия и на верни на съвета войски да заемат мостовете, гарите и полицейските участъци, както и пощата, телеграфа, телефонната централа и държавната банка.
Григорий беше покрай Троцки и превръщаше потока от нареждания на великия човек в подробни указания за конкретни военни поделения; той разпращаше нарежданията из града по конни, велосипедни и автомобилни куриери. „Предохранителните мерки“ на Троцки му приличаха твърде много на преврат.
За негова изненада и удоволствие имаше малко съпротива.
Един агент в Мариинския дворец донесе, че министър-председателят Керенски е поискал от предпарламента — институцията, която се провали така печално в задачата си да организира учредителното събрание — вот на доверие. Предпарламентът отклонил вота. Никой не бе обърнал особено внимание. Керенски беше минало — просто още един неподходящ човек, който опита и не успя да управлява Русия. Той се върна в Зимния дворец, където безсилното му правителство продължаваше да се преструва, че управлява.
Ленин се укриваше в жилището на една другарка, Маргарита Фованова. Централният комитет му беше наредил да не излиза из града от страх да не го арестуват. Григорий беше сред малцината, които знаеха къде се намира. В осем вечерта Маргарита пристигна в института Смолни с бележка от Ленин. Ленин нареждаше на болшевиките незабавно да започнат въоръжено въстание.
— Какво си въобразява, че вършим ние? — попита раздразнено Троцки.
А според Григорий Ленин имаше право. Въпреки всичко, болшевиките съвсем не бяха взели властта. Щом се събереше, Конгресът на съветите щеше да разполага с цялата власт — и тогава, дори болшевиките да са в мнозинство, резултатът щеше да е поредното коалиционно правителство на основата на компромиса.
Планирано беше Конгресът да се открие на другия ден, в два следобед. „Като че само Ленин си дава сметка, че ситуацията е спешна“, отчаяно помисли Григорий. Той беше необходим тук, в центъра на събитията.
Григорий реши да го доведе.
Нощта беше мразовита и северният вятър проникваше през кожената тужурка, която Григорий носеше върху униформата. Центърът на града изглеждаше потресаващо нормално: добре облечени буржоа излизаха от театрите и се отправяха към ярко осветените ресторанти, просяци ги преследваха за милостиня, а по ъглите приканващо се усмихваха проститутки. Григорий кимна за поздрав на един другар, който продаваше памфлета на Ленин, озаглавен „Ще успеят ли болшевиките да задържат властта?“ Григорий не си го купи. Вече знаеше отговора на този въпрос.
Апартаментът на Маргарита се намираше в северния край на „Виборг“. Григорий не можеше да стигне дотам с кола от страх да не привлече внимание към скривалището на Ленин. Отиде пеш до Финландската гара и оттам взе трамвая. Пътуването трая дълго и Григорий през повечето време се питаше дали Ленин няма да откаже да дойде.
За негово голямо облекчение обаче, Ленин нямаше нужда от много убеждаване.
— Не вярвам, че без Вас останалите другари ще направят последната решителна стъпка — рече Григорий и това се оказа достатъчно да накара Ленин да дойде.
Остави бележка на кухненската маса, та Маргарита да не реши, че е арестуван. Бележката гласеше: „Отидох там, където не искахте да отивам. Довиждане. Илич.“ Партийните другари го наричаха Илич.
Григорий провери пистолета си. Ленин си сложи перуката, наложи работнически каскет и облече вехто палто. После двамата тръгнаха.
Григорий се оглеждаше внимателно. Опасяваше се да не попаднат на полицаи или на армейски патрул и някой да познае Ленин. Реши, че няма да допусне ареста на Ленин, а ще стреля без да се двоуми.
В трамвая пътуваха само те двамата. Ленин разпитваше кондукторката за мнението й по последните политически събития.
Докато се отдалечаваха от Финландската гара, чуха тропот на копита и се скриха от, както се оказа, група кадети-лоялисти, които си търсеха белята.
В полунощ Григорий победоносно доведе Ленин в Смолни.
Ленин веднага отиде в Стая 36 и свика събрание на болшевишкия Централен комитет. Троцки докладва, че Червената гвардия вече държи повечето ключови места в града. Ала това не беше достатъчно за Ленин. Той заяви, че заради символичното значение революционните войски трябва да завземат Зимния дворец и да арестуват министрите от временното правителство. Това щеше да убеди народа, че властта окончателно и необратимо е преминала в ръцете на революционерите.
Григорий знаеше, че Ленин е прав.
Всички останали — също.
Троцки се зае да планира превземането на Зимния дворец.
Тази нощ Григорий не се прибра у дома при Катерина.