Кен Фолет
Крахът на титаните (63)

VI

— По наши преценки русите имат тридесет хиляди убити, господин генерал — докладва Валтер на Лудендорф. Стараеше се ликуването му да не е твърде явно, ала германската победа беше решителна и той не можеше да скрие усмивката си.

Лудендорф се държеше хладно и овладяно.

— Пленници?

— По най-скромни изчисления са около деветдесет и две хиляди, господин генерал.

Статистиката беше изумителна, но Лудендорф не се впечатли.

— Генерали?

— Генерал Самсонов се е застрелял, имаме тялото му. Командирът на Петнадесети корпус Мартос е пленен. Пленени са и петстотин артилерийски оръдия.

— Накратко, Втора руска армия е унищожена — каза Лудендорф и най-сетне вдигна поглед от походното писалище. — Вече не съществува.

Валтер не се сдържа и се усмихна.

— Тъй вярно.

Лудендорф не отговори на усмивката му. Размаха листа, който разглеждаше.

— Което прави написаното тук още по-иронично.

— Господине?

— Изпращат ни подкрепления.

Валтер се изуми.

— Какво? Моля да ме извините, господин генерал. Подкрепления?

— Аз съм също толкова изненадан, колкото и Вие. Три корпуса и кавалерийска дивизия.

— Откъде?

— От Франция — където ни е нужен и последният човек, ако искаме планът Шлифен да проработи.

Валтер си спомни, че Лудендорф е работил по подробностите на плана Шлифен с обичайната си енергичност и скрупульозност и следователно знае какво е нужно във Франция до последния човек, кон и патрон.

— Но защо?

— Не знам, но мога да се досетя — с горчивина отвърна Лудендорф. — Политика. Княгини и графини в Берлин плачат и се вайкат пред императрицата как семейните им имения са прегазени от русите. Главното командване се е поддало на натиска.

Валтер усети, че се изчервява. Неговата майка беше сред онези, които бяха додявали на императрицата. Разбираемо беше дамите да се тревожат и да молят за закрила, ала бе непростимо армията да се поддаде на молбите им и да застраши цялата стратегия на войната.

— Не искаше ли Антантата тъкмо това? — с раздразнение попита Валтер — Французите убедиха русите да нападнат с неподготвена армия, надявайки се ние да изпаднем в паника и бързо да пратим подкрепления на Източния фронт, като по този начин отслабим армията си във Франция!

— Именно. Французите са в отстъпление — липсват им хора, накратко, победени са. Единствената им надежда беше ни разсеят. И желанието им се изпълни.

— Спечелихме голяма победа на изток, но русите постигнаха стратегическо преимущество за съюзниците си на запад — отчаяно заключи Валтер.

— Именно.