Кен Фолет
Крахът на титаните (176)

III

Удроу Уилсън беше първият американски президент, който пътуваше извън страната по време на мандата си.

Отплава от Ню Йорк на четвърти декември. Девет дни по-късно Гас го очакваше на пристанището в Брест, в западния край на приличното на дръжка на тиган крайбрежие на Бретан. По обед мъглата се разсея и огря слънце — за пръв път от дни. В залива военни кораби от френския, британския и американския флот застанаха в почетен ред и между тях мина Джордж Вашингтон, транспортен кораб от американския военноморски флот. Прогърмя оръдеен салют и оркестърът засвири „Флаг, обсипан със звезди“.

За Гас това беше тържествен момент. Уилсън идваше тук, за да направи така, че никога повече да няма война като тази, която току-що завърши. Замисълът на неговите Четиринадесет точки и на Обществото на народите беше да променят завинаги начина, по който държавите разрешават конфликтите помежду си. Изключително висока амбиция. Нито един политик в цялата история на човешката цивилизация не си беше поставял подобна цел. Успееше ли, светът щеше да бъде обновен.

В три следобед първата дама, Едит Уилсън, мина по трапа, уловила под ръка генерал Пършинг. След тях вървеше президентът с цилиндър на главата.

Градът Брест посрещна Уилсън като герой-завоевател. По транспарантите се четеше Да живее Уилсън, защитникът на правата на народите! От всяка сграда се вееха американски знамена Гражданите се тълпяха по тротоарите. Много от жените носеха традиционните за Бретан високи шапки от дантела. Звукът на тукашните гайди беше всепроникващ. Гас спокойно можеше да мине и без тях.

Френският външен министър произнесе приветствено слово. Гас застана сред американските журналисти. Забеляза дребничка жена с голяма кожена шапка. Жената обърна глава и той видя, че красивото й лице е белязано от едно затворено око. Усмихна се доволно — това беше Роза Хелман. Гас чакаше с нетърпение да чуе мнението й за мирната конференция.

След речите целият президентски екип взе нощния влак и се отправи на дългото четиристотин мили пътуване до Париж. Президентът стисна ръката на Гас и рече:

— Радвам се, че отново си в отбора, Гас.

За парижката мирна конференция Уилсън искаше да е заобиколен от познати сътрудници. Основният му съветник щеше да е полковник Хаус, бледият тексасец, който от години го съветваше неофициално по въпросите на външната политика. Гас щеше да е сред младшите членове на екипа.

Уилсън изглеждаше изтощен и двамата с Едит се оттеглиха в купето си. Гас се притесни. Чул беше мълвата за влошеното здраве на президента. Още през 1906 година зад лявото око на президента се беше спукал един кръвоносен съд и беше предизвикал временна загуба на зрение. Лекарите установиха, че Уилсън страда от високо кръвно налягане и му препоръчаха да се оттегли. Уилсън бодро беше пренебрегнал съветите им и, разбира се, стана президент. Напоследък обаче го мъчеха главоболия, които можеха и да са нов симптом на същия проблем. Мирната конференция щеше да е обременителна и Гас се надяваше президентът да устои.

Роза беше във влака. Гас се настани срещу нея на тапицираните с брокат седалки във вагон-ресторанта.

— Питах се дали ще те видя — рече Роза. Изглеждаше доволна, че се срещат.

— В отпуск съм — обясни Гас, който още носеше капитанската униформа.

— У дома Уилсън отнесе страшни критики заради избора си на колеги. Това не се отнася за теб, разбира се…

— Аз съм дребна риба.

— Но някои хора казват, че той не трябваше да води жена си.

Гас сви рамене. Струваше му се дреболия. След бойното поле щеше да му бъде трудно да приема сериозно някои от нещата, за които хората се тревожат в мирно време.

— По-важното е, че не доведе нито един републиканец — продължи Роза.

— Той има нужда от съюзници в екипа си, а не от врагове — подразни се Гас.

— Има нужда от съюзници и у дома — отвърна Роза. — Загуби Конгреса.

Тя беше права. Думите й напомниха на Гас колко е умна. Междинните избори се оказаха катастрофални за Уилсън. Републиканците се сдобиха с контрол над сената и Камарата на представителите.

— Как стана това? — попита той. — Изгубих връзка със събитията.

— На обикновените хора им писна от купонната система и от високите цени, а краят на войната закъсня със съвсем малко, но достатъчно, та да не промени отношението. Освен това либералите ненавиждат Закона за шпионажа. Той позволи на Уилсън да хвърля в затвора хора, които не са съгласни с войната. И Уилсън го приложи — Юджийн Дебс беше осъден на десет години. — Дебс беше социалистическият кандидат за президент. Роза гневно додаде — Не може да арестуваш противниците си и да продължаваш да твърдиш, че вярваш в свободата.

Гас си припомни какво удоволствие му доставяха остроумните спорове с Роза.

— По време на война понякога се налага да се правят компромиси със свободата.

— Очевидно американските гласоподаватели не мислят така. Има и още нещо — Уилсън сегрегира служителите си във Вашингтон.

Гас не знаеше дали е възможно някога негрите да се издигнат до положението на белите хора, но като повечето либерално настроени американци, беше на мнение, че най-добрият начин да се установи това е като им се дадат по-добри възможности в живота и да се види какво се получава. Уилсън и съпругата му обаче бяха южняци и не мислеха така.

— Едит не иска да вземе камериерката си в Лондон, понеже се опасява, че момичето ще бъде развалено — рече Гас. — Тя казва че британците са прекалено любезни с негрите. — Удроу Уилсън вече не е любимецът на американската левица — заключи Роза — Което означава, че ще му е необходима поддръжката на републиканците за неговото Общество на народите.

— Предполагам, че Хенри Кабът Лодж се чувства отритнат.

Лодж беше един от десните републиканци.

— Познаваш политиците — отвърна Роза. — Докачливи са като ученички, при това са по-отмъстителни. Лодж е председател на сенатската комисия по външната политика. Уилсън трябваше да го доведе в Париж.

— Та той е противник на цялата идея за Обществото на народите! — възрази Гас.

— Способността да се вслушваш в умните хора, които не са съгласни с теб, е рядка дарба, но един президент трябва да я притежава. Ако беше довел Лодж тук, той щеше да го неутрализира. Участието на Лодж в екипа не би му позволило да се върне у дома и да се бори срещу онова, което е договорено в Париж.

Гас предполагаше, че Роза е права. Уилсън обаче беше идеалист и вярваше, че силата на справедливостта ще преодолее всички препятствия. Той подценяваше необходимостта да ласкае, да придумва и да съблазнява.

Храната във влака беше добра, в чест на президента. Ядоха прясна атлантическа писия в маслен сос. Гас не се беше хранил така добре отпреди войната. Забавно му беше да гледа как Роза здравата си похапва. Тя беше дребничка — къде побираше всичката храна?

Накрая им поднесоха силно кафе в малки чашки. Гас установи, че не му се иска да се разделя с Роза и да се оттегли в спалното си купе. Много по-интересно му беше да разговаря с нея.

— Както и да е, в Париж Уилсън ще е в силна позиция.

— И как така? — скептично попита Роза.

— Е, на първо място, той им спечели войната.

Роза кимна.

— Уилсън заяви „При Шато-Тиери ние спасихме света“.

— Ние с Чък Диксън бяхме в това сражение.

— Там ли загина той?

— Пряко попадение на снаряд. Първата жертва, която видях. Но не и последната, за съжаление.

— Много ми е мъчно, особено за съпругата му. Познавам Дорис от години, някога учехме пиано при един и същ учител.

— Не знам обаче спасихме ли света — продължи Гас. — Загиналите французи, британци и руси са много повече от американците. Но ние наклонихме везните. Това трябва да означава нещо.

Роза поклати глава и тръсна тъмните си къдрици.

— Не съм съгласна. Войната свърши и европейците повече нямат нужда от нас.

— Лойд Джордж например е на мнение, че американската военна сила не бива да се пренебрегва.

— Следователно Лойд Джордж греши — отвърна Роза. Гас се изненадваше, че една жена говори толкова твърдо по подобен въпрос. — Да речем, че французите и британците просто откажат да следват Уилсън. Той ще използва ли армията, за да наложи идеите си? Не. А даже и да поиска, републиканският Конгрес няма да му позволи.

— Ние имаме икономическа и финансова сила.

— Със сигурност е вярно, че страните от Антантата имат огромни дългове към нас. Ала не знам какъв лост ни предоставят тези дългове. Както се казва, ако дължиш на банката сто долара, то ти си в нейните ръце, но ако дължиш на банката един милион долара, то тя е в твоите ръце.

Гас почна да разбира, че задачата на Уилсън може да се окаже по-трудна, отколкото си беше представял.

— А общественото мнение? Ти видя как приеха Уилсън в Брест. В цяла Европа хората очакват от него да създаде мирен свят.

— Това е и най-силната му карта. Хората са изнурени от кланетата. Те призовават „Никога вече“. Само се надявам Уилсън да е в състояние да им даде каквото искат.

Върнаха се в купетата си и си пожелаха лека нощ. Гас дълго лежа буден и мисли за Роза и нещата, които тя каза. Наистина беше най-умната жена, която той познаваше. Беше и красива. Човек някак си бързо забравяше за окото. В началото изглеждаше като ужасна деформация, но Гас скоро спря да го забелязва.

Ала Роза беше песимистка относно конференцията. При това всичко, казано от нея, беше вярно. Гас вече си даваше сметка, че на Уилсън му предстои борба. Радваше се, че е част от екипа на президента и беше решен да стори всичко по силите си, за да превърне идеалите му в реалност.

В малките часове на утрото Гас гледаше през прозореца, докато влакът вървеше на изток през Франция. Когато преминаваха през един град, той с изумление видя множество хора по пероните на гарата и по пътя край железопътната линия. Беше тъмно, но те се виждаха ясно на светлините на лампите. Бяха хиляди, мъже жени и деца. Нямаше приветствени възгласи. Хората стояха тихо. Гас видя, че мъжете и момчетата сваляха шапки, и този жест на уважение го трогна почти до сълзи. Хората бяха изчакали почти цяла нощ, за да видят как минава влакът, който носи надеждата на света.