Кен Фолет
Крахът на титаните (61)

IV

Валтер бе въодушевен от събитията в Европа. Налице бяха всички изгледи за кратка война и бърза победа за Германия. С Мод щяха да са заедно по Коледа.

Освен ако не умреше, разбира се. Но тогава пък щеше да умре щастлив.

Потръпваше от радост, винаги когато си спомнеше нощта им заедно. Не загубиха в сън нито една скъпоценна минута. Правиха любов три пъти. Първоначалното разочарование и трудност после само бяха усилили еуфорията им. Когато не се любеха, приказваха и се галеха лениво. И разговорите им бяха невероятни. Каквото можеше да признае пред себе си, можеше да го каже и на Мод. Никога не се бе чувствал толкова близък с друг човек.

До изгрев слънце бяха изяли всичките плодове в купата и всички шоколадови бонбони в кутията. След това си тръгнаха — Мод, за да се промъкне обратно в дома на Фиц и да се престори пред прислугата, че е била на ранна разходка; Валтер, за да опакова една пътна чанта и да нареди на прислужника си да прати останалите му вещи в Берлин.

В таксито от Найтсбридж до Мейфеър стискаха ръце и почти не разговаряха. Валтер каза на шофьора да спре на ъгъла преди къщата на фиц. Мод го целуна с отчаяна страст. После си тръгна и го остави да се пита ще я види ли някога пак. Войната започваше добре. Немската армия напредваше устремно през Белгия. На юг французите — водени по-скоро от емоция, отколкото от стратегия — бяха нахлули в Лотарингия, само за да бъдат покосени от германската артилерия. Сега бяха в пълно отстъпление.

Япония застана на страната на Франция и Великобритания и така за съжаление позволи прехвърлянето на руските войски от Далечния Изток към европейския театър на военните действия. За голямо облекчение на Валтер обаче американците потвърдиха неутралитета си. „Колко малък стана светът“ — мислеше Валтер — „Япония беше възможно най-далече на изток, а Америка — на запад. Войната обиколи света.“

Според немското разузнаване французите бяха пратили цял порой телеграми в Петербург, умолявайки руския цар да нападне, с надеждата германците да бъдат принудени да разделят силите си. И русите се бяха придвижили по-бързо от очакванията на всички. Тяхната Първа армия учуди света, пресичайки германската граница едва дванадесет дни след началото на мобилизацията. Междувременно Втора армия нахлу по на юг, от снабдителната станция при Остроленка, по направление, което щеше да затвори клещите при града Таненберг. И двете руски армии не срещнаха съпротива.

Нетипичната за немците леност, позволила това да се случи, скоро приключи. Главнокомандващият на този участък от фронта, генерал Притвиц, познат като Дебелака, бе уволнен от върховното командване и заменен от дуото Паул фон Хинденбург, върнат от пенсия, и младия Ерих Лудендорф, един от малкото висши военни без аристократичното „фон“ пред фамилията си. Той беше на четиридесет и девет години, един от младите генерали. Валтер му се възхищаваше, задето се е издигнал толкова благодарение на собствените си качества, и с удоволствие разбра, че ще е неговият офицер за свръзка с разузнаването.

В неделя, двадесет и трети август, по пътя от Белгия към Прусия спряха за малко в Берлин. Валтер можа да прекара няколко минути с майка си на перона на гарата. Острият нос на госпожа фон Улрих беше позачервен от лятна настинка. Тя прегърна силно сина си, треперейки от вълнение.

— Ти си невредим — каза тя.

— Да, майко, невредим съм.

— Ужасно се тревожа за Цумвалд. Русите са толкова близо!

Цумвалд беше имението на фон Улрих на изток.

— Сигурен съм, че няма да пострада.

Майка му не се залъгваше лесно.

— Говорих с императрицата. — Тя я познаваше добре. — Още няколко други дами са сторили същото.

— Не биваше да безпокоиш императорското семейство — укори я Валтер. — Вече имат толкова много тревоги.

— Не можем да изоставим именията си на руската армия! — тя подсмръкна.

Валтер споделяше тревогите й. И на него му беше противна мисълта фон Улриховите добре гледани наследствени пасища и овощни градини да бъдат прегазени от дивите руски селяци и техните размахващи камшици господари. Трудолюбивите германски селски стопани, яките им жени, румените им деца и охраненият им добитък заслужаваха защита. Сякаш войната не се водеше за това? А и Валтер имаше намерение един ден да отведе Мод в Цумвалд и да й покаже имението.

— Лудендорф ще спре руското настъпление, майко — рече той. Надяваше се да й казва истината.

Преди тя да отговори, свирката изсвири, Валтер целуна майка си и се качи на влака.

Валтер се чувстваше лично отговорен за германските неуспехи на Източния фронт. Беше един от специалистите в разузнаването, които предвиждаха, че Русия не може да нападне толкова скоро след началото на мобилизацията. Примираше от срам, когато си помислеше за това. Предполагаше обаче, че не е сгрешил напълно и че русите пращат на фронта зле подготвени и снабдени войски.

Подозренията му се засилиха, когато по-късно следобед същата неделя той пристигна в Източна Прусия с антуража на Лудендорф — получиха се доклади, че на север руската Първа армия е спряна. Русите бяха навлезли едва на няколко мили на немска територия и военната логика налагаше да напреднат. Какво чакаха? Валтер допускаше, че храната им е на привършване.

Южната част на клещите обаче — Втора армия — продължаваше да напредва и основната задача на Лудендорф бе да я спре.

На следващата сутрин, понеделник, двадесет и четвърти август, Валтер донесе на генерала две безценни съобщения. И двете бяха руски телеграми, прихванати и преведени от немското разузнаване.

Първото, изпратено в пет и половина сутринта, беше от генерал Рененкампф, командир на руската Първа армия. Рененкампф най-сетне се раздвижваше, но вместо да се насочи на юг, за да затвори клещите, като се срещне с Втора армия, той по необясними причини се насочваше на запад, в направление, което не застрашаваше никакви германски войски.

Второто съобщение беше изпратено половин час по-късно от генерал Самсонов, командир на Втора армия. Генералът заповядваше на своите Тринадесети и Петнадесети корпуси да последват Двадесети корпус на германската армия, доколкото беше убеден, че този немски корпус е в отстъпление.

— Това е изумително! — възкликна Лудендорф. — Как сме получили тези сведения?

Гледаше подозрително, сякаш бе възможно Валтер да го мами. Валтер имаше усещането, че генералът не му вярва, понеже е от старата военна аристокрация.

— Знаем ли кодовете им? — попита Лудендорф.

— Не ползват кодове — отвърна Валтер.

— Пращат нешифровани заповеди? Защо, за Бога?

— Руските войници не са подготвени да боравят с кодове — обясни Валтер. — Изчисленията на нашето разузнаване преди войната сочат, че надали има достатъчно грамотни хора, които да боравят с предавателите.

— Тогава защо не ползват полеви телефони? Телефонните разговори не могат да се прехванат.

— Мисля, че навярно им е свършила жицата.

Устата на Лудендорф беше обърната надолу, а брадичката му стърчеше и винаги изглеждаше нападателно намръщен.

— Това не може да е номер, нали?

Валтер поклати глава.

— Немислимо е, господин генерал. Русите са почти неспособни да организират нормални съобщения. Използването на лъжливи телеграми за заблуда на противника е толкова далечно за тях, колкото да полетят до луната.

Лудендорф приведе оплешивяващата си глава над картата на масата пред него. Работеше неуморно, но често го връхлитаха остри съмнения и Валтер предполагаше, че го движи страхът да не се провали. Лудендорф сложи пръст на картата.

— Тринадесети и Петнадесети корпус на Самсонов са в центъра на руския фронт. Ако се придвижат напред…

Валтер начаса разбра какво мисли генералът — русите можеха да бъдат подмамени в капан, обградени от три страни. Лудендорф продължи:

— Отдясно имаме фон Франсоа и неговия Първи корпус. В центъра — Шолц и Двадесети корпус, които се оттеглят, но не бягат, противно на вероятните предположения на русите. Отляво, обаче на петдесет километра на север, имаме Макензен и Седемнадесети корпус. Макензен държи под око северната част на руските клещи. Ако тези руси тръгнат в погрешно направление, можем за момента да ги игнорираме и да насочим Макензен на юг.

— Класическа маневра — каза Валтер. Замисълът беше прост но той не забеляза възможността, докато генералът не я посочи! „Ето защо Лудендорф е генерал“, рече си с възхищение Валтер.

— Но ще проработи, само ако Рененкампф с Първа армия продължи в грешната посока.

— Видяхте прихванатите съобщения, господин генерал. Руските заповеди вече са дадени.

— Да се надяваме, че Рененкампф няма да промени решението си.