Кен Фолет
Крахът на титаните (125)

IV

След три дни във влака русите напуснаха Германия. В Засниц, на морския бряг, си купиха билети за ферибота Кралица Виктоия, който да ги откара през Балтийско море към южния край на Швеция. Валтер пътуваше с тях. Плаването беше тежко и всички имаха морска болест с изключение на Ленин, Радек и Зиновиев, които ядно спореха за политика на палубата и явно не обръщаха внимание на неспокойното море.

Взеха нощния влак до Стокхолм, където кметът-социалист ги посрещна със закуска. Валтер си запази стая в Гранд Хотел с надеждата да намери писмо от Мод. Нямаше нищо.

Беше толкова разочарован, че му идеше да се хвърли в студената вода на залива. Единствената му възможност да се свърже с нея след почти три години и нищо не се получи. Беше ли получила писмото му въобще?

Тормозеха го неприятни фантазии. Дали все още го обичаше? Беше ли го забравила? Може би в живота й имаше друг мъж? Намираше се в пълно неведение.

Радек и добре облечените шведски социалисти заведоха Ленин — донякъде против волята му — до щанда за мъжка мода на универсалния магазин ПУБ. Подкованите му туристически обуща изчезнаха. Той се сдоби с палто с кадифена яка и нова шапка.

— Сега — заяви Радек — поне е облечен като някой, който да може да стои начело на хората си.

Същата вечер с падането на нощта русите отидоха на гарата, за да се натоварят на друг влак за Финландия. Валтер щеше да остави групата тук, но отиде с тях до гарата. Преди потеглянето на влака се срещна с Ленин.

Седяха в едно от купетата под мъждива електрическа светлина, която се отразяваше в плешивата глава на Ленин. Валтер бе напрегнат. Трябваше да се справи. Беше сигурен, че няма смисъл да моли Ленин. Той не можеше и да бъде заплашван. Само хладната логика би го убедила.

Валтер беше подготвил речта си.

— Германското правителство ви помага да се завърнете в родината си — каза той. — Вие сте наясно, че не го вършим поради благосклонност.

Ленин го прекъсна на отличен немски език.

— Вие смятате, че това ще бъде в ущърб на Русия! — изръмжа той.

Валтер не отрече:

— И все пак вие приехте помощта ни.

— В името на революцията! Това е единственият критерий за добро и лошо.

— Очаквах да го кажете.

Валтер носеше тежък куфар и шумно го пусна на пода на вагона.

— В двойното дъно на този куфар ще намерите сто хиляди рубли в банкноти и монети.

— Какво?

Ленин обикновено беше невъзмутим, но сега изглеждаше сащисан.

— За какво?

— За вас.

Ленин се засегна.

— Подкуп? — гневно запита той.

— Със сигурност не — отговори Валтер. — Не е необходимо да Ви подкупваме. Целите Ви са същите като нашите. Вие призовахте за отстраняване ва временното правителство и за край на войната.

— За какво тогава?

— За пропаганда. За да Ви улеснят да разпространявате посланието си. Това е посланието, което и ние бихме желали да разнесем. Мир между Германия и Русия.

— За да можете да спечелите своята капиталистическо-империалистическа война срещу Франция!

— Както вече казах, не Ви помагаме от благосклонност — а Вие и не бихте разчитал на това. Това е практическа политика и нищо повече. Засега интересите Ви съвпадат с нашите.

Ленин изглеждаше както когато Радек настояваше да му купи нови дрехи — не харесваше предложението, но не можеше да отрече, че е разумно.

Валтер каза:

— Ще Ви даваме приблизително същата сума веднъж месечно — разбира се, докато продължавате да се борите за мир.

Настъпи дълго мълчание.

Валтер продължи:

— Твърдите, че успехът на революцията е единственият критерий за добро и лошо. Щом е така, трябва да вземете парите.

На перона изсвири някаква свирка.

Валтер стана.

— Трябва да се разделим. Довиждане и успех.

Ленин погледна куфара на пода и не отговори, Валтер излезе от купето и слезе от влака.

Обърна се и погледна към прозореца на купето на Ленин. Почти очакваше прозорецът да се отвори и куфарът да изхвърчи от него.

Чу се още едно изсвирване. Вагоните се разтърсиха и потеглиха; влакът излезе от гарата, натоварен с Ленин, другите руски емигранти и парите.

Валтер извади кърпичката от вътрешния джоб на палтото си и обърса чело. Потеше се въпреки студа.