Камила Лекберг
Немското дете (46)

Мушкатата бяха необичайно красиви това лято. Виола минаваше покрай саксиите и с любов скубеше изсъхналите листа. Беше необходимо, ако искаше да останат красиви. Мушкатата й бяха наистина великолепни. Всяка година тя взимаше резници от вече прихванатите растения и внимателно ги засаждаше в малки саксии. Веднага щом пораснеха достатъчно, ги прехвърляше в по-големи саксии. Любимият й вид беше мушкатото, което растеше в района на Морбака. Нищо не можеше да се сравни с красотата му. Имаше нещо в комбинацията от ефирни розови цветове и леко тромави и рошави стъбла, което не можеше да се обясни с думи. Но и обикновеното розово мушкато също беше прекрасно.

Имаше много почитатели на мушкатата. Откакто синът й я въведе в чудния свят на интернет, тя стана член на три различни форума за мушката и се абонира за четири бюлетина. Но най-голяма радост й доставяше размяната на имейли с Ласе Анрел. Ако имаше някой, който да обича мушката повече от нея, това беше той. Бяха започнали да си пишат, откакто тя присъства на едно от представянията на книгата му за това растение. Онази вечер тя му зададе много въпроси. Двамата някак се харесаха и тя чакаше с нетърпение писмата, които редовно получаваше в пощенската си кутия. Ерик често я подкачаше, като казваше, че сигурно има връзка с Ласе Анрел зад гърба му, както и че всички приказки за мушката са просто код за далеч по-любовни занимания… Особено го очароваше словосъчетанието „розово мушкато“ и дори беше започнал да я нарича така… Виола се изчерви при мисълта, но руменината бързо изчезна от лицето й, за да бъде заменена от сълзи. За хиляден път през последните няколко дни си даде сметка, че Ерик вече го няма.

Мушкатата нетърпеливо попиваха водата, докато тя внимателно наля по малко във всяка чиния. Беше важно да не се преполиват. Почвата трябваше добре да изсъхне между две поливания. Това в много отношения бе подходяща метафора за връзката й с Ерик. Когато се срещнаха, почвата им бе почти изсъхнала и двамата се бояха да не преполеят малкото, с което разполагаха. Затова продължиха да живеят отделно, всеки да води собствения си живот и се виждаха само когато и двамата имаха желание. Още в началото си обещаха, че връзката им ще бъде изпълнена с радост, че няма да бъде натоварвана с тривиалните грижи на всекидневието и ще се състои само от взаимна размяна на нежност, любов, хубави разговори и каквото им подскаже сърцето.

Чула почукването на вратата, Виола остави лейката и избърса сълзите с ръкава на блузата си. Пое си дълбоко дъх, хвърли един последен поглед към мушкатата, за да почерпи от тях сили, и отиде да отвори вратата.