Камила Лекберг
Немското дете (121)

— Това взе да ви се превръща в навик — отбеляза сухо Турбьорн Рууд.

Стоеше до Патрик и двамата наблюдаваха злокобната процедура, която бе в ход.

Ана беше предложила да гледа Мая, така че и Ерика присъстваше и следеше копаенето със зле прикрито нетърпение.

— Знам. Не ще да му е било лесно на Мелберг да получи разрешението — отвърна Патрик. За него беше рядкост да хвали шефа си.

— Доколкото разбрах, отнело десет минути, преди човекът от прокуратурата да престане да му крещи — осведоми го Турбьорн, без да откъсва очи от гроба, където отстраняваха пласт след пласт земна маса.

— Мислиш ли, че ще трябва да го изкопаем целия? — попита Патрик и потръпна.

Турбьорн поклати глава.

— Ако двамата сте прави, то тялото, което търсим, би трябвало да е отгоре. Надали някой би си направил труда да го закопае най-отдолу под другите — саркастично подхвърли той. — И вероятно не е в ковчег, така че дрехите му ще ни кажат дали теорията ви е вярна.

— Колко бързо можем да получим предварителен доклад за причината на смъртта? — попита Ерика. — Ако го открием де — добави тя, но изглеждаше убедена, че ексхумацията ще докаже правотата й.

— Обещан ми е доклад до вдругиден, петък — отвърна Патрик. — Говорих с Педерсен сутринта, съгласни са да преместят тази аутопсия в началото на списъка си. Може да започне работа по нея утре и да ни представи резултатите до петък. Настоятелно подчерта, че това ще е само предварителен доклад. Но се надявам, че дотогава поне ще сме узнали причината за смъртта.

Прекъсна ги вик откъм мъжете, работещи на гроба.

— Открихме нещо — каза един от криминалистите и Турбьорн отиде да говори с него.

Проведоха кратко съвещание със сближени глави. После Турбьорн се върна при Патрик и Ерика, които не се бяха осмелили да отидат по-близо.

— Изглежда, някой е заровен близо до повърхността и не в ковчег. Сега ще действат по-бавно, за да не унищожат някое доказателство. Ще отнеме известно време да изкопаят тялото. — Той се поколеба. — Но по всичко личи, че се оказахте прави.

Ерика кимна и въздъхна с облекчение. Видя в далечината Шел, който идваше към тях, но бе спрян от Мартин и Йоста. Те имаха грижата да пазят някой да не се приближи прекалено. Ерика побърза да отиде при тях.

— Всичко е наред. Аз му се обадих да му кажа какво става тук.

— Никакви репортери или други неупълномощени индивиди. Мелберг ни даде изрични указания по този въпрос — измърмори Йоста и вдигна ръка до нивото на гърдите на Шел.

— Няма проблем — обади се Патрик, който също се присъедини към групичката. — Аз поемам отговорност. — Той изгледа остро Ерика, като й изпращаше ясен сигнал, че оттук нататък тя е отговорна за последствията. Тя кимна отсечено и поведе Шел към гроба.

— Откриха ли нещо? — попита той с блеснали от вълнение очи.

— Така изглежда. Мисля, че намерихме Ханс Олавсен — каза му тя, като наблюдаваше като хипнотизирана как криминалистите внимателно се опитват да изровят неопределим вързоп, лежащ в изкопа, който не беше повече от четирийсет сантиметра дълбок.

— Значи все пак въобще не е напускал Фелбака — промълви Шел, неспособен да откъсне очи от работата, извършвана в гроба.

— Не е. Остава въпросът: как се е озовал вътре?

— Както схващам, Ерик и Брита са знаели, че е тук.

— Да, а те и двамата бяха убити.

Ерика разтърси глава, сякаш така щеше да накара парченцата от пъзела да се наместят.

— Лежал е тук близо шейсет години. Защо сега? Защо внезапно е станал толкова важен? — почуди се Шел.

— Нищо ли не измъкна от баща ти? — попита Ерика и се обърна да го погледне.

Той поклати глава.

— Нищо. И не знам дали защото не знае нищо, или защото не иска да ми каже.

— Мислиш ли, че той би могъл…? — Тя не се осмели да довърши изречението, но Шел отгатна накъде биеше.

— Мисля, че баща ми е способен почти на всичко. Това е единственото, което знам със сигурност.

— За какво си говорите двамата? — попита Патрик, пристъпи към Ерика и пъхна ръцете си в джобовете на якето.

— Обсъждаме възможността баща ми да е извършил убийство — спокойно отвърна Шел.

Патрик бе стъписан от откровеността му.

— И какво решихте? — рече накрая. — Имахме своите подозрения, но баща ти има алиби за времето, когато е убит Ерик.

— Това не го знаех — заяви Шел. — Но в такъв случай се надявам да сте подложили информацията на двойна и тройна проверка, защото за изпечен по затворите престъпник като баща ми не би било проблем да си уреди алиби.

Патрик си даде сметка, че той е прав, и си отбеляза да попита Мартин доколко внимателно са огледали алибито на Франс.

Турбьорн дойде при тях, разпозна Шел и му кимна.

— Виждам, че е дадено позволение на четвъртата власт да присъства.

— Интересът ми към всичко това е личен — посочи Шел.

Турбьорн сви рамене. След като полицията бе готова да допусне присъствие на журналист, той нямаше да се меси. Това си беше техен проблем.

— Ще приключим тук до около час — съобщи той. — И знам, че Педерсен е в готовност спешно да се заеме със задачата си.

— Да, вече говорих с него — кимна Патрик.

— Добре тогава. Ще го извадим от там, че да видим що за тайни крие този момък.

Той се обърна и се върна при гроба.

— Да, да видим какви тайни крие — промълви Ерика тихо.

Патрик обгърна с ръка раменете й.