Камила Лекберг
Немското дете (130)

Паула дъвчеше крайчето на химикалката си, докато щателно изчиташе документ след документ. Струпала беше на бюрото си всичко, отнасящо се до разследването на убийството на Ерик Франкел, и преглеждаше материалите повторно. Някъде трябваше да има нещо, което бяха пропуснали. Някаква дребна подробност, късче информация, доказващо това, което вече подозираха — че Франс Рингхолм е убил и Ерик. Тя знаеше, че е опасно да се преглежда материал от разследване с такава настройка, с предварителното убеждение, че ще открие доказателство, което да сочи към конкретен извършител. По тази причина се стараеше да бъде обективна и безпристрастна и просто да се спира на всичко, което предизвикваше въпроси. Дотук нямаше успех. Но оставаше още значително количество непрегледан материал.

И все пак й бе трудно да се съсредоточи. Терминът на Йохана наближаваше и теоретично би могла да роди всеки момент. Паула изпитваше смесица от радост и страх, когато се замислеше за предстоящото. Дете. Такова, за което щеше да е отговорна. Ако поговореше с Мартин, той със сигурност би проявил разбиране към всяка от мислите, които препускаха в ума й, само че тя предпочиташе да запази безпокойствата за себе си. В нейния случай тревогата бе далеч по-голяма от обичайната за всички родители, очакващи дете. Правилно ли бяха постъпили с Йохана, когато осъществиха мечтата си за бебе? Нямаше ли да се окаже егоистичен акт, за който детето им можеше да плаща цената впоследствие? Не беше ли по-разумно да останат в Стокхолм и там да отглеждат детето си? Там сигурно щеше да е по-лесно, отколкото тук, където семейството им определено изпъкваше и привличаше внимание. И все пак нещо подсказваше на Паула, че преместването им бе вярното решение. Всички бяха много приятелски настроени и засега не бе срещнала човек, който да ги гледа осъдително. Макар че, кой знае, това можеше да се промени след появата на бебето.

Паула въздъхна и посегна към следващия документ от купчината. Техническият анализ на оръдието на убийството: каменният бюст, който бе стоял на перваза на прозореца, но бе открит окървавен под бюрото. Той обаче им даваше твърде малко информация. Не бяха открили отпечатъци, нито присъствие на чужда субстанция, нищо. Само кръв, кости и частици мозък от Ерик. Тя отмести доклада настрани и взе снимките от местопрестъплението, за да ги разгледа за бог знае кой път. Изненадана бе, че съпругата на Патрик бе забелязала написаното на бележника върху бюрото. Ignoto militi… „На незнайния воин“. Паула не беше обърнала внимание, когато разглеждаше снимките, а дори и да беше, трябваше да признае, че най-вероятно не би се сетила да провери значението на думите. Ерика не само бе открила смисъла им, но ги и бе свързала с други следи и възможности, а това ги бе довело до тялото на Ханс Олавсен, скрито в онзи гроб.

Но един от най-важните аспекти в случая беше времевата рамка. Не можеха да определят с пълна точност кога е умрял Ерик Франкел. Успели бяха да установят само, че се е случило някъде между петнайсети и седемнайсети юни. Паула се чудеше дали няма да може да открие нещо повече въз основа на датите, които имаха. Извади бележник и започна да записва старателно всички дати със съответните събития, случили се на тях, като посещението на Ерика при Ерик Франкел, това на пияния Ерик при Виола, пътуването на Аксел за Париж, опита на чистачката да влезе в къщата. Прегледа документите, търсейки сведения за местонахождението на Франс през същия период от време, но намери само показанията на неговите съпартийци от „Приятели на Швеция“, които до един твърдяха, че през въпросните дни Франс е бил в Дания. По дяволите. Да бяха притиснали Франс за повече подробности, когато имаха тази възможност. Ала той вероятно щеше да е в състояние да извади документи, подкрепящи алибито му. Достатъчно хитър бе, за да се е погрижил. Какво беше споменал Мартин по време на онзи преглед на разследването? Че в действителност няма такова нещо като желязно алиби…

Паула внезапно се изправи рязко на стола си. Беше й хрумнала една мисъл, която набираше все по-голяма сила. Имаше едно нещо, което не бяха проверили.