Камила Лекберг
Немското дете (3)

— Добре дошли!

Патрик отстъпи, за да пропусне гостите. Бяха Йохан и Елизабет. Познаваха ги покрай Мая, с която синът им беше на същата възраст. Момченцето бе направо влюбено в Мая, но понякога ухажването му ставаше твърде напористо. Сега например Уилям се завтече към нея като булдозер, с устрем, на който би завидял всеки професионален играч на американски футбол. Този път Мая не успя да предвиди маневрата и на възрастните се наложи бързо да скочат, за да отделят сияещия от щастие Уилям от разреваното момиченце.

— Слушай, момче, не се прави така. Един мъж трябва да е внимателен с момичетата!

Йохан изгледа предупредително влюбения си наследник, докато със сила го удържаше да не направи нов набег.

— Мисля, че е наследил техниката за свалки от теб — засмя се Елизабет и в отговор съпругът й я погледна засегнато.

— Хайде, миличка, не беше толкова страшно. Ставай! — Патрик взе на ръце плачещата си дъщеря и я прегърна, докато хленченето не премина в леки хълцания, след което с леко побутване я насочи към Уилям. — Виж какво носи Уилям. Подарък!

Вълшебната думичка постигна предвидения ефект. Уилям сериозно и тържествено подаде на Мая пакет, овързан с красива панделка. Но тъй като още не владееше напълно необходимата техника и му беше трудно да се държи на крачетата си и в същото време да подава подаръка, Уилям загуби равновесие и падна по дупе. Ала когато видя как лицето на Мая светна при вида на подаръка, забрави собствената си болка. От значение беше, разбира се, и мекият памперс.

— Иии — каза Мая развълнувано и задърпа панделката.

След около две секунди по лицето й се изписа напрегнато изражение и Патрик се наведе напред да предложи помощта си. Когато с общи усилия разопаковаха подаръка, Мая извади един сив пухкав слон и фурорът беше пълен. Притисна меката играчка към гърдите си, обгърна я здраво с ръце и започна да тропа с крака на място. При което и тя падна по дупе. Опитът на Уилям да гушне плюшената играчка се посрещна с мрачен поглед и много ясен език на тялото. Малкият й ухажор очевидно възприе това като подкана да поднови усилията си, а двете двойки родители заподозряха назряващ конфликт.

— Май е време за малка почерпка — каза Патрик.

Взе Мая на ръце и излезе от всекидневната. Уилям остана с родителите си в стаята и когато поставиха пред момчето голяма кутия с играчки, мирът беше възстановен. Поне временно.

— Здравейте!

Ерика слезе по стълбите и прегърна гостите.

Уилям получи потупване по главата.

— Кой иска кафе? — попита Патрик от кухнята.

Отговориха му с три „аз“.

— Как е животът ти като омъжена жена?

Седналият на канапето Йохан се усмихна и прегърна Ерика през рамо.

— Благодаря, както обикновено. Като изключим, че Патрик настоява да ме нарича „женичке“ през цялото време. Някакви съвети как мога да го накарам да спре? — Ерика се обърна към Елизабет и премигна.

— А, сам ще се откаже. След „женичке“ ще дойде „шефке“. Така че не се оплаквай. Къде е Ана, впрочем?

— При Дан е. Вече се изнесоха… — Ерика многозначително повдигна вежди.

— Така значи… Явно всичко се е развило бързо.

Веждите на Елизабет също се повдигнаха. Добрите клюки често имат такъв ефект.

На вратата се позвъни и Ерика се изправи.

— Това сигурно са те. Или Кристина.

Последното име беше изречено с ледени късчета между сричките. Отношенията между Ерика и свекърва й доста се бяха охладили след сватбата. Отразиха им се най-вече почти маниакалните опити на Кристина да убеди Патрик, че не върви един мъж, посветен на кариерата си, да излезе в четиримесечен отпуск след раждането на детето. Но за разочарование на свекърва й Патрик не отстъпи и сантиметър, дори напротив — настоя да се грижи за Мая и през есента.

— Ехо… има ли рожденици тук? — чу се гласът на Ана от коридора.

Ерика искрено се радваше всеки път когато чуеше гласът на малката й сестра да звучи щастливо. След толкова много години щастието най-после се бе завърнало. Ана изглеждаше силна, доволна и влюбена.

В началото Ана се притесняваше, че Ерика може да има нещо против връзката й точно с Дан. Но Ерика само се бе разсмяла. Тя и Дан бяха излизали преди цяла вечност, в един друг живот, и дори да й се бе сторило странно, с лекота щеше да си затвори очите, само и само отново да види Ана щастлива.

— Къде е любимото ми момиче?

Дан, рус, висок и приветлив, се оглеждаше за Мая. Двамата изпитваха особена обич един към друг и когато чу гласа му, момиченцето се появи с енергично щапукане и протегнати ръце.

— Алък? — каза въпросително, тъй като вече бе разбрала идеята на рождените дни.

— Разбира се, че имаме подарък за теб, миличка! — каза Дан и кимна към Ана, която протегна голям розов пакет със сребърна панделка.

Мая се откъсна от прегръдката на Дан и още веднъж се впусна в отчайващи опити да си пробие път до съдържанието на пакета. Този път й помагаше Ерика и заедно извадиха една голяма кукла.

— Гукла! — възкликна щастливо Мая и дари и този подарък с мечешка прегръдка.

След това седна, обърната към Уилям, за да му покаже най-новото си съкровище, което здраво стискаше, и за всеки случай повтори „Гукла!“.

На вратата отново се звънна и секунди по-късно се появи Кристина. Ерика се усети как започва да скърца със зъби. Искрено ненавиждаше номера на свекърва си символично кратко да натисне звънеца на вратата и да влезе, без да изчака да я посрещнат.

Процедурата с подаръка се повтори отново, но този път нямаше такъв успех. Мая учудено извади пуловерчетата, които бяха опаковани в хартията, порови още веднъж из опаковката, за да се увери, че действително няма никаква играчка, и ококори очи към баба си.

— Забелязах последния път, че пуловерът й е умалял, така че като видях, че „Линдекс“ са пуснали три на цената на два, й купих няколко. Ето че ще влязат в употреба.

Кристина се усмихна доволно и сякаш изобщо не забеляза разочарованото лице на Мая.

Ерика потисна желанието си да каже за колко идиотско смята това, да се купят дрехи за рождения ден на едногодишно дете. А и сякаш не й стигаше, че е разочаровала Мая, Кристина бе успяла да вмъкне и една от типичните си забележки. Явно не можеха да обличат детето си както трябва.

— Време е за тортата — провикна се Патрик, очевидно усетил, че е време да отвлече вниманието от случилото се току-що.

Ерика преглътна унижението и бързо отиде във всекидневната за голямото духане на свещите. Мая се съсредоточи колкото можа в опита си да изгаси единствената свещ, но успя само да наплюе тортата. Патрик тайничко й помогна, след което всички тържествено изпяха песен за рожденичката. Ерика срещна погледа на Патрик над русата глава на Мая. Бучка заседна в гърлото й, като видя, че Патрик също много се е развълнувал. Една година. Малкото им бебе ставаше на една годинка. Малкото им момиченце, което тичаше наоколо, пляскаше с ръчички, когато чуеше мелодията на „Сънчо“, хранеше се само, раздаваше най-сладките целувки на Северна Европа и обичаше целия свят. Ерика се усмихна на Патрик. Той също й се усмихна. В този миг животът беше съвършен.