Р. Л. Стайн
Прегръдката на снежното чудовище (7)

7

— Може би са се загубили в тундрата — предположи татко.

— Съмнявам се — каза Артър. — И двамата знаеха какво правят. Чудовището ги е убило. Това е станало.

Той направи пауза, за да намаже масло на парче хляб.

— Затвори си устата, Джордан — каза Никол. — Не ми се гледат полусдъвканите ти картофки.

Ченето ми беше увиснало. Затворих уста и продължих да дъвча.

Артър е странен тип, помислих си аз. Но не ни залъгваше. Наистина вярваше, че снежният човек Йети съществува.

— Някой друг виждал ли е снежното чудовище? — запита Никол.

— Аха. Двама телевизионни журналисти от Ню Йорк. Бяха чули какво е станало с приятелите ми и дойдоха в града да проучат. Влязоха в тундрата. И също не се върнаха. Намерихме единия от тях замръзнал. Беше се превърнал в леден къс. Кой знае какво се е случило с другия. После госпожа Картър — тя живее в края на главната улица — видяла снежното чудовище няколко дни по-късно — продължи с по-нисък глас Артър. — Гледала с телескопа си и го забелязала в тундрата. Дъвчело кокали, каза тя. Ако не ми вярвате, идете да я питате.

Татко издаде някакъв звук. Погледнах го. Опитваше се да не се разсмее.

Не виждах какво смешно има. Това мистериозно същество ми се виждаше доста страшно.

Артър изгледа татко.

— Не е нужно да ми вярвате, ако не искате, господин Блейк — каза той.

— Наричайте ме Гари — повтори татко.

— Ще ви наричам както искам, господин Блейк — отвърна остро Артър. — Това, което ви казвам, е истина. Това чудовище е истинско… и е убиец! Поемате голям риск, като искате да го преследвате. Никой досега не го е хванал. Всеки, който тръгне след него… не се връща.

— Ще се пробваме — каза татко. — Чувал съм и преди подобни истории. В други части на света. Истории за чудовища в джунглата или за странни същества в океана. Досега историите не са се оказали верни. Имам усещането, че и с този Йети ще стане така.

От една страна, наистина исках да видя снежното чудовище. Но от друга — се надявах татко да е прав. Не си струва да умра, помислих си аз, само защото искам да видя сняг!

— Добре — каза татко и избърса устата си. — Да тръгваме. Готови ли сте всички?

— Аз съм готова — изчурулика Никол.

— Аз също — казах аз. Нямах търпение да излезем навън на снега.

Артър не каза нищо.

Татко плати сметката за обяда. Изчакахме за рестото.

— Татко — попитах аз, — ами ако снежното чудовище се окаже истинско? Ако попаднем на него? Какво ще правим?

Той извади нещо малко и черно от джоба на палтото си.

— Това е радиопредавател — обясни той. — Ако попаднем в беда в тази пустош, мога да изпратя сигнал в станцията в града. Ще изпратят хеликоптер да ни помогне.

— За каква беда говориш, татко? — попита Никол.

— Сигурен съм, че нищо няма да се случи — увери ни татко. — Но е добре човек да е подготвен за всякакви ситуации. Нали, Артър?

Артър стисна устни и прочисти гърлото си. Но не отговори. Явно беше ядосан на татко, че не повярва на историите му за мистериозното чудовище.

Татко прибра радиопредавателя в джоба на палтото си. Остави бакшиш на сервитьорката. После излязохме на студения въздух на Аляска, готови да се отправим към замръзналата тундра.

Дали някъде там ни причакваше Йети?

Скоро щяхме да разберем.