Р. Л. Стайн
Прегръдката на снежното чудовище (1)

1

Цял живот съм си мечтал да видя сняг.

Казвам се Джордан Блейк. Животът ми беше дванайсет години слънце, пясък и хлор. Не знаех какво е студ, ако не броим хладния полъх в супермаркета. Но него не го броя. В супермаркета не вали сняг.

Изобщо не знаех какво е студ до приключението.

Някои ме смятат за голям късметлия, че живея в Пасадена, щата Калифорния, където винаги е слънчево и топло. Е, добре. Но ако никога не си виждал сняг, за теб той е нещо фантастично.

Нещо като пухкава бяла замразена вода, която пада от небето. Трупа се на земята и можеш да направиш от нея снежен човек, снежни топки и дори крепости. Е, трябва да признаете, че звучи странно.

Един ден желанието ми се сбъдна. Предстоеше най-сетне да видя сняг. И се оказа по-странен, отколкото очаквах. Доста по-странен.

— Внимание, деца. Това е нещо страхотно.

Лицето на татко някак си блестеше на светлината на червената лампа в тъмната стая. Двамата със сестра ми Никол гледахме как проявява филм. С помощта на пинсети той потопи лист специална хартия в химически разтвор в малка ваничка.

За първи път виждах как татко проявява филм. Той е професионален фотограф. Но никога досега не го бях виждал така въодушевен от някаква снимка… а това трябва да ви говори много.

Татко снима природата. Всъщност снима всичко.

Никога не спира да снима. Мама разказва, че веднъж, когато съм бил бебе, съм погледнал татко и съм изпищял. Не съм го разпознал без фотоапарата пред лицето му. Сигурно съм си мислел, че има обектив вместо нос!

Къщата ни е пълна с доста смущаващи мои снимки — аз като бебе в подпухнал памперс, аз с доста тъпо изражение на лицето, аз плача, след като съм ожулил коляното си, аз удрям сестра си…

Както и да е. Татко тъкмо се беше върнал от пътуване до Гранд Тетънс. Това е планинска верига в Уайоминг — част от Скалистите планини. Беше много въодушевен от снимките, които беше направил там.

— Иска ми се и вие, деца, да видите тези мечки — каза татко. — Цяло семейство мечки. Малките мечета ми напомняха за вас двамата… непрекъснато се дразнеха един друг.

Дразнеха. Ха! Татко си мисли, че с Никол се дразним един друг. Меко казано. Никол — госпожица Многознайка — направо ме влудява.

Понякога ми се иска да не се беше раждала. Превърнал съм в мисия на живота си да я накарам да се чувства точно така. Искам да кажа — опитвам се да я накарам да мечтае да не се е раждала.

— Трябваше да ни вземеш със себе си в Гранд Тетънс, татко — измрънках аз.

— В Уайоминг е много студено по това време на годината — каза Никол.

— Откъде знаеш, Умницо? — ръгнах я в ребрата аз. — Никога не си била в Уайоминг.

— Прочетох го, докато татко беше там — обясни тя. Разбира се. — Има книга с картинки в библиотеката, ако искаш и ти да научиш нещо, Джордан. Тъкмо като за тебе е — за първолаци.

Не се сетих какво да й отговоря. Това ми е проблемът. Твърде късно се сещам какво е трябвало да отговоря. Ръгнах я още веднъж.

— Ей, ей — промърмори татко. — Без ръгане. Все пак аз работя.

Тъпа Никол. Не че е тъпа… в действителност е много умна. Но според мен — по тъп начин. Толкова е умна, че прескочи пети клас и… се оказа в моя клас. Тя е с една година по-малка от мен, но учи в моя клас и… получава само шестици.

Снимките на татко плуваха в химическия разтвор във ваничката и лека-полека започваха да се проявяват.

— Валя ли сняг, докато беше там, татко? — запитах аз.

— Разбира се, че валя — отвърна той.

Беше се съсредоточил в работата си.

— А кара ли ски? — попитах аз.

Татко поклати глава.

— Не, имах много работа.

Никол се държи така, сякаш знае всичко. Но също като мен не е виждала сняг. Никога не сме напускали Южна Калифорния и човек може да се досети само като ни види.

И двамата цяла година се печем на слънце. Косата на Никол е зеленикаворуса от хлора в басейна, а моята е кестенява с руси кичури. И двамата сме в училищния отбор по плуване.

— Бас държа, че при мама сега вали сняг — каза Никол.

— Възможно — отвърна татко.

Мама и татко са разведени. Мама скоро се премести в щата Пенсилвания. Ще изкараме лятото при нея. Но останахме в Калифорния, при татко, за да си завършим годината.

Мама ни изпрати снимки от новата си къща. Цялата е в сняг. Дълго гледах снимките и се опитвах да си представя студа.

— Искаше ми се да сме с мама, докато те нямаше — казах аз.

— Джордан, това вече го обсъдихме. — Татко прозвуча малко нервно. — Ще отидете при майка си, когато тя се устрои. Още не си е купила мебели. Къде щяхте да спите?

— Предпочитам да спя на голия под, отколкото да слушам госпожа Уичънс да хърка на дивана — изсумтях аз.

Госпожа Уичънс гледаше мен и Никол, докато татко го нямаше. Тя е кошмар. Всяка сутрин чисти стаите ни — на практика проверява дали няма прах. Всяка вечер без изключение ни кара да ядем черен дроб, брюкселско зеле и супа от рибени глави плюс чаша соево мляко.

— Тя не се казва Уичънс — поправи ме Никол. — Името й е Хичънс.

— Знам, Кикол — отвърнах й язвително аз.

Снимките ставаха все по-ясни на червената светлина в тъмната стаичка. Гласът на татко ми прозвуча въодушевено.

— Ако тези снимки станат добре, може да ги издам в книга — каза той. — Ще се казва „Кафявите мечки от Уайоминг“ от Гарисън Блейк. Звучи добре.

Той млъкна, за да извади една от снимките. Докато я разглеждаше, от нея паднаха няколко капки.

— Странно — промърмори татко.

— Кое е странно? — запита Никол.

Татко остави снимката, без да каже нищо. С Никол вперихме поглед в нея.

— Татко — каза Никол, — не искам да те плаша, но това прилича на плюшено мече.

Беше снимка на плюшено мече. Мече играчка с изкривена усмивка, седнало на тревата. Не приличаше на създанията, които могат да се видят в Гранд Тетънс.

— Сигурно е станала някаква грешка — каза татко. — Почакайте снимката да се прояви изцяло. Ще видите. Невероятни са.

После извади от разтвора още една снимка и я заразглежда.

— Боже мой!?

Грабнах снимката. Още едно плюшено мече.

Татко извади трета снимка. После четвърта. Вадеше все по-бързо и по-бързо.

— Още плюшени мечета! — извика той.

Беше бесен. Дори в мрака на тъмната стая виждах, че е паникьосан.

— Какво става? — изкрещя той. — Къде са снимките, които направих?