Р. Л. Стайн
Прегръдката на снежното чудовище (25)

25

Никол и Лорън извикаха и отскочиха назад.

Никол се удари силно в стената. Лорън се скри под масата за проявяване на филми.

Не успях да запазя сериозното си изражение. Започнах да се смея.

— Вързахте се! — извиках весело. Бях доволен от себе си.

Бях ги уплашил до смърт. И двете бяха по-вдървени от самия Йети. Той лежеше замразен и неподвижен в ледения си блок.

— Голяма си гад, Джордан! — ядосано заяви Никол и силно ме удари по гърба.

Лорън също ме удари. После надникна в отворения контейнер.

И нададе още един писък.

— Той е истински! Няма… няма майтап! — Видях, че диша тежко.

— Всичко е наред, Лорън — уверих я аз. — Не може да ти навреди. Замразен е.

Тя се приближи и се загледа в него.

— Огромен е! — извика тя учудено. — Очите му… са отворени. Имат гадно излъчване!

— Затвори капака, Джордан! — нареди ми Никол. — Бързо! Видяхме достатъчно.

— Сега вече ни вярваш, нали? — запитах Лорън.

Тя кимна.

— Страхотно е! — поклати глава, шашната от невероятната гледка.

Преди да затворя капака, измъкнах две снежни топки от дъното на контейнера. Тайничко подадох едната на Никол.

— Какво е толкова смешно? — подозрително запита Лорън.

— Нищо — казах аз.

Щракнах капака и дръпнах резетата на контейнера. Татко никога няма да разбере, че сме се промъкнали, за да погледнем чудовището.

Излязохме от тъмната стаичка и внимателно затворихме вратата.

— Това същество е направо страхотно! — възкликна Лорън. — Какво ще прави баща ви с него?

— Не знаем точно — отвърна Никол. — Татко още не е решил.

Държеше ръцете си зад гърба, като криеше снежната топка от Лорън. Внезапно извика:

— Хей, Лорън! Бързо!

Метна топката по Лорън, но не я улучи.

Прас! Топката се удари в едно дърво.

— Добър удар, Умницо! — извиках подигравателно.

Но после зяпнах потресен дървото. Топката не се разби и не се свлече към земята.

А започна да нараства!

Дебел бял сняг се плъзна по дънера на дървото… към клоните. След секунди цялото дърво беше покрито със сняг!

— Леле! — ахна Лорън. — Никол… как го направи?

С Никол гледахме шашнати покритото със сняг дърво.

Бях толкова изненадан, че снежната топка падна от ръката ми.

Отскочих назад, когато тя падна на земята и… започна да се разпростира!

— Олеле! — изписках аз.

Гледах как снегът покрива моравата като бяло одеяло. Плъзна се под голите ни крака. Към входната алея. Навън по улицата.

— Ооох! Студено е! — проплака Никол, подскачайки от крак на крак.

— Много странно! — извиках аз. — Температурата е 38 градуса, а снегът не се топи! Даже се увеличава и… става по-дебел!

Обърнах се към Лорън, която подскачаше и се въртеше като обезумяла.

— Сняг! Сняг! — тананикаше си тя. — Чудесно е! Сняг в Пасадена!

— Джордан… — тихичко каза Никол. — Нещо не е наред. Трябваше да оставим снега в пещерата. Това не е нормален сняг.

Беше права. Мястото, където живееше Йети, не беше обикновено. Но как можехме да предположим…?

— Да направим снежен човек! — извика въодушевено Лорън.

— Не! — предупреди я Никол. — Не го докосвай! Не прави нищо, Лорън! Докато не разберем какво става.

Не мисля, че Лорън я чу. Беше твърде възбудена. Ритна сняг към зеления храст. Храстът замръзна под снега.

— Какво ще правим? — запитах Никол. — Какво ще стане, когато татко се върне? Ще побеснее!

Никол вдигна рамене.

— Така е.

— Но… но… нали ти си мозъкът! — казах на пресекулки аз.

— Това е толкова яко! — изписука Лорън. — Сняг в Пасадена!

Тя грабна сняг и започна да прави топка.

— Бой със снежни топки! — извика тя.

— Спри, Лорън! — изкрещях аз. — Много загазихме. Не разбираш…

Лорън хвърли топката по Никол.

Изведнъж дебел бял сняг покри цялото тяло на Никол. Покри я. Покри я така, че Никол заприлича на снежен човек!

— Никол! — извиках аз, тичайки през снега към нея. — Никол… добре ли си?

Хванах я за ръката. Вдървена като висулка лед.

Беше напълно замръзнала!

— Никол? — Погледнах покритите й със сняг очи. — Чуваш ли ме, Никол? Можеш ли да дишаш? Никол? Никол?