Р. Л. Стайн
Прегръдката на снежното чудовище (4)

4

Присвих очи.

Камъкът падна върху челото ми и… отскочи.

Отворих очи. Кара изцвили. Вдигна камъка и отново го пусна върху лицето ми. Отскочи като предишния път.

Лорън го грабна.

— От дунапрен е! — извика тя и го стисна. — Фалшив е.

Кайл се разсмя.

— Това е филмов реквизит, тъпако.

— Трябваше да си видиш лицето — добави Кара. — Ама че бъзльо!

Изритах Кайл от себе си и отново му се хвърлих. Този път бях толкова бесен, че имах сила за двама такива като него. Съборих го на земята и го приклещих.

— Какво става, деца?

Олеле! Татко.

Изправих се на крака.

— Здравей, татко. А, нищо…

Кайл приседна, търкайки лакътя си.

Татко изглежда не беше забелязал, че се бием. Беше толкова развълнуван от нещо.

— Чуйте ме… имам страхотна новина. Току-що ми се обадиха от списание „Див свят“. Искат да замина за Аляска!

— Супер, татко — казах подигравателно аз. — Заминаваш на ново вълнуващо пътешествие, а ние да мрем тук от скука.

— И от жега — добави Никол.

Татко се разсмя.

— Обадих се на госпожа Хичънс дали ще може да стои с вас… — започна той.

— Не! Само не пак госпожа Хичънс! — извиках аз. — Тя е направо ужасна! Не понасям как готви. Ще умра от глад, ако ни гледа тя.

— Няма, Джордан — каза Никол. — Дори само на хляб и вода ще оцелееш без проблем една седмица.

— Никол? Джордан? — каза татко, като почука лекичко по главите ни. — Ще ме чуете ли? Още не съм свършил.

— Извинявай, татко.

— Както и да е, госпожа Хичънс не може да дойде. Така че вие двамата май трябва да дойдете с мен.

— В Аляска?! — извиках аз. Толкова бях развълнуван, че не можех да повярвам.

— Ура! — извика Никол.

Заподскачахме и двамата.

— Такива късметлии сте! — каза Лорън.

Кара и Кайл стояха отстрани. Без да кажат нищо.

— Отиваме в Аляска! — извиках аз. — Ще видим сняг! Тонове сняг! Снегът на Аляска!

Разтреперих се от вълнение. А татко още не беше казал най-интересното.

— Това е много странен проект — продължи той. — Искат да проследя някакво тайнствено снежно същество — Йети^[1].

— Леле! — зяпнах аз.

Кайл и Кара изсумтяха. Никол поклати глава.

— Йети? Някой всъщност виждал ли го е?

Татко кимна.

— Забелязано е някакво космато човекоподобно същество. Кой знае какво е в действителност. Но каквото и да е то, от списанието искат да го снимам. Струва ми се безнадеждна работа. Няма такова нещо като Йети.

— Тогава защо отиваш? — запита Никол.

Сръгах я в ребрата:

— Какво значение има? Заминаваме за Аляска!

— Списанието плаща много добре — обясни татко. — А дори и да не намерим снежното същество, ще направя страхотни снимки на тундрата.

Лорън запита:

— Какво е тундра?

Татко тръгна да отговаря, но Никол се намеси:

— Аз ще обясня, татко — прекъсна го тя.

Исках да изкрещя. И в училище винаги прави така.

— Тундрата е огромна замръзнала равнина. Има я в Арктика, Аляска и Русия. Думата „тундра“ е руска и означава…

Запуших устата й с ръка.

— Някакви други въпроси, Лорън?

Лорън поклати глава.

— Само това исках да разбера.

— Умницата ще продължи до безкрай, ако не я спрем — пуснах устата на Никол.

Тя ми се изплези.

— Пътуването ще е супер! — извиках радостно. — Ще видим истински лед и сняг! Ще търсим Йети! Страхотно!

Час по-рано се чудехме какво да правим и скучаехме. Сега всичко се промени.

Татко се усмихна.

— Трябва да се върна в тъмната стаичка за малко. Да не забравите, че ще вечеряме навън.

Той тръгна през моравата и влезе вкъщи. Веднага щом татко си отиде, Кара започна да се смее:

— Йети — снежно чудовище! Каква смешка!

Типично за Кара — тя е голяма бъзла и не би посмяла да каже и дума пред татко.

Кайл ми се присмя, като заподскача и записука:

— Аляска! Аляска! Ще видя сняг!

— И двамата ще посинеете и ще замръзнете — ехидно каза Кара.

— Ще се оправим — каза Никол. — Ваш ред е да замръзнете! — Тя грабна водното оръдие на Кара и я изпръска в лицето.

— Престани! — изкрещя Кайл и се хвърли към Никол.

Никол се разсмя и хукна да бяга, като през няколко крачки се обръщаше, за да ги мокри.

— Върни ми го! — изкряска Кара.

Близнаците подгониха Никол. Кайл вдигна своето водно оръдие и насочи струята в гърба на Никол.

Двамата с Лорън се затичахме след тях. Никол се втурна в задния ни двор. Обърна се и отново напръска близнаците.

— Не можете да ме хванете! — извика тя и продължи да стреля с вода, като вървеше заднешком.

Вървеше право към купчината с гниещите отпадъци на татко.

Дали да я предупредя, помислих си аз. В никакъв случай.

— Дръжте! — извика тя, плискайки вода върху близнаците.

После се подхлъзна и полетя назад върху гнилоча.

— Гадост! — изпъшка Лорън.

Никол бавно се изправи. Косата й беше омазана със зелено-кафява слуз, която капеше по гърба, ръцете и краката й.

— Уф! — изписка тя. — Уф!

Всички бяхме спрели и гледахме. Приличаше на същинска Йети. Цялата покрита с помия.

Стояхме втрещени, когато татко се подаде от задната врата.

— Деца, готови ли сте да излизаме? — извика той.