Р. Л. Стайн
Прегръдката на снежното чудовище (27)

27

Подскочих, когато чух глух шум. Леко изпукване.

Погледнах ледения блок.

Дали чудовището помръдна?

Не. Тишина. Черните очи на Йети блестяха безжизнени и празни.

Дали пък не си въобразявах?

Лорън е права, помислих си тъжно аз. Идеята ми не струва.

Нищо не се получава.

Нежно докоснах вкочанената ръка на сестра ми. Може би, когато татко се върне, ще измисли някакъв начин да я спасим.

— Какво ще правииииим? — хълцаше Лорън.

Тя никак не ми помагаше.

Пук.

Чух го отново… този път по-силно.

И после — пууууууууууук!

Дълга пукнатина разцепи леда.

Йети изпъшка.

Лорън отскочи назад с див писък.

— Оживя!

Ледът се разчупи. Косматото чудовище бавно се надигна с пъшкане.

Лорън извика уплашена. Притисна се до стената.

— Какво ще направи?

— Шшшт!

Чудовището отърси парченца лед от раменете си. Изправи се и излезе от контейнера. Изръмжа глухо.

— Джордан, внимавай! — извика Лорън.

Снежното чудовище се хвърли към мен.

Сърцето ми подскочи. Искаше ми се да отстъпя назад… да избягам. Но не можех. Трябваше да остана и да помогна на Никол.

— Уух! — изстена то и замахна с гигантската си лапа към мен.

Лорън отново изписка. Отскочих назад. Какво ще направи чудовището?

— Уух! — извика отново то и пак замахна.

— Да се махаме оттук! — извика Лорън. — Ще те удари!

Исках да избягам. Но Никол…

Чудовището отново замахна и… грабна пликчето с ядки от ръцете ми.

Разбрах какво е искал. Замахвал е да хване пликчето.

Изсипа ядките в устата си, замляска и запреглъща шумно. После хвърли пликчето настрана.

Лорън се сви в ъгъла на тъмната стая.

— Накарай го да се върне в контейнера! — извика тя.

— Луда ли си? Как да направя това?

Чудовището изръмжа и се заклатушка към вратата. Тежките му стъпки разтресоха пода. Спря пред Никол. Разпери силните си ръце, прегърна покритото със сняг тяло и… го стисна.

— Спри го! — изпищя Лорън. — Ще я смаже!