Р. Л. Стайн
Прегръдката на снежното чудовище (19)

19

— Пусни я! — изкрещях аз. Но знаех, че съм безсилен.

Снежното чудовище изръмжа и грубо завъртя Никол. После посегна зад гърба й и хвана раницата й. Рязко и силно я дръпна от рамото й и я откъсна.

— Ей! — извиках ужасен.

С нокътя на пръста си чудовището разкъса платнената раница. Бръкна вътре. И извади нещо.

Пликче. Пликче с ядки, сушени плодове и късчета шоколад.

С Никол гледахме втрещени, докато то изсипа пликчето в устата си.

— Странно — задавено казах аз. — Обича ядки.

Йети смачка пликчето и заровичка в раницата на Никол, търсейки още.

— Няма повече — прошепна ми Никол.

Чудовището изръмжа ядосано и запрати раницата встрани.

— Сега какво? — прошепна пак Никол.

Бръкнах в моята раница и с трепереща ръка извадих моето пликче с ядки. Подхвърлих го към косматия звяр.

Пликчето падна на пода и се плъзна в краката му. То се наведе. Грабна го. Разкъса го. И настървено го изсипа в устата си.

Когато свърши, му подхвърлих моята раница.

То изсумтя. После извади всичките ми неща.

Нямаше повече ядки.

Ужас!

Чудовището се протегна и изрева. После се надвеси над нас. И с гигантските си ръце ни хвана.

Вдигна ни във въздуха.

Приближи ни до лицето си.

Към устата си.

Готвейки се да ни изяде.