Джефри Дивър
Професионалистите (98)

98.

Телефонът звънна точно навреме.

Какъвто и да беше, Вълшебника беше точен. Шрив Мецгър седеше зад бюрото си в някак пустата НРОС в този съботен следобед, гледаше мигащата светлинка на магическия си червен телефон и внимателно слушаше трелите на звъна, които му се струваха като птича песен. Чудеше се дали да не го остави да звъни.

И никога повече да не приеме обаждане от този мъж.

— Мецгър на телефона.

— Шрив! Как си? Разбирам, че си чул за интересните развития там горе. Лонг Айланд. Знаеше ли, че преди бях част от Медоубрук? Не играеш голф, нали?

— Не.

Изпусна обръщението „господине“.

— Говорихме си за повдигане на обвинения срещу Спенсър. — Гласът отново стана вълшебнически, нисък и дразнещ.

— Можем да започнем дело… ако искаме — отвърна Мецгър.

Той свали очилата си и избърса стъклата им. В тази страна за разлика от Великобритания не беше задължително изнасянето на поверителна информация да се смята за престъпление, освен ако не шпионираш за друга нация.

— Да, ами, ще трябва да подредим приоритетите си, разбира се.

Вълшебника имаше предвид пиар проблемите. Може би беше по-смислено да не продължават случая, за да не се доберат медиите до историята.

Да, ами…

Мецгър извади нокторезачката. Но нямаше какво повече да реже. Завъртя я разсеяно върху бюрото и я прибра.

— Добра работа по инцидента във Флорида. Интересно как лошото разследване се оказа добро. Като фокус. Дейвид Копърфийлд, Худини.

— Всички са арестувани.

— Радвам се да го чуя.

Сякаш клюкарстваше за Холивуд, Вълшебника изрече:

— Сега трябва да ти кажа нещо, Шрив. Там ли си?

„Колко бодро ми връчва смъртната присъда.“

— Да, продължавай.

— Обади ми се един приятел от Лангли. Един човек, който наскоро беше в Мексико.

Ме-хи-ко.

— Един определен човек — повтори Вълшебника. — Помниш ли го?

— В Рейноса? — попита Мецгър.

— Да, това е мястото. Познай какво? Той почива извън Санта Роса, близо до Тихуана.

— Така ли?

— Да. И очевидно все още има планове да доставя специалните си продукти в близко бъдеще. В много близко бъдеще.

Значи Рашид ал-Барани се беше преместил на западното крайбрежие, за да се скрие.

— Току-що е бил забелязан със свои приятели, но те ще си тръгнат сутринта. И утре през целия ден нашият приятел ще бъде сам в малка приятна вила. И добрата новина е, че туристическият съвет няма нищо против едно посещение от нас. Затова се чудех дали можеш да изготвиш преработени планове за пътуване за одобрение. Подробностите ще пристигнат скоро.

Нова ЗСЗ?

„Не ме ли уволняват?“ — зачуди се той.

— Разбира се, веднага ще се заема. Но…

— Да? — попита Вълшебника.

— Ами онези срещи? Проблемите с бюджета? — попита Мецгър.

Последва пауза.

— О, комитетът насочи вниманието си върху други проблеми — отбеляза след малко Вълшебника. — Ако имаше някакви проблеми, щях да ти спомена за тях, не мислиш ли?

— Сигурно щеше. Разбира се.

— Разбира се.

Щрак.