Джефри Дивър
Професионалистите (67)

67.

В мига, преди да се хвърли обаче, Сакс забеляза, че се показва плик, а не глок или нож.

Мъжът намръщено забеляза странната поза на Сакс, пристъпи по-наблизо и подаде плика на Лоръл.

— Кой сте вие? — повтори въпроса си прокурорката.

Той отново не отговори, а каза:

— Помолиха ме да ви дам това. Преди да продължите, трябва да знаете.

— Да продължа с кое?

Той не обясни, само й подаде плика.

Тя извади отвътре един-единствен лист хартия. Прочете написаното, дума по дума, ако се съдеше по бавното движение на очите й. Стисна зъби. После вдигна очи към мъжа.

— Работите в Държавния департамент, така ли?

Сакс остана с впечатлението, че макар той да не каза нищо, отговорът беше „да“. За какво ставаше дума? Погледна към документа.

— Истински ли е? — попита Лоръл и внимателно се вгледа в печата на Държавния департамент.

— Наредено ми е да предоставя документа на заместник-прокурор Лоръл. Съдържанието не ме интересува.

„Добър изказ — мислено отбеляза Сакс. — Линкълн Райм би одобрил.“

— Шрив Мецгър ви нареди, нали? — попита Лоръл. — Подправи ли документа? Отговорете на въпроса ми! Истински ли е документът?

Не знаеше, не го интересуваше…

Мъжът не каза нищо повече. Извърна се, сякаш жените бяха престанали да съществуват, и си тръгна. Спря в края на коридора, където му отвориха вратата.

— Какво е? — попита Сакс.

— Нали според данните, които получихме от Фред Делрей, Морено е бил забелязан в близост до американски посолства и консулства точно преди да бъде застрелян?

— Точно така — потвърди Амелия. — В Мексико и в Коста Рика. След като заминал от Ню Йорк на втори май.

Тревогата на Сакс се засили, когато погледна назад и установи, че тъмното и кръгло лице на служителката, отворила вратата, изобщо не е впечатлено и смутено от посетителя. Жената се върна на мястото си при списанието със знаменитостите.

Лоръл въздъхна и каза:

— Ако някой е смятал, че Морено се кани да напада посолство, сбъркал е. — Кимна към писмото в ръката си. — Търсел е посолство, но такова, в което може да ускори процедурата по отказ от американското си гражданство. Направил го е на четвърти май в Коста Рика. Отказът влиза в сила незабавно, обаче документите са пристигнали в базата данни на Държавния департамент едва вчера. — Въздъхна отново. — В деня на смъртта си във Венецуела Робърт Морено е бил венецуелски гражданин, не американски.

— Значи затова е казал на шофьора на лимузината в Ню Йорк, че няма да може да се върне в Америка. Не заради терористичен заговор, а понеже е щял да бъде персона нон грата и е нямало да го пуснат с чужд паспорт — отбеляза Сакс.

В ръката на Лоръл се появи телефон. Тя сведе поглед към него. Лицето й никога не бе изглеждало толкова изпито. „Защо носи толкова грим?“ — отново се зачуди Сакс. Лоръл натисна бутона за бързо набиране. Тя не видя точно кой, но пък и нямаше значение. Да натиснеш 9 е не по-трудно от това да натиснеш 1.

Прокурорката се отдръпна и проведе разговор. Накрая прибра телефона и цяла минута остана с гръб към Сакс. Телефонът й звънна. Още един разговор, по-кратък.

След края на втория разговор тя се извърна към другата жена:

— Шефът ми е говорил с прокурора в Олбъни. Колкото и да са превишили правата си Шрив Мецгър и неговият стрелец, няма интерес към повдигането на обвинения, след като жертвата не е американски гражданин. Наредиха ми да се откажа от случая — забоде поглед в пода тя. — Е, това е.

— Много съжалявам — каза Сакс. И беше искрена.