Джефри Дивър
Професионалистите (65)

65.

Шрив Мецгър прокара ръка през късата си коса и си спомни първия си ден на служба.

Някакъв цивилен на улицата в Бафъло го беше нарекъл скинар. И детеубиец. Типът беше пиян. Антивоенно настроен. Задник. Всичко това.

Пушекът бързо беше изпълнил Мецгър, макар че тогава още не го наричаше Пушек, никак не го наричаше. Счупи най-малко четири кости по тялото на мъжа, преди да изпита облекчение. Дори повече от облекчение — почти сексуална наслада.

Понякога споменът се връщаше, както в този момент, когато докосваше косата си. Нищо повече. Спомняше си мъжа, леко кривогледите му очи. Кръвта му, удивително подутата челюст.

И продавача на кафе. Не, просто блъсни сергията, изгори го, убий го, забрави за последиците. Задоволството ще е върховно.

Помогнете ми, доктор Фишър.

Сега обаче нямаше Пушек. Той беше в екстаз от възторг. Експертите от разузнаването и наблюдението го захранваха с информация относно операция „Рашид“.

Терористът — следващата задача на опашката — в момента се срещаше с доставчик на бомби за картела „Матаморос“. Мецгър даваше мило и драго да можеше да промени ЗСЗ и да включи и този тип в нея, обаче човекът беше мексикански гражданин и получаването на позволение за елиминирането му водеше до сложни разговори на върха между Мексико и Вашингтон. А господ му е свидетел, с тях трябваше да бъде много внимателен.

С водените в момента обсъждания на бюджета. Големи спорове. Утре щяха да вземат окончателното решение. Не се знаеше накъде духа вятърът…

Обадиха му се отново и го осведомиха как вървят нещата с безпилотния самолет под командването на Бари Шейлс в НКС, караваната пред прозорците на Мецгър. Самолетът беше излетял не от Хоумстед като в случая с Морено, а от съоръжение на НРОС близо до форт Худ в Тексас. Беше прекосил мексиканското въздушно пространство с благословията на властите, за разлика от самолета на Морено на Бахамите, и се беше насочи при ясно време към целта си.

Телефонът му отново звънна. Видя кой го търси, застина и стрелна поглед към отворената си врата. Виждаше ръцете на Рут през пролуката към вестибюла. Пишеше нещо. И тя имаше малко прозорче, така че скромният й годежен пръстен и широката й венчална халка проблясваха на слънцето.

Мецгър стана, затвори вратата и се обади:

— Да.

— Намерих я — докладва мъжки глас.

Никакви имена или кодови имена.

Нея.

Нанс Лоръл.

— Къде?

— В ареста, разпитва заподозрян. Не по този случай, по друг. Уверих се, че е тя. Там е и е в основни линии сама. На ход? — Безглаголно изречение.

Мецгър се позачуди, прецени плюсовете и минусите.

— Да. — И затвори.

Може би всичко това щеше да се размине.

Той отново насочи вниманието си към Мексико, където всеки момент щеше да загине един враг на родината. Шрив Мецгър усети как буквално се подува от радост.