Джефри Дивър
Професионалистите (45)

45.

Най-сетне някакъв пробив: добраха се до истинското име на снайпериста.

Спецекипът на капитан Майърс беше проследил снайпериста от централата на НРОС до дома му. Беше слязъл на „Карол Гардънс“ и беше стигнал пеша до къща, собственост на Бари и Маргарет Шейлс. След търсене по моторно превозно средство бяха стигнали до снимка на семейство Шейлс. Очевидно беше същият мъж, когото Сакс беше проследила следобед и когото беше снимала с камерата на мобилния си телефон.

Бари Шейлс беше на трийсет и девет. Бивш военен — беше се уволнил като капитан от военновъздушните сили, неколкократно награждаван. В момента работеше като цивилен „разузнавателен специалист“ в НРОС. Той и съпругата му — учителка — имаха две деца, момчета в началното училище. Шейлс беше активен член на презвитерианската църква и беше доброволец в училището на момчетата като възпитател по четене.

Сакс се разтревожи, след като научи биографията му. Повечето извършители, които преследваха с Райм, бяха закоравели престъпници, серийни нарушители, шефове на организираната престъпност, психопати, терористи. Този случай обаче беше различен. Шейлс най-вероятно беше предан държавен чиновник, всеотдаен съпруг и баща. Просто изпълняваше дълга си, дори ако това означаваше хладнокръвно да стреля по терористи. Ако го арестуваха и осъдеха, семейството му щеше да бъде съсипано. Мецгър може и да използваше НРОС за целите на собствения си налудничав подход да брани страната, може и да беше прибягнал до услугите на чистач. Обаче Шейлс? Той най-вероятно изпълняваше заповеди.

Въпреки това, ако не той беше изтезавал и убил Лидия Фостър, явно принадлежеше към организацията, която го беше сторила.

Сакс звънна на Лон Селито и му разказа за откритието си. Обадиха се в информационния отдел и помолиха за всички факти, които могат да изровят за Бари Шейлс — и най-важното къде е бил и какво е правил на девети май, деня на стрелбата.

Телефонът в лабораторията звънна, Сакс видя кой е и оповести:

— Фред.

Не се тревожеше дали НИ 516 подслушваше точно този телефон — Родни Шарнек им беше изпратил устройство, което се казваше „капан“ и което можеше да улови всеки подслушвател. На екранчето пишеше, че разговорът е личен.

— Амелия. Вярно ли е каквото чувам? Че твоят и моят приятел прави тен на Карибите?

Удивлението му беше толкова преувеличено, че тя се усмихна. Купър също. Нанс Лоръл не.

— Точно така, Фред.

— Защо, о, защо моите задачи ме отвеждат на почивка в Южен Бронкс и Нюарк? А господин Линкълн Райм се излежава на плажа със средства на Нюйоркската полиция? Справедливо ли е? Сигурно се наслаждава на онези лигави питиета с чадърчета и пластмасови морски кончета? Направо съм съсипан — призна агентът. — Кокосовите са ми любими. Е, как върви случаят? Онова убийство на Трето авеню, то имаше ли връзка? Лидия Фостър. Разбрах от телеграфа.

— Боя се, че да. Според нас е операция за разчистване, вероятно разпоредена от Мецгър.

— Мамка му — изруга Делрей. — Този тип съвсем е полудял.

— Няма спор. — Сакс го осведоми, че са установили, че извършителите са двама. — Още не знаем кой от двамата е сложил бомбата в кафенето.

— Е, имам няколко неща, които може да ви заинтригуват.

— Казвай. Каквото и да е.

— Първо, мобилният, който твоят снайперист използваше, господин кодово име Дон Брънс, с фалшивия номер на социалната осигуровка и фиктивна компания в Делауер? Компанията е заровена надълбоко, обаче аз я проследих до някои прикрития, които НРОС е използвала в миналото. Може би някои от телефоните още работят. Правителството често си въобразява, че е твърде умно, за да бъде открито. Или твърде голямо. Обаче не сте го чули от мен.

— Добре, благодаря, Франк.

— Освен това се оказва, че приятелят ви и великият покоен господин Морено не е планирал да организира голям взрив с цел масово поразяване и да се скрие да живее в пещера.

Обясни им, че има предвид загадъчното съобщение на Робърт Морено за това, че на двайсет и четвърти май възнамерява да изчезне яко дим.

— А за какво е ставало дума? — попита Сакс.

— Просто игра на думи — продължи агентът на ФБР. — Ето каква е работата: някакви хора във Венецуела разбрали, че Морено и семейството му се местят в нова къща на двайсет и четвърти.

Запозна ги с подробностите: Робърт Морено купил къща с четири спални във венецуелския град Сан Кристобал, едно от най-модерните места в страната. На планински връх.

Яко дим…

Лоръл кимна, видимо доволна. Значи Морено надали беше Бен Ладен от западното полукълбо.

„Съдебните заседатели трябва да са доволни“ — помисли си скептично Сакс.

— А, относно уж планирания взрив в град Мексико на тринайсети май? — продължи агентът. — Това е направо смешно. Единственото, което има някаква връзка с Морено на тази дата в Мексико, е голямо благотворително мероприятие, с което е свързан. Организирано от „Класни стаи за Америка“. Нарича се Ден на балоните. Всеки си купува балон за десет долара, пука го и вътре има награда. Имали над хиляда балона. Трябва да ти призная, дробовете ми не могат да се справят с такава задача.

Сакс се отпусна тежко на стола си и затвори очи. Боже…

Можем ли да намерим някой да ги вдигне във въздуха?

— Благодаря ти, Франк — каза тя и прекъсна връзката.

При тези новини Лоръл каза:

— Интересно е колко неправилно може да бъде първото впечатление. Нали? — Не искаше да злорадства, но Сакс го усети.

Ако нямаш нищо против…

Просто е любопитно…

Сакс извади телефона си и звънна на Линкълн Райм.

— Мисля, че трябва да си вземем хамелеон — това бяха първите му думи, когато вдигна.

Не „здравей“ или „Сакс“.

— Гущер?

— Много са интересни. Още не съм го видял да си сменя цвета. Знаеш ли как го правят, Сакс? Нарича се метахромазия. С помощта на сигнали от хормоналните клетки предизвикват промени в хроматофорните клетки на кожата си. Според мен това е очарователно. Е, как върви случаят там?

Тя го запозна с най-новото развитие.

Райм се замисли.

— Да, като че ли е логично, двама извършители. Мецгър надали ще използва най-добрия си снайперист, за да разчиства в Ню Йорк. Трябваше да се досетя.

„И аз трябваше“ — печално си помисли тя. И си представи тялото на Лидия Фостър.

— Качвам снимка на Шейлс, военна или от шофьорската книжка.

— Разбира се, веднага щом затворим.

После с по-мрачен тон му разказа подробностите около убийството на Лидия, преводачката на Морено.

— Изтезания ли?

Описа му какво беше направил онзи с ножа.

— Характерна техника — съгласи се той. — Това може да помогне.

Имаше предвид факта, че извършителите на престъпления с нож или с друго механично оръжие, например бухалка, обикновено оставят рани, които са еднакви при различните жертви, което помага за идентифицирането на нападателя. Тя забеляза също, че този равнодушен и аналитичен коментар беше единствената му реакция към ужасното нападение.

Обаче това беше Линкълн Райм. Тя го знаеше и го приемаше. И мимоходом се запита защо същото отношение от страна на Нанс Лоръл я изправяше на нокти.

— Как върви на прелестните Кариби?

— Не напредваме особено, Сакс. Под домашен арест сме.

— Какво?

— Така или иначе, въпросът ще се реши утре. — Явно нямаше да каже повече, защото вероятно се опасяваше да не би линията да се подслушва. — Трябва да затварям. Том приготвя вечеря. Мисля, че е готово. Трябва да опиташ тукашния ром. Много е добър. Правят го от захар, знаеш ли?

— Ще пропусна рома. Имам неприятни спомени. Но сигурно не са спомени, ако не можеш да си ги спомниш.

— Какво мислиш за случая, Сакс? Още ли си в лагера на политиката и политиците? И виниш за всичко Конгреса.

— Не. Вече не. Един поглед на местопрестъплението, където беше убита Лидия Фостър, ме убеди. В тази история са замесени някои наистина зли типове. И ще ги пипнем. О, Райм, между другото, ако чуеш нещо за взрив на самоделно устройство тук, не се тревожи, добре съм. — Тя му обясни за експлозията, унищожила компютъра в кафенето, без да изпада в подробности, че едва не е загинала.

После той каза:

— Тук е доста приятно, Сакс. Мисля да дойда пак някой път… неофициално.

— Ваканция. Да, Райм, да го направим.

— Няма да можеш да караш безбожно бързо. Движението е ужасно.

— Винаги ми се е искало да покарам джет. А ти можеш да се печеш на плажа.

— Вече влизах във водата — осведоми я той.

— Сериозно?

— Да, разбира се. Ще ти разкажа после.

— Липсваш ми — каза тя и прекъсна, преди той да има възможност да й отвърне със същото.

Или не.

Някой звънна на мобилния на Нанс Лоръл. Сакс забеляза как тя леко се скова, когато видя кой я търси. Щом отговори, тонът й веднага подсказа на Сакс, че въпросът е личен, а не е свързан със случая.

— Ами, здравей… Как си?

Прокурорката се извърна колкото може повече. Обаче Амалия все още чуваше гласа и:

— Тях ли имаш предвид? Не знаех, че си. Опаковала съм ги.

Странно. Сакс не се беше замисляла за личния живот на прокурорката. Тя не носеше халка или годежен пръстен. Всъщност носеше съвсем малко бижута. Сакс си представяше, че Лоръл ходи на почивка със сестра си или с майка си. Трудно виждаше Нанс Лоръл в ролята на любовница или на съпруга.

В това време Лоръл каза:

— Не, не, знам къде са.

Какво беше това в тона й?

Сакс осъзна: прокурорката беше уязвима, беззащитна. С когото и да разговаряше, той притежаваше известна власт над нея. Раздяла, която още не е приключила? Вероятно.

Лоръл затвори и за миг застина неподвижно, сякаш събираше мислите си. После стана и взе чантата си.

— Трябва да се погрижа за нещо.

Странно беше да я види човек толкова разстроена.

Сакс неволно попита:

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не. Ще се видим утре сутрин… Аз… ще съм тук сутринта.

Прокурорката взе куфарчето си и излезе от салона и от къщата. Сакс забеляза, че работната й маса е разхвърляна — документите бяха натрупани и пръснати за разлика от предната вечер.

Докато се взираше към масата, един документ привлече погледа й. Тя се приближи и го взе. Ето какво прочете:

От: заместник-прокурор Нанс Лоръл

До: прокурор Франклин Ливайн (окръг Манхатън)

Относно: Щатът срещу Мецгър и др., актуализиране, 16 май, вторник

Разследвайки следи по случая, установих самоличността на шофьора от „Елитни лимузини“, който обслужвал Робърт Морено в града на 1 май. Казва се Аташ Фарада. Разследването ми установи няколко неща, които имат връзка със случая:

1. Робърт Морено е бил съпровождан от жена около трийсетте, може би компаньонка или проститутка. Вероятно й е платил „съществена“ сума. Казва се Лидия.

2. Морено и тази личност оставили шофьора на лимузината в центъра на града за няколко часа. Впечатлението на Фарада е, че Морено не е искал той да разбере къде отива.

3. Шофьорът предполага мотив за антиамериканската нагласа на Морено. Негов близък приятел бил убит от американските войски по време на нахлуването в Панама през декември 1989 година.

Сакс се смая. Текстът на документа беше почти идентичен на имейла, който беше изпратила на Лоръл по-рано по молба на Надзирателката. С някои дребни промени.

До: заместник-прокурор Нанс Лоръл

Относно: Щатът срещу Мецгър и др., актуални сведения, 16 май, вторник

Разследвайки следи по случая, установих самоличността на шофьора (Аташ Фарада) от „Елитни лимузини“, който обслужвал Робърт Морено в града на 1 май. В разговор с него научих няколко неща, които са важни за разследването:

1. Робърт Морено е бил съпровождан от жена около трийсетте, вероятно компаньонка или проститутка. Допуснах възможността да е терористка или друг оперативен работник. Вероятно й е платил „съществена“ сума. Малкото й име е Лидия.

2. Той и тази личност оставили шофьора на лимузината в центъра на града за известно време. Впечатлението на Фарада е, че Морено не е искал той да разбере къде отиват двамата с Лидия.

3. Шофьорът предполага мотив за антиамериканската дейност на Морено. Негов близък приятел бил убит по време на нахлуването в Панама.

„Лоръл ми е откраднала работата. И не само това, ами си е позволила да ме редактира“ — помисли си Амалия.

Сакс прегледа още половин дузина други бележки, които прилежно беше написала и изпратила на прокурорката.

Ако нямаш нищо против…

Е, Сакс имаше против — защото текстът беше променен, за да звучи така, все едно Лоръл е провела разследването. Всъщност името на Сакс не се появяваше на нито един документ. Райм беше надлежно споменат, но тя буквално беше изключена напълно от разследването.

По дяволите! Какво ставаше тук?

Търсейки отговори, разрови купчината документи. Много от тях бяха копия на съдебни становища и на адвокатски досиета.

Обаче един документ най-отдолу беше различен.

И обясняваше много неща.

Сакс погледна към Мел Купър, който се беше привел над микроскопа си. Не я беше видял да рови из документите на Лоръл. Сакс измъкна документа, който беше открила, и му направи копие, което пъхна в чантата си. Върна оригинала върху работната маса на Лоръл и се постара да го пъхне точно там, където го беше открила. Макар да изглеждаше разхвърляно, тя не би се учудила, ако прокурорката е запомнила точно къде е всеки документ — и кламер — преди да си тръгне.

Сакс искаше да бъде сигурна, че тези жена няма да заподозре, че е разкрита.