Джефри Дивър
Професионалистите (96)

96.

— Каква е оценката на щетите?

Шрив Мецгър, с дънки и бяла риза с дълги ръкави, се беше надвесил над монитора на един компютър и се взираше ли взираше в дима и мъглата, които се носеха над Карибско море на хиляда и осемстотин километра от тук.

— Не е останало нищо — оповести специалистката на НРОС по съкомуникации на контролния панел до него, млада жена с коса на кок, който изглеждаше болезнено стегнат. Гласът й беше лишен от емоция.

Картината на монитора ясно показваше, че наистина не е останало нищо освен петролен разлив и отломки.

И дим, много дим.

Не е останало нищо…

Линкълн Райм и Амелия Сакс, заедно с Мецгър и специалиста по съобщителни средства, се намираха в микробуса на станцията за наземен контрол на НРОС на Ректор стрийт в Долен Манхатън.

Райм хвърли бегъл поглед към останките от дървесина, пластмаса и поклащащ се върху водата лъскав петрол. Допреди трийсет секунди те представляваха трийсет и три метровия доминикански товарен кораб, който приятелят на Робърт Морено, Хенри Крос, по-известен като Енрико Круз, беше насочил към „Маями Роувър“, нефтеното съоръжение на „Американ Петролиум Дрилинг енд Рифайнинг“ на брега на Флорида.

Специалистката докосна слушалките си:

— Пристигна доклад за втори взрив под вода, шефе. На около двеста и петдесет метра дълбочина.

След малко видяха на монитора с висока резолюция малки мехурчета на морската повърхност. Това беше всичко. Райм предположи, че колкото и голяма да е била последната бомба, предназначена да унищожи източника на нефт, огромното количество вода бе оказало смекчаващ ефект.

Райм погледна през стъклената врата, която разделяше караваната на две, Стаята на смъртта на Станцията за наземен контрол. На слабата светлина забеляза мъжа, който току-що беше причинил разрушенията — и беше спасил живота на хората на съоръжението, както и на голяма част от източното крайбрежие на Флорида.

Забравил онези, които го наблюдават, Бари Шейлс се намираше на пулта за управление на безпилотни самолети. На Райм това му приличаше на пилотска кабина в самолет. Шейлс седеше, видимо доста спокоен, в удобен кожен стол и гледаше към пет монитора с плосък екран.

Ръцете на служителя на НРОС се намираха върху джойстикове, макар че от време на време той завърташе или натискаше едно от другите около хиляда копчета, циферблати, превключватели и компютърни клавиши.

Райм забеляза, че някой е прикрепил колан към стола, провиснал на пода незакопчан. Със сигурност беше шега.

Шейлс беше сам в тъмната стая, която явно беше звукоизолирана, за да не се разсейва той от колегите си — или от посетители като Райм и Сакс днес. Да изпращаш смъртоносни послания от високо без съмнение изискваше изключителна концентрация.

Специалистката, която поддържаше жива връзка с охраната на „Американ Петролиум“ на нефтеното съоръжение и също натискаше някакви бутони, зададе няколко въпроса и обяви на Мецгър, Райм и Сакс:

— Не са потвърдени никакви повреди по „Маями Роувър“ или искрогасителите. Няма ранени, с изключение на неколцина с болки в ушите.

Не беше неочаквано, след като огромна самоделна бомба се беше взривила на осемстотин метра от тях.

Преди половин час, докато беше разглеждал доказателствата, Райм изведнъж беше осъзнал, че някои неща не съвпадат. Беше провел шест телефонни разговора и беше заключил, че може би предстои нападение. Беше се свързал с Мецгър. Последва яростен спор във Вашингтон и в НРОС. Да объркваш военновъздушните сили изискваше много упълномощаване от Пентагона и по-висшестоящи; щяха да изгубят часове, докато получат разрешение.

Мецгър, разбира се, имаше решение. Беше се обърнал към Бари Шейлс, който така или иначе беше на път към сградата на НРОС, за да събере личните си вещи — Мецгър обясни, че пилотът решил да напусне.

Предвид ужасяващите последствия, в случай че предстоящото нападение е успешно, и наближаващия краен срок — въпрос на минути, бившият офицер от въздушните сили охотно се беше съгласил да помогне. Беше докарал безпилотния самолет от Хоумстед до място точно над товарния кораб и го беше оставил да се рее там. Корабът очевидно беше изоставен — бяха видели екипажа да се качва на лодка и да отплава. Когато призивите корабът да смени посоката си бяха пренебрегнати, Шейлс изстреля ракета „Хелфайър“, която удари предния трюм, където Райм предположи, че се намира самоделната бомба.

Право в целта.

Сега Шейлс смени курса на безпилотния самолет и започна да следи малката лодка с екипажа, който беше напуснал кораба преди двайсет минути. На монитора се появи лодката, която се носеше по вълните далеч от съоръжението и експлозията.

Райм чу гласа на Бари Шейлс от закрепените за тавана тонколони:

— Безпилотен самолет четири осем едно до център Флорида. Имам вторична мишена в обсега, изисквам прихващане. Разстоянието до целта около километър и половина.

— Разбрано, четири осем едно. Прихвани разстояние до мишената на деветстотин метра.

— Разбрано, център Флорида. Четири осем едно.

На монитора Райм виждаше Хенри Крос и моряците, които бяха напуснали кораба и се отправяха към сигурно място. Израженията на лицата им не можеха напълно да се видят, но езикът на тялото им предполагаше объркване и притеснение. Нямаше как да са чули безпилотния самолет или да са видели ракетния снаряд и най-вероятно си бяха помислили, че някаква неизправност в бомбата е предизвикала преждевременното й детониране. Може би си мислеха: „Боже, това можеше да се случи, докато все още бяхме на лодката“.

— Четири осем едно до център Флорида. Намирам се на деветстотин метра от мишената. Прихваната вторична мишена. С тяхната скорост ще са под прикритие в Хорогет Кей след десет минути. Дайте съвет.

— Разбрано. Сигнализираме на основните честоти. Все още няма отговор — отговори равно Шейлс.

— Разбрано. Четири осем едно.

Райм погледна Сакс, чието лице изразяваше неговото собствено притеснение. Бяха ли на път да видят груповата екзекуция на шестима души?

Намираха се по средата на терористичен акт. Но опасността беше неутрализирана. Освен това, помисли си Райм, всички ли бяха терористи? Ами ако един-двама бяха невинни моряци, които нямаха представа какъв е товарът и каква е мисията? Изведнъж конфликтът между Шрив Мецгър и Нанс Лоръл се появи пред очите му.

— Четири осем едно, тук е център Флорида. Няма отговор на сигнала. Разрешено е изхвърляне на товара.

Райм видя как Бари Шейлс замръзва.

Остана неподвижен за момент, после се пресегна и вдигна капака на бутон от панела пред себе си.

— Бари! Стреляй покрай носа на лодката — нареди Шрив Мецгър по микрофона на бюрото пред себе си.

През тонколоните се чу гласът на Шейлс:

— Безпилотен самолет четири осем едно до център Флорида. Отказвам да изхвърля товара. Превключвам на ПДП.

— Разбрано, четири осем едно.

В Стаята на смъртта Бари Шейлс хвана джойстика и хвърли бърз поглед на видеоизображението на бързодвижещата се лодка. Докосна един черен панел пред себе си. След кратко забавяне и зловеща тишина три поредни стълба вода се изстреляха във въздуха на няколко сантиметра пред лодката.

Лодката продължи, макар че всички в нея се озъртаха. Неколцина от моряците изглеждаха много млади.

— Център Флорида до четири осем едно. Няма промяна в скоростта на целта. Изпускането на товара все още е разрешено.

— Разбрано. Четири осем едно.

За момент не се случи нищо. После лодката се наклони, забави се и спря във водата. Двама от моряците сочеха към небето, макар и далеч от камерата. Не можеха да видят безпилотния самолет, но всички разбраха къде се намира врагът.

Почти едновременно всички вдигнаха ръце.

Това, което последва, беше комично. Водата беше развълнувана, а лодката — малка. Те се опитваха да балансират, но се страхуваха, че ако свалят ръце, някъде отгоре ще долети смъртта. Двама паднаха и бързо се изправиха на крака с ръце във въздуха. Изглеждаха като пияници, които се опитват да танцуват.

— Център Флорида до четири осем едно. Запиши капитулация. Флотът известява бреговия патрул „Файърбренд“ на километър и половина, който се движи с трийсет възела. Дръж вторичната мишена под прицел, докато пристигне.

— Разбрано. Четири осем едно.