Джефри Дивър
Професионалистите (72)

72.

Джейкъб Суон реши с известно съжаление, че не би могъл да изнасили Нанс Лоръл, преди да я убие.

Е, можеше. И част от него го искаше. Но нямаше да е разумно — това имаше предвид. Сексуалното нападение оставя твърде много улики. Достатъчно трудно му беше да сведе до минимум следите от убийството — стараеше се да не оставя на усърдните криминолози пот, сълзи, слюнка, косми и стотиците кожни клетки, които всекидневно се белят от нас.

Да не говорим за отпечатъците от пръсти от вътрешната страна на латексовите ръкавици или по кожата.

Трябваше да намери друг начин.

В момента Суон се намираше в ресторант на Хенри стрийт срещу апартамента на прокурорката в Бруклин в четириетажна жилищна сграда и пиеше сладко-горчиво кубинско кафе.

Оглеждаше сградата. Нямаше портиер. Това беше добре.

Реши, че може да използва друго престъпление, за да прикрие убийството: Лоръл не само преследваше патриотично настроени американци, задето убиват подли предатели, но беше изпратила в затвора много изнасилвачи. Беше прегледал делата й — много впечатляващи — и беше научил, че сред престъпниците, които е тикнала в затвора, има десетки серийни изнасилвачи. Някой от тези престъпници като нищо можеше да реши да си отмъсти, след като бъде освободен. Можеше да го извърши и роднина на затворник.

Миналото й щеше да я застигне.

Да, беше получил съобщение от централата, че разследването на смъртта на Морено е прекратено. Обаче това не означаваше, че няма отново да изплува на повърхността. Лоръл беше човек, способен да напусне държавната си работа и да започне да пише писма и статии за вестниците или да публикува онлайн за случилото се, за НРОС, за програмата за убийства със ЗСЗ.

Най-добре беше тя да изчезне. Така или иначе, Суон беше поставил бомбата в кафенето в Малката Италия и беше намушкал преводачката и шофьора на лимузината. Ако не друго, можеше да извикат Лоръл да помогне при разследването на тези престъпления. Тя трябваше да умре и всичките й документи трябваше да бъдат унищожени.

Размечта се. Не за секса, а за фалшивото нападение, на което гледаше като на готварска рецепта. Планирането, подготовката, изпълнението. Щеше да проникне в апартамента й, да я зашемети с удар по главата (не в гърлото, не биваше да има връзка с убийството на Лидия Фостър), да свали дрехите й, да се постарае по гърдите и по слабините й да има ужасни кръвоизливи без хапане, макар да се изкушаваше, обаче не можеше заради досадната ДНК). След това щеше да я пребие до смърт и да проникне в нея с някакъв предмет.

Нямаше време да ходи в книжарница за възрастни с видеокабинки или до някое порнокино, за да вземе нечия ДНК и да я подхвърли върху тялото. Обаче беше откраднал изцапано и разкъсано младежко бельо от кофата за смет зад една постройка недалеч. Щеше да пъхне под ноктите й нишки от плата и да се надява хлапето да е мастурбирало в даден момент през последните няколко дни. Твърде вероятно.

Тези улики би трябвало да са достатъчни.

Отпи от кафето. Наслади се на силното усещане в устата си — мит е, че различните части на езика регистрират различни вкусове: солено, сладко, кисело, горчиво. Отново отпи. Суон понякога готвеше с кафе — приготвяше мексикански сос за свинско с осемдесет процента какао и еспресо. Изкуши се дали да не участва с него в състезание, но после реши, че не е добра идея да има публични изяви.

Тъкмо премисляше отново плана си за Нанс Лоръл, когато я видя да се задава.

Прокурорката се появи иззад ъгъла на отсрещния тротоар. Носеше тъмносин костюм и бяла блуза. В малките ръце имаше старомодно куфарче, кафяво и очукано, и голяма служебна чанта. Зачуди се дали някое от двете неща не е подарък от родителите й, които също бяха юристи, както беше научил. И двамата бяха в евтините области на професията. Майка й беше обществен защитник, а баща й — адвокат на бедните.

„Правят добри дела, помагат на обществото — каза си Суон. — Досущ като пълничкото си момиченце.“

Лоръл вървеше със сведен поглед и с усилие заради тежкия си товар. Лицето й беше същинска маска, но тя въздъхна тихо и потиснато — както усещаш полъха на италианския магданоз в супата. За разлика от дръзкото чилантро.

Несъмнено причината за потиснатостта й беше прекратяването на случая „Морено“. Едва не му домъчня за нея. Обвинението щеше да бъде венецът на кариерата й, а сега трябваше отново да се заеме с разни Хосе, Шария, Били и Рой заради крек, изнасилвания или оръжие.

„Не бях аз, няма начин. Не знам, човече, не знам откъде се е взело това, честно…“

Само дето тя нямаше да се занимава с такива случаи.

Нямаше да се занимава с нищо след тази вечер. Щеше да е студена и неподвижна като парче филе.

Нанс Лоръл намери ключовете си, отключи входната врата и влезе.

Суон щеше да й даде десетина-петнайсет минути, колкото да свали гарда.

Вдигна малката чашка към носа си, вдъхна и пъхна езика си в топлата течност.