Джефри Дивър
Професионалистите (78)

78.

— Капитан Шейлс…

— Напуснах армията. Вече съм цивилен.

Беше рано в петък сутринта. Нанс Лоръл и пилотът на самолета се намираха в стая за разпит в ареста. Всъщност на същия етаж тя беше разговаряла с Амелия Сакс, когато пратеникът на Държавния департамент беше успял да извади случая „Морено“ от строя.

— Добре, господин Шейлс, прочетоха ви правата, нали? — Лоръл сложи диктофон на издрасканата маса между тях. Запита се колко ли ругатни, лъжи, извинения и молби за милост е чуло това старо и очукано електронно устройство. Неизброимо много.

— Да.

Тя не беше сигурна как да го разгадае, а това беше много важна част от работата й. Дали заподозреният ще се огъне, дали ще създава пречки, дали ще направи нищожен полезен коментар, дали ще дебне подходящ момент да скочи от стола и да я стисне за гърлото.

Всичко това се беше случвало.

— Нали разбирате, че във всеки момент можете да прекратите този разговор?

— Да.

Въпреки това той не го прекратяваше и не настояваше за адвоката си. Лоръл усети, че частица от него, мъничка частица, иска да й разкаже всичко, иска да си признае — обаче тази частица от сърцето му все още е оградена с дебели зидове.

Забеляза и още нещо: да, Шейлс беше трениран убиец, на теория не беше по-различен от Джими Бонитоло, изпратил куршум в главата на Франк Карсън, защото той навлязъл в територията му за търговия с алкохол. Обаче на практика разлика като че ли съществуваше. За разлика от Бонитоло в сините очи на Шейлс се долавяше съжаление. Не съжаление, защото е заловен, което неизменно присъстваше, а съжаление, защото съзнаваше, че смъртта на Робърт Морено е била грешка.

— Искам да ви обясня защо съм тук — спокойно каза Лоръл.

— Мислех, че случаят е преустановен.

— Случаят за смъртта на Робърт Морено няма да се придвижва повече. Започваме дело за убийството на Едуардо де ла Руа.

— Репортера.

— Точно така.

Той бавно вдигна и отново наведе глава. Нищо не каза.

— Шрив Мецгър ви е наредил да убиете Робърт Морено със Заповед за специална задача, издадена от Националния разузнавателен и оперативен център.

— Избирам да не отговоря на този въпрос.

„Не съм задала въпрос“ — помисли си Лоръл и продължи:

— Докато сте планирали и действително сте извършили убийството на Морено, всяка друга смърт — дори ако сте възнамерявали да я избегнете — също е убийство.

Главата му се завъртя и той сякаш разгледа някакви драсканици по стената. На Лоръл й приличаха на светкавица.

И после осъзна: той приличаше на Дейвид! Същата мисъл й хрумна и когато видя болногледача на Линкълн Райм, Том. Обаче погледът на Шейлс сега й подейства като токов удар — авиаторът приличаше на Дейвид много повече на външен вид и по изражението си.

Строга учителка…

Казано в изблик на гняв…

Но все пак…

Дейвид. Единственият й истински приятел.

Лоръл си пое дълбоко дъх и продължи:

— Знаете ли, че всъщност Робърт Морено не е участвал в заговор за нападение на сградата на „Американ Петролиум“ в Маями? И че внесените от Бахамите химически вещества са били за законни селскостопански и търговски цели, целящи подпомагането на неговото Движение за местна власт?

— Избирам да не отговоря и на този въпрос.

— Прегледахме телефонните ви разговори, установихме местоположението ви, разполагаме с информация от контрола на въздушното движение за безпилотния самолет, имаме снимки на Наземната контролна станция на паркинга на НРОС…

— Избирам… — Гласът му секна. — Избирам да не отговоря. — Не я поглеждаше.

Като Дейвид.

Е, извинявай. Не исках да го кажа. Ти ме принуди…

Инстинктът й подсказваше да отстъпи. Веднага. Каза по-меко:

— Искам да работим съвместно, господин Шейлс. Може ли да ви наричам Бари?

— Да, струва ми се.

— Аз съм Нанс. Искам да измислим нещо. Мисля, че вие също сте жертва. Не са ви дали информация за Робърт Морено, която вероятно би трябвало да имате при издаването на ЗСЗ.

Искра в очите му.

Които, по дяволите, са сини точно като на Дейвид.

— Всъщност е възможно — продължи тя — част от разузнавателните данни да са били преднамерено променени, за да дадат повече основания за убийството на Морено. Какво мислите за това?

— Трудно се анализират разузнавателни данни. Сложно е.

А, вече не повтаря заучената фраза. Нямаше съмнение: Шейлс знаеше, че Мецгър е подправил данните и това го измъчваше.

— Сигурна съм. Но вероятно и лесно се подправят. Така ли е?

— Да, струва ми се. — Лицето му пламна. Стори й се, че вените около устата му и на слепоочието са по-изпъкнали от преди.

Отлично.

Страхът е чудесно средство за убеждаване.

Надеждата е още по-добро.

— Да видим дали ще измислим нещо заедно.

Обаче раменете му леко се надигнаха и тя долови известна съпротива.

Все още доста силна.

Лоръл играеше шах с Дейвид. Това беше едно от нещата, които правеха в неделя, след закуска и след онова, което често следваше закуската. Тя обичаше тези партии. Той беше малко по-добър от нея, което засилваше вълнението.

„Така — помисли си тя, — сега е моментът.“

— Бари, залогът е много висок. Смъртта на Морено и на другите на Бахамите е едно, но бомбата в кафенето, убийството на Лидия Фостър…

— Моля?

— Бомбата, убийството на свидетелката — озадачено повтори прокурорката.

— Чакайте. За какво говорите.

Тя замълча. После се вгледа внимателно в лицето му и каза:

— Човекът, който се опитва да спре разследването ни, специалистът, нали така се нарича? Той е убил свидетел на Бахамите и един тук, в Ню Йорк. Взривил е самоделно устройство, за да унищожи компютър с улики, едва не изби половин дузина хора, включително детектив от Нюйоркската полиция. Запознат ли сте с тези събития?

— Не…

Офицер взима коня. Шах…

— Да, о, да… — прошепна тя.

Той отмести поглед и прошепна:

— Мънички стъпки…

Тя не разбираше какво означава това.

Но знаеше, че човекът не се преструва. Шейлс, с бледата кожа, невъзможно възрастните и болезнено сини очи, не знаеше нищо за НИ 516. Нищичко. Шрив Мецгър го беше заблудил по всички параграфи.

Беше го изработил…

— Е, Бари, разполагаме с неопровержимо доказателство, че този човек е бил на Бахамите по време на акцията с твоя безпилотен самолет. Мислехме, че ти е партньор.

— Не, работя сам. НРОС понякога има хора на земята за разузнаване… — Гласът му заглъхна.

— Изпратени от Шрив Мецгър.

Не беше въпрос.

— Понякога.

— Значи този човек подменя сведенията. И се опитва да прекрати разследването.

— Имате ли име? — попита Шейлс.

— Не, засега го наричаме неизвестен извършител.

— Кажете ми коя е тази Лидия Фостър, за която споменахте — прошепна Шейлс.

— Преводачката на Морено в Ню Йорк. Неизвестният извършител я е убил. Той елиминира свидетели.

— А бомбата — това ли е изтичането на газ от онзи ден?

— Да, такава легенда изложихме пред пресата. Но беше бомба. Целта беше убийството на детектив и унищожаването на улики.

Пилотът отмести поглед.

— И двама души са мъртви?

— Намушкани са. Преди това са били изтезавани.

Той не каза нищо. Очите му се съсредоточиха във вдлъбнатина колкото монета на масата.

— Бари, обадил си се в „Саут Коув Ин“ два дни преди изпълнението на задачата с Морено. Обадил си се от оперативен телефон, регистриран на името на Дон Брънс.

Дори да се изненада, той с нищо не го показа.

— Знам, че ти си се обадил — тихо каза Лоръл. — Целта не е била да се увериш в резервацията на Морено. Хората на ЦРУ и на НРОС биха могли да потвърдят, че той ще бъде там. Искал си да бъдеш сигурен, че ще е сам. Че жена му и децата му няма да пътуват с него. Искал си да бъдеш сигурен. За да няма невинни жертви.

Устните на авиатора трепнаха за миг. Той отмести поглед.

— Което ми показва, че още от самото начало си имал съмнения във връзка със задачата — прошепна Лоръл. — Не си искал нещата да свършат по този начин. — Тя прикова погледа му и прошепна: — Помогни ни, Бари.

Дейвид я беше научил, че в шаха настъпва момент на тревожна яснота. Разбираш, че стратегията, която си следвал, е напълно погрешна, че играта на противника ти е съвсем различна — проникновена и блестяща, по-добра от твоята. Може и да не изгубиш на следващия или на по-следващия ход, обаче поражението ти е сигурно.

— Той ще го прочете в очите ти — обяснил й беше Дейвид. — Нещо се променя. Съзнаваш, че си изгубил, и погледът ти те издава на противника.

Точно това забеляза тя у Бари Шейлс сега.

Той щеше да се огъне, стана й ясно. Щеше да издаде Шрив Мецгър! Убиецът, който използва държавното разузнаване, за да убива всеки, когото иска да убие.

Шах и мат…

Дишането му се учести:

— Добре, кажете ми… Кажете ми как да го направим.

На вратата се потропа.

Лоръл се стресна.

Пред прозорчето стоеше мъж с тесен сив костюм, който делово погледна към нея, после към Шейлс и отново към нея.

Не, не, не…

Лоръл го познаваше. Беше един от най-неотстъпчивите и неумолими адвокати защитници в града. Тоест, един от най-добрите. Обаче се явяваше предимно във федералния съд в Ню Йорк по поръчка на фирми от Вашингтон. Присъствието му тук беше любопитно, защото го бяха предпочели пред адвокат, който познава сложните процедури на Върховния съд в Ню Йорк.

Пазачът отвори вратата.

— Здравейте, прокурор Лоръл — поздрави любезно адвокатът.

Репутацията му й беше известна. А откъде я познаваше той?

Нещо не беше наред.

— Какво… — поде Шейлс.

— Аз съм Арти Ротстийн. Наеха ме да ви защитавам.

— Шрив Мецгър ли ви нае?

— Не казвай нищо повече, Бари. Обясниха ли ти, че имаш право на адвокат и не си длъжен да говориш?

— Ами да… Но аз искам да…

— Не, Бари, не искаш. В момента не искаш да правиш нищо.

— Вижте, току-що научих, че Шрив…

— Бари — тихо каза адвокатът, — съветвам те да мълчиш. Много е важно. — Изчака малко и добави: — Искаме да се уверим, че ти и семейството ти ще получите възможно най-добрата правна помощ.

— Семейството ми ли?

По дяволите! Значи такава му беше играта!

— Щатът не е повдигнал обвинения срещу семейството ти, Бари — категорично заяви Лоръл. — Те изобщо не ни интересуват.

Ротстийн се извърна към нея и кръглото му, осеяно с бръчки лице доби озадачено изражение:

— Още сме само на повърхността на случая, Нанс. — После изгледа Шейлс. — Никога не се знае в каква посока ще тръгне обвинението. Моята теория е, че ще се възползват от всяка възможност, Бари. А аз ще се постарая да се погрижа за теб и за всеки друг, замесен в това обвинение… — възмутено извиси глас, — … в това неправомерно обвинение. Е, Бари?

Пилотът потръпна. Стрелна Нанс с поглед, после сведе очи и кимна.

— Разпитът приключи — оповести Ротстийн.