Камила Лекберг
Прокоба (94)

Този път Патрик реши да събере колегите в кухнята. Онова, което се канеше да им поднесе, се очертаваше трудно смилаемо. Затова чаша кафе с нещо сладко му се струваше най-добрият начин да подпомогне процеса. Всички седнаха, само той остана прав. Колегите го гледаха с напрегнато очакване. Досещаха се, че има някакво развитие по случая, но Аника не бе разпространила новината. Решителната физиономия на Патрик ги настройваше да се подготвят за голяма изненада. Покрай прозореца прелетя птица и всички погледи машинално се обърнаха натам, но после пак се насочиха към Патрик.

— Налейте си кафе и си вземете кифлички — подкани ги сериозно той.

Настъпи кратко суетене, докато каната и панерът вървяха от ръка на ръка. После всички се умълчаха.

— В понеделник по мое нареждане Аника изпрати запитване до колегите ни от страната за смъртни случаи, които показват сходства с убийствата на Расмус и Марит.

Хана вдигна ръка и Патрик кимна.

— Какво точно съдържаше запитването?

Патрик отново кимна — знак, че е разбрал въпроса.

— Списък с характеристики на убийствата. На практика описахме накратко как са починали и какви предмети са били открити близо до телата им.

Йоста и Хана не знаеха нищо по този въпрос и веднага се наведоха напред:

— Предмети?

Патрик погледна Мартин и обясни:

— Когато с Мартин преглеждахме какво има в раницата на Расмус, се натъкнахме на нещо, което видяхме и в колата на Марит. Намираше се на съседната седалка. При огледа на местопроизшествието го бяхме забелязали, разбира се, но не му обърнахме особено внимание, защото го сметнахме за една от многото джунджурии в колата. Но след като открихме същото в раницата на Расмус… — Той разпери красноречиво ръце.

— За какъв точно предмет става дума? — Йоста се наведе още по-напред на стола.

— За откъсната страница от детска книга.

— От детска книга?! — скептично повтори Йоста.

Хана също изглеждаше объркана.

— Да — потвърди Патрик. — От приказката за Хензел и Гретел на братя Грим.

— Шегуваш ли се?

— Уви, не. И това не е всичко. Две от полицейските управления в страната отговориха положително на запитването ни за подобни случаи.

— Още две убийства? — Дойде ред на Мартин да прояви недоверие.

— Да, информацията постъпи тази сутрин. Още два случая — един в Лунд и един в Нюшопинг — се вписват в схемата, по която са убити Марит и Расмус.

— Значи още две убийства? — повтори като ехо Мартин — явно умът му се затрудняваше да асимилира изложените от Патрик факти.

— Напълно ли е сигурно, че четирите случая са свързани? — попита Хана. — Струва ми се малко прекалено.

— И четирите жертви са починали по един и същи начин, а до телата им са открити страници от приказката на братя Грим. Имаме неопровержими доказателства за наличието на връзка помежду им — сухо обясни Патрик. Не очакваше някой да постави под съмнение изводите му. — Занапред ще разглеждаме случаите паралелно.

Мартин вдигна ръка.

— Другите две жертви били ли са въздържатели?

Патрик поклати бавно глава. Този въпрос го тревожеше най-много.

— Не. Мъжът от Лунд е бил алкохолик, а за жената от Нюшопинг нямаме никакви сведения по темата. Какво ще кажеш с теб да отидем да говорим на място с колегите от двата града, за да си изясним подробностите?

— Разбира се — кимна Мартин. — Кога тръгваме?

— Утре. Ако нямате други въпроси, предлагам да закрием оперативката и да се хващаме на работа. Аника извади копия от доклада ми за най-важното по случаите и на излизане можете да си вземете по един екземпляр.

Полицаите се умълчаха и изглеждаха замислени. Осъзнаваха пред какво мащабно разследване са изправени и се опитваха да приобщят понятието „сериен убиец“ към речника си. Досега в цялата история на управлението в Танумсхеде полицаите не го бяха употребявали и то бележеше крайъгълен камък, който обаче не вещаеше нищо добро.