Камила Лекберг
Прокоба (91)

— Колко подло от твоя страна! — упрекна я Кале, докато Тина нареждаше чаши върху сервитьорската табла.

— Ти пък си станал голям моралист! Лесно ти е да осъждаш другите, докато се къпеш в кинтите на баща си! — просъска тя и едва не събори една халба с бира.

— Някои неща човек не бива да прави дори за пари.

— „Някои неща човек не бива да прави дори за пари“ — повтори тя с фалцет и пренебрежителна гримаса. — Пфу, как ме е гнус от самовлюбени типове! И този гадняр Мехмет! Иде ми да го пречукам!

— О, я успокой топката — посъветва я Кале и се наведе към барплота. — Полицаите заплашиха да прекратят снимките, ако никой не проговори. На теб ти пука само за собствената ти кожа, но нямаш право да повлечеш всички ни в помията.

— Полицаите само блъфираха, не го ли разбра! Да не са луди да спират предаване, което им носи такава популярност! Тези хора живеят за малко медийно внимание.

— Не смятам, че Мехмет е виновен. Ако те бях видял да отмъкваш дневника на Барби, и аз щях да те издам.

— Не се и съмнявам, пъзльо такъв! — От ярост ръцете на Тина се разтрепериха. — Проблемът ти е, че прекарваш цялото си време около „Стюреплан“. Затова си въобразяваш, че е нормално да размахваш кредитната карта на тате, да не мислиш за нищо, да лентяйстваш и да живееш на чужд гръб. Толкова си жалък! И имаш наглостта да ми обясняваш кое е правилно и кое — грешно! Аз поне правя нещо с живота си, имам цели, амбиции! И талант — каквото и да казва онази нещастница Барби!

— Ето къде те стягала обувката — ехидно отвърна Кале. — Барби е написала нещо за така наречената ти кариера, ти си побесняла и понеже си ужасно дребнава, си решила за отмъщение да разголиш личния й живот в пресата. Добре чух за какво кудкудякахте вечерта, когато Барби умря. Ядоса й се, защото тя каза онова, което си мислим всички.

— Проклетницата ме излъга. Кълнеше се, че не ме е наричала бездарна зад гърба ми. Не съм злословила, повтаряше тя, някой нарочно ме е натопил, за да ни скара. Но после прочетох какво е написала в дневника си и разбрах истината. Разправяла е разни глупости за мен на всички.

Тина бутна една чаша, тя падна на пода и се строши. Парчетата стъкло се разлетяха в радиус от няколко метра.

— МАМКА МУ! — изкрещя Тина, остави таблата на барплота, взе метлата и започна да събира парчетата. — Да му се не види!

— Я не преувеличавай — спокойно каза Кале. — От Барби не съм чул нито една лоша дума по твой адрес. Тя все те окуражаваше. Самата ти го призна по време на последната ни среща с Лаш. А доколкото си спомням, докато говореше за нея, проля доста фалшиви сълзи.

— Нали не мислиш, че съм толкова тъпа да одумвам жена, която вече не е сред живите?

Тина събра и последните парченца от счупената чаша.

— Каквото и да е написала в дневника, не можеш да я упрекнеш, защото това е самата истина: грачиш като гарга и на твое място бих започнал да си подготвям документите за работа в „Макдоналдс“.

Кале се разсмя и погледна в камерата. Тина пусна метлата на пода и се озова до него с един скок.

— Внимавай какви ги говориш, Кале — процеди тя с лице, почти долепено до неговото. — Не забравяй, че и аз бях там онази вечер и видях как й се нахвърли с тежки упреци. Ядоса се, защото Барби разправяла, че майка ти се самоубила заради баща ти или нещо подобно. Барби отричаше да е разпространявала подобни клюки. На твое място бих си мълчала…

Тина взе таблата и влезе в ресторанта. Кръвта се отдръпна от лицето на Кале. Той си спомни обвиненията, тежките упреци, които хвърли в лицето на Барби. Тя остана изумена и започна през сълзи да го уверява в невинността си. Кале така и не успя да се отърси от усещането, че клетвите на Барби са съвсем искрени.