Камила Лекберг
Прокоба (136)

Първите тактове от сватбения марш на Менделсон отекнаха в църквата. Патрик усети как устата му пресъхна. Погледна Ерика и едва преглътна напиращите в очите си сълзи. Колкото и да се вълнува, не бива да извърви разплакан пътя до олтара. Патрик се чувстваше невероятно щастлив. Стисна ръката на Ерика, а в отговор тя му се усмихна широко.

Онемя от красотата й. Тази прекрасна жена е неговата бъдеща съпруга! За секунда си спомни първата си сватба — с Карин. Ала се чувстваше, все едно се жени за пръв път. Предишният му брак му се струваше като генерална репетиция, упражнение, подготовка преди тържествения момент, когато ще извърви пътя до олтара с Ерика и ще й се врече да я обича в добро и лошо, докато смъртта ги раздели. Вратите към църквата се отвориха и двамата бавно тръгнаха, докато органистът свиреше, а гостите обръщаха усмихнати лица към тях. Патрик отново погледна Ерика и се усмихна още по-широко. Семплата й рокля с дискретна бродерия върху белия плат й стоеше безупречно. Косата й, украсена с бели цветчета, беше събрана на кок, а от двете страни на лицето й се спускаха кичури. На ушите й блестяха перлени обици. Ерика изглеждаше ослепително. Сълзите напираха в очите му, но той пак ги преглътна. Няма да се разреве пред всички, я!

На пейките седяха приятели и роднини. Всички от управлението присъстваха. Дори Мелберг се бе изтупал в костюм и си бе направил специална прическа. С Йоста бяха дошли сами, а Мартин, който кумуваше на Патрик, доведе Пиа. Аника също дойде със съпруга си. Патрик се радваше, че всички се събраха. Онзи ден му се струваше невъзможно да се наслади на празника си. След като видя как Хана и Лаш потъват в бездната, го налегнаха непреодолима мъка и умора. Мисълта за сватба му се стори безкрайно далечна. Ала после се прибра, Ерика го зави грижливо и той спа цяло денонощие. А когато тя предпазливо му съобщи, че са им подарили нощувка с вечеря в Големия хотел и го попита дали има желание да се възползват от подаръка, той усети, че се нуждае точно от това: да остане сам с Ерика, да вечеря с нея, да заспи в обятията й, да говори, говори, говори…

И днес Патрик се чувстваше напълно готов за големия ден. Всичко мрачно и лошо остана далеч в миналото. Днешният празник прогони болезнените преживявания.

Застанаха пред олтара и церемонията започна. Отец Харалд говори за любовта като търпение и нежност, за Мая, за обичта между Патрик и Ерика. Намираше точните думи, с които да опише самите тях и плановете им за бъдещия им съвместен живот.

Когато чу името си, Мая реши, че вече не й се стои в скута на баба й, и поиска да отиде при мама и тате, които — по необяснима причина — стояха най-отпред в тази странна къща, облечени в особени дрехи. Кристина се опита да попречи на малката да се отскубне, но Патрик й кимна и тя пусна внучката си да допълзи до родителите си. Патрик вдигна Мая на ръце и сложи халката на пръста на Ерика. После двамата младоженци се целунаха, а Мая зарови лице в техните, въодушевена от забавната игра. В този миг Патрик се почувства като най-богатия мъж на света. Сълзите рукнаха от очите му и този път той не се опита да ги спре. Опита се дискретно да ги избърше в роклята на Мая, но осъзна, че така няма да заблуди гостите. Какво пък! Когато Мая се роди, той плака като дете. Защо да не си го позволи и на сватбения си ден?

Докато младоженците излизаха от църквата, Мартин взе Мая. Патрик и Ерика изчакаха всички да минат през вратата и после се появиха на стълбите. Над главите им полетя дъжд от оризови зърна, а фотоапаратите щракаха ли, щракаха. В очите му отново избиха сълзи. Той ги остави да текат свободно по бузите му.