Камила Лекберг
Прокоба (133)

В управлението цареше тягостна атмосфера. Патрик свика оперативка в кабинета на началника. Всички се взираха мълчаливо в пода, неспособни да проумеят необяснимото. С дружни усилия Патрик и Мартин донесоха телевизора и видеокасетофона. Още щом научи последните новости, Мартин си даде сметка какво му бе направило впечатление, докато бе гледал записа на предаването от вечерта, когато Лилемур бе изчезнала.

— Преди да предприемем каквото и да било, ще обсъдим всичко стъпка по стъпка — подхвана Патрик. — Нямаме право на грешки — додаде той и всички кимнаха в знак на съгласие. — Досетихме се, че има нещо гнило, когато открихме, че едно име липсва в списъка със собственици на испански хрътки. Йоста е съставил списък със сто и шейсет души, а Аника ги е вписала в таблица със съответните адреси. При нея имената също са наброявали сто и шейсет, но аз получих с едно по-малко. Беше изчезнало името на Туре Шоквист, живеещ в Толарп.

Никой не реагира и Патрик продължи:

— После ще ви обясня подробностите. Важното е, че така най-сетне успяхме да подредим пъзела.

Всички се досещаха какво следа. Мартин зарови лице в шепите си и затвори очи.

— Градовете, където убиецът е вземал жертви, ми се струваха познати отнякъде. Когато най-после се досетих откъде, бързо сглобих цялата картинка. — Патрик направи пауза и се прокашля. — Местопрестъпленията съвпадат с градовете, където е работила Хана. Бях прегледал подробно автобиографията й, преди да я назначим при нас, но… — Той разпери ръце и отстъпи думата на Мартин.

— Докато гледах видеозаписа от вечерта, когато е била убита Лилемур, нещо ме смути. А след като Патрик ми разказа за Хана… Предлагам да изгледаме заедно записа, за да не бъда голословен.

Мартин кимна на Патрик, а той натисна „play“. Двамата бяха подготвили нужната част от записа и само след няколко секунди на екрана се разрази ужасният скандал от злополучната вечер. Видя се как Мартин и Хана пристигат и Мартин отива да разпита Мехмет и другите участници. Камерата проследи как Лилемур се изгубва в мрака, отчаяна и без да подозира, че тича право в лапите на смъртта. После камерата бе заснела с приближение как Хана говори по мобилния си телефон. Патрик стопира кадъра и погледна по-младия си колега.

— Ето това ме е смутило, но го осъзнах чак преди няколко часа — обясни Мартин. — На кого е звъняла Хана в три посред нощ? В управлението нямаше други дежурни.

— Поискахме справка от мобилния оператор, чиито услуги ползва. Оказа се, че се е обадила на съпруга си Лаш.

— Но защо? — попита Аника, а объркването по лицето й зарази и останалите.

— Помолих Йоста да провери имената на Хана и Лаш Крюсе в базата данни. Двамата не са съпрузи, а брат и сестра. Близнаци.

Аника задиша учестено. След като Патрик пусна тази бомба, настъпи зловещо мълчание.

— Хана и Лаш са изчезналите деца на Хеда — уточни Йоста.

— Още не сме получили данните от Удевала, но съм готов да се обзаложа, че близнаците на Хеда са били осиновени от семейство с фамилно име Крюсе.

— Значи, Хана се е обадила на Лаш? — попита Мелберг, който явно се затрудняваше да следи мисълта на колегите си.

— Да. А той вероятно е пресрещнал Лилемур по пътя. Възможно е дори Хана да е предупредила Барби да очаква Лаш да я вземе. Като психолог на предаването той е познавал участниците и те не са го възприемали като заплаха.

— Лилемур обаче е написала в дневника си, че един от хората в предаването й се струва познат и я навежда на неприятни спомени. Този човек най-вероятно е Лаш. Лилемур го е видяла преди десет години, когато е убил баща й. — Мартин смръщи вежди.

— Да, но не забравяй, че всъщност тя не си е давала сметка кое я плаши в Лаш и изобщо не е била сигурна дали го познава. А след скандала в читалището се е намирала в уязвимо състояние и е била готова да приеме помощ от всекиго, само и само да я отведе далеч от телевизионния екип и свадливите участници. — Патрик се поколеба, но продължи: — Макар да не разполагам с доказателства, склонен съм да вярвам, че именно Лаш е предизвикал скандала между участниците и Лилемур.

— Как така? — удиви се Аника. — Та той дори не е присъствал, нали?

— Права си, но преди оперативката прегледах отново протоколите от разпитите на участниците, защото си спомням, че нещо в показанията им ми се стори странно. Някой им е разказал как „Барби разпространява злобни клевети по техен адрес“. Нямам доказателства, но интуицията ми подсказва, че Лаш се е възползвал от беседата с всеки поотделно, за да посее семената на раздора. Лаш е разполагал с информация за интимния живот на всеки от участниците и те са му доверили много лични неща. Според мен е злоупотребил със служебното си положение, за да насъска всички срещу Лилемур и да й причини неприятности.

— Но защо? — попита Мартин. — Откъде е можел да предположи, че събитията ще се развият точно така през онази вечер, а Лилемур ще хукне сама в тъмното?

— Нещата случайно са се развили в негова полза — съгласи се Патрик. — Открила се е подходяща възможност и Хана веднага я е използвала. Според мен Лаш е натопил Лилемур с идеята да насочи вниманието й в посока, различна от подозренията й откъде го познава. Лаш веднага е разбрал коя е и се е изплашил да не би тя да открие в негово лице убиеца на баща си. Затова е решил да притъпи бдителността й. А когато обстоятелствата са се стекли в негова полза… Лаш е разрешил проблема веднъж завинаги.

— Лаш и Хана заедно ли са убивали всички тези хора? И защо?

— Още не знаем подробности. Най-вероятно Хана е подбирала имената и адресите на жертвите, защото работата й в системата на полицията й е осигурявала достъп до нужната информация.

— Но Хана не беше започнала работа при нас, когато Марит изгуби живота си — чу се възражение.

— Може с Лаш да са черпили информация за потенциални мишени и от вестникарските архиви — отбеляза Патрик. — Най-вероятно именно така са набелязали Марит. А колкото до въпроса защо, още нямам категоричен отговор. Мотивите за убийствата вероятно се крият в инцидента, когато Елса Форшел е блъснала автомобила, управляван от Сигрид Янсон, и е причинила смъртта й. Тогава Хана и Лаш са се возели в колата. Сигрид ги е отвлякла като малки и ги е държала затворени в дома си повече от две години. Кой знае какви травми е нанесъл затворническият живот на крехката детска психика.

— Защо липсващото име в списъка те подсети за Хана? — полюбопитства Аника.

— Първо, именно тя ми предаде дискетата. В документа на компютъра ти фигурират сто и шейсет имена, а във файла на дискетата едно се губеше. Хана го е изтрила, защото е знаела, че има голям риск да си спомня, че съм го чувал от нейните уста. През първия работен ден при нас тя ми сподели, че с Лаш наела къща от някой си Туре Шоквист, който се преместил в провинция Сконе за около година. Затова, когато прочетох същото име във файла, подготвен от теб, Аника, и видях адреса срещу него — Толарп — бързо навързах нещата. — Патрик направи пауза. — Исках непременно да обсъдим цялата фактология, довела до подозренията ми. Как ви се струва? Открихте ли пропуски в разсъжденията ми? Според вас разполагаме ли с достатъчно улики, за да предприемем наказателно преследване?

Всички кимнаха. Колкото и невероятно да звучеше, в думите на Патрик имаше безспорна, макар и стряскаща логика.

— Добре. Сега е много важно да действаме, преди Хана и Лаш да се усетят, че сме ги разкрили. Не бива в никакъв случай да разбират как са попаднали в дома на Сигрид Янсон, защото иначе я грози…

Той млъкна, защото Аника си пое пресекливо дъх.

— Какво има? — попита Патрик и забеляза с нарастващо безпокойство как цветът се отдръпна от лицето й.

— Казах й — прошепна задавено тя. — Хана ми се обади веднага след като се върнахте от Калвьо. Поспала малко и се чувстваше по-добре. Съобщи ми, че ще отсъства не повече от ден-два, и аз… аз… — Аника се запъна, но после събра смелост и погледна Патрик: — Исках да я държа в течение и й казах какво сте открили. За Хеда.

Патрик запази мълчание за секунда, после отсече:

— Нямало е откъде да знаеш. Веднага тръгваме към острова! Бързо!

В управлението мигом настъпи трескаво оживление.