Серия
Патрик Хедстрьом (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Olycksfågeln, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 11 гласа)
Сканиране
Йонико (2022 г.)
Корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Камила Лекберг

Заглавие: Прокоба

Преводач: Ева Кънева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: шведски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман (не е указано)

Националност: шведска

Печатница: Печатница „Инвестпрес“

Художник: Стефан Касъров

Коректор: „Колибри“

ISBN: 978-619-150-224-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16146

  1. — Добавяне

Дрънченето на тавите отекваше из целия магазин. Мехмет подаде глава в задните помещения на пекарната:

— Какво, по дяволите, правиш, Уфе? Да не се опитваш да събориш сградата?

— Я си гледай работата! — сопна се Уфе и продължи демонстративно да удря тавите една в друга.

— Извинявай… — Мехмет вдигна отбранително длани. — Днес май си станал със задника нагоре…

Уфе не отговори. Подреди тавите една върху друга и тежко се отпусна върху стола. От всичко това започна сериозно да му писва. Досега „Покажи ми Танум“ не успя да оправдае очакванията му, пък и тези дни започна да му просветва, че действително трябва да се труди. А това никак не му се нравеше. През живота си не се беше хващал на постоянна работа. Издържаше се с кражби и взлом на жилища. Не живееше охолно. Осмеляваше да се върши само дребни престъпления, но „доходите“ му стигаха, за да не се налага да бачка. И ето че попадна тук. Понесе по-лесно дори живота на самотния остров. Там можеше по цял ден да се излежава, да се припича на слънце и да си чеше езика заедно с другите участници. Когато не се състезаваха за награди или за имунитет, спокойно си мързелуваше. При загуба храната не стигаше и го мъчеше ужасен глад, но това не го притесняваше чак толкова, колкото бе очаквал.

Участниците в „Покажи ми Танум“ също го разочароваха. До един му се струваха пълни идиоти. Мехмет работеше с дразнещо усърдие. Съвсем доброволно се претрепваше от работа в пекарната. Кале участваше само за да затвърди престижа си в снобските среди, които се подвизават на площад „Стюреплан“. Тина се държеше толкова надуто и високомерно, че на Уфе му идеше да й забие един в самодоволната мутра. Йона пък беше пълна нещастница. Уфе не разбираше цялата тази история с рязането. Да не забравяме и Барби. Изражението му помръкна. Доста неща искаше да каже на тази кифла. Ако тя си въобразяваше, че ще й се размине, много се лъжеше. След чутото сутринта Уфе реши непременно да си поговори с тази куха силиконка.

— Уфе, днес смяташ ли да работиш, или…? — подкани го Симон.

Уфе стана с въздишка от стола. Ухили се срещу камерата на тавана и влезе в магазина. Ще трябва да се прежали и да побачка малко. Но довечера… довечера с Барби ще проведат много сериозен разговор.