Камила Лекберг
Прокоба (58)

— Защо ме повикахте? — попита изморено и раздразнено Уфе.

Патрик не бързаше да отговаря. Двамата с Мартин започнаха методично да подреждат книжата си. Седяха срещу Уфе до разклатената маса с четири стола — единствените мебели в стаята за разпит. Патрик забеляза, че Уфе не изглежда особено разтревожен, но опитът го бе научил да не съди за душевното състояние на хората по външния им вид. Прокашля се, преплете пръсти над книжата и се наведе напред.

— Чухме, че снощи е имало разправия.

Внимателно наблюдаваше Уфе. В отговор онзи само се усмихна пренебрежително, облегна се небрежно назад и се изсмя.

— Е, чак разправия! Но като се замисля, колегата ви се намеси доста грубо. — Той посочи Мартин. — Дали не е редно да подадем оплакване заради полицейско насилие?

Той пак се изсмя и Патрик усети как Уфе започва да му лази по нервите.

— Полицай Мулин и другата колежка, които са били на местопроизшествието, вече докладваха за случая. Сега искам да чуя вашата версия.

— Моята версия… — Уфе опъна краката си и почти се излегна на стола. Позата му не изглеждаше особено удобна. — От моя гледна точка снощи се посчепкахме, защото попрекалихме с алкохола. Нищо повече. Защо питате? — Той присви очи и Патрик видя как опияненият му мозък трескаво се мъчи да разбере причината да го повикат в полицията.

— Само да ви обърна внимание, че тук ние задаваме въпросите, а не обратното — отбеляза остро Патрик. — В един без десет снощи двамата наши колеги са видели как нападате една от участничките в предаването: Лилемур Першон.

— Барби, искате да кажете — разсмя се Уфе. — Лилемур… Хаха, ама че име!

Патрик едва се овладя да не му зашлеви шамар. Мартин усети напрежението и пое разпита в свои ръце, докато колегата му се успокои.

— Станахме свидетели как блъскате и удряте Лилемур. Как започна спорът?

— Не разбирам защо продължавате да дъвчете тази история! Беше съвсем дребна работа! Поскарахме се… нищо повече. Изобщо не съм я докосвал!

Зад привидното нехайство на Уфе започна да се прокрадва известно безпокойство.

— За какво се скарахте? — не се отказа Мартин.

— За нищо! Тя беше надрънкала на другите някакви небивалици за мен и аз разбрах. Настоях да си признае и да си вземе думите обратно. Недопустимо е да разпространява такива лъжи. Исках да я накарам да осъзнае грешката си!

— Тази ли беше причината по-късно през нощта заедно с другите участници да се нахвърлите дружно върху Лилемур? — попита Патрик, докато преглеждаше доклада.

— Даа — уклончиво потвърди Уфе и се поизправи на стола. Дежурната нагла усмивка изчезна от лицето му. — Защо не попитате и Барби? Ще потвърди каквото ви казах. Посдърпахме се. Не е станало нищо сериозно, че да се намесва полицията.

Патрик погледна Мартин, после прикова очи в Уфе и каза спокойно:

— Лилемур няма да може да отговори на въпросите ни, защото сутринта беше открита мъртва.

В стаята настъпи гробно мълчание. Уфе пребледня като платно. Мартин и Патрик го чакаха да се окопити.

— Ама… вие… шегувате ли се? — отрони най-сетне той.

Полицаите не реагираха. Думите на Патрик бавно попиха в съзнанието на Уфе. По шокираното му лице не остана и следа от самоуверената му усмивка.

— Що за…? Да не мислите, че съм…? Но… Само се счепкахме малко! Изобщо не съм… Нямам… — запъваше се той и гледаше объркано ту единия, ту другия полицай.

— Ще ни е нужна ДНК проба от вас — обясни Патрик и извади необходимото. — Нали нямате нищо против?

— Нямам, разбира се — отвърна Уфе след известно колебание. — Вземайте каквото ви трябва. Нищо лошо не съм направил.

Патрик се наведе напред и с помощта на тампон върху клечка взе биологичен материал от вътрешната страна на бузата на Уфе. За миг Уфе сякаш съжали, задето се съгласи на процедурата, но след като памучето се озова в плик и го запечатиха, беше прекалено късно. Взирайки се в плика, Уфе преглътна с мъка и погледна Патрик с разширени от ужас очи:

— Нали няма да спрете предаването? Не можете да го направите! Не, просто не можете да го направите!

Гласът му преливаше от отчаяние и Патрик изпита силно презрение към целия този цирк. Как е възможно да мислиш за телевизионно предаване, след като са убили човек?!

— Това не зависи от нас — сухо отвърна той. — Решението взема продуцентската компания. Ако решавах аз, щях веднага да прекратя снимките, но…

Той разпери безпомощно ръце. По лицето на Уфе се разля облекчение.

— Свободен сте — каза Патрик.

Още не можеше да се отърси от фигурата на голата мъртва Барби и усещаше горчив вкус в устата си при мисълта, че ще използват смъртта й за целите на развлекателна програма. Какво им става на хората?