Камила Лекберг
Прокоба (9)

— Според вас какво значение ще има това предаване за развитието на туризма в района на Танумсхеде?

Репортерът от бухусленския местен вестник чакаше в готовност, въоръжен с бележник и химикалка.

— Огромно. Неизмеримо. В продължение на пет седмици всеки ден от Танумсхеде ще се излъчва половинчасово телевизионно предаване. Тукашният регион досега не се сдобивал с подобна възможност за реклама!

Ерлинг присви очи. Пред старото селско имение се бе събрала многобройна публика в очакване на автобуса с участниците. Повечето зрители бяха тийнейджъри, които не можеха да си намерят място от въодушевление, задето най-после ще зърнат идолите си на живо.

— А възможно ли е да се получи обратният ефект? Миналите сезони на същата продукция бяха белязани главно от скандали, секс и пиянски изцепки. Това едва ли е най-положителното послание към туристите…

Ерлинг изгледа репортера с раздразнение. Защо хората са толкова негативни? Не стига че колегите му от общинската администрация го заляха със скептицизъм, а сега и местната преса започна да дудне!

— Нали сте чували израза „всяка публичност е добра“? Ако трябва да сме честни, Танумсхеде води доста маргинално съществуване в национален мащаб. Сега всичко това ще се промени благодарение на риалити предаването.

— И все пак… — подхвана репортерът, но Ерлинг, изгубил търпение, го прекъсна:

— За съжаление, не разполагам с време за повече коментари, защото трябва да се заема със задълженията си в комитета по посрещането на участниците.

Той обърна гръб на журналистите и се насочи към току-що спрелия автобус. Младежите се скупчиха нетърпеливо пред вратата на возилото и впериха възбудено погледи в нея, очаквайки всеки миг да се отвори. Еуфорията на тълпата достатъчно ясно показа на Ерлинг колко прав е бил да смята, че риалити предаване е точно онова, от което се нуждае градчето. Танумсхеде най-после ще заеме своето място на картата.

След като вратата се отвори със свистене, от автобуса слезе първо четирийсетинагодишен мъж. Разочарованието в очите на младежите сигнализира, че той не е от участниците. Ерлинг не бе гледал нито едно от актуалните риалити предавания и нямаше представа кого или какво да очаква.

— Ерлинг В. Лашон — представи се той и протегна ръка, лепвайки на устните си най-подкупващата си усмивка. Фотоапаратите защракаха.

— Фредрик Рен. — Мъжът стисна ръката му. — С вас говорихме по телефона. Аз съм продуцентът на предстоящото шоу.

— Добре дошли в Танумсхеде. От името на всички мои съграждани искам да ви уверя колко се радваме и колко се гордеем, задето вашето предаване ни гостува. Тръпнем в очакване на вълнуващ сезон.

— Много ви благодаря. И ние възлагаме големи надежди на предаването. След два успешни сезона се чувстваме много спокойни, защото знаем, че форматът ще пожъне огромен зрителски интерес, и се надяваме на ползотворно сътрудничество. Но стига сме измъчвали младежите.

Фредрик се усмихна широко към наелектризираната публика.

— Ето ги и нашите звезди — участниците в риалити предаването „Покажи ми Танумсхеде“: Барби и Йона от „Големия брат“, Кале и Уфе от „Сървайвър“, Тина от „Бара“ и накрая, но не на последно място: Мехмет от „Фермата“.

Един по един участниците слязоха от автобуса и хората наоколо изпаднаха в пълна истерия. Започнаха да крещят като обезумели, да сочат с пръст, да се блъскат в опит да си проправят път към знаменитостите, за да ги докоснат или да им поискат автограф. Операторите веднага включиха камерите. Ерлинг наблюдаваше със задоволство, но и с известно смайване екзалтацията, която предизвика пристигането на участниците. Питаше се какво й става на днешната младеж. Как е възможно тази сбирщина от сополанковци и дрипльовци да събуди такова въодушевление? Всъщност не беше и нужно да разбира ставащото пред очите си, а по-скоро да извлече възможно повече дивиденти от популярността, която Танумсхеде ще си спечели с предаването. А ако пък впоследствие го обявят за благодетел на района, би било, разбира се, много приятен бонус.

— Предлагам да приключваме. Ще имате достатъчно възможности да се срещнете с участниците. Все пак ще живеят тук в продължение на пет седмици. — Фредрик изпъди феновете, които все още се тълпяха около автобуса. — Сега участниците ще се настанят и ще си отдъхнат. Следващата седмица ще ги гледате по телевизията, нали? Шоуто започва в понеделник от 19:00!

Той вдигна двата си палеца и изстреля поредната си изкуствена усмивка.

Младежите неохотно се оттеглиха: повечето — към гимназията, а една част явно бяха решили, че им се е представила идеална възможност да пропуснат учебните занятия, и се замъкнаха към местния супермаркет.

— Май ни очаква суперуспешен сезон. — Фредрик прегърна Барби и Йона. — Какво ще кажете, момичета? Готови ли сте за нови подвизи?

— Абсолютно — потвърди Барби с блеснали очи.

Олелията наоколо наля във вените й допълнително адреналин и тя току подскачаше от въодушевление.

— А ти, Йона, как се чувстваш?

— Добре — промърмори тя. — Но ми се ще да си разопаковам багажа…

— Всичко ще се нареди, момиче — увери я Фредрик и я тупна окуражително по рамото. — Най-важното е да сте добре.

Той се обърна към Ерлинг:

— Къщата готова ли е?

— Ама, разбира се. — Ерлинг посочи червено читалище, построено в стар стил, на петдесетина метра от мястото, където бяха застанали. — Занесохме легла и други мебели, така че според мен ще им е много удобно.

— За мен важното е само да има алкохол. Иначе ми е все едно къде ще спя — изказа се Мехмет.

Коментарът му предизвика сподавен кикот и одобрителни кимвания сред останалите. Безплатният алкохол — наред с многото възможности за секс, произтичащи от популярността им — представляваше едно от условията да се съгласят да участват в предаването.

— Успокой се, Мехмет — усмихна се Фредрик. — Вътре има истински бар с всичко, каквото ви душа иска. Очакват ви два кега с бира, а когато свършат, пак ще заредим. Добре ще се грижим за вас, бъди сигурен.

Фредрик понечи да прегърне Мехмет и Уфе, ала и двамата му се изплъзнаха. Отдавна му бяха лепнали етикета „отявлен гей“ и нямаха никакво желание да си гукат с педал. Не биха се поколебали да му го покажат. Въпреки това се налагаше да бъдат деликатни, защото участниците от миналите сезони ги бяха предупредили колко важно е да се разбираш с продуцента. От него зависи на кои участници ще отделят най-много ефирно време и на кои — най-малко. А излъчените кадри са единственото, което има значение. Както и да се излагаш, ако ще да повръщаш и да пикаеш върху пода, не го ли излъчат, усилията ти ще бъдат напразни.

Ерлинг изобщо не подозираше какъв къртовски труд е принудена да полага една звезда в риалити предаване, за да се задържи под светлината на прожекторите. Не знаеше, че много от бившите участници в такива формати тръгват на турнета из баровете в цяла Швеция, само и само да не ги забравят хората. Ерлинг се интересуваше единствено от бъдещия подем в Танумсхеде и вероятността да се прослави като човека, осъществил този подем.