Камила Лекберг
Прокоба (36)

Стоките минаваха по лентата пред очите й, а тя вяло проверяваше баркодовете. Под клепачите й напираха сълзи, но Барби мигаше упорито, за да ги прогони. Не искаше да се излага.

Сутрешният разговор събуди силни чувства в нея. Дълго време Барби бе потискала емоциите си в дълбините на душата си, но всичко изведнъж изплува. Наблюдаваше Йона на съседната каса. Завиждаше й. Не за депресивната й натура и склонността да се самонаранява — Барби никога не би си причинила подобно нещо — а за непрестореното равнодушие, с което посрещаше мнението на околните за себе си. За Барби не съществуваше нищо по-важно от впечатлението, което ще остави у другите. Невинаги се бе вълнувала толкова много от хорското мнение. Доказваха го старите й снимки, които онзи проклет клюкарски вестник изрови незнайно откъде. На тези снимки Барби беше мъничка и слабичка, с голяма шина на зъбите, малки, едва забележими гърди и тъмна коса. Когато снимките лъснаха на вестникарските будки, тя изпадна в шок, но не — както си мислеха всички — от страх, че истината за фалшивия й бюст и изрусената й грива ще излезе наяве. Не беше чак толкова повърхностна. Жегна я друго. Заболя я, като видя какво е изгубила: ведрата си усмивка, изпълнена със спокойствие и оптимизъм. На снимката изглеждаше щастлива, уверена и удовлетворена от живота си. Всичко приключи в онзи ден. В деня, когато баща й почина.

С татко й бяха толкова щастливи. Майка й почина от рак, когато Барби беше още бебе, но баща й съумяваше да компенсира липсата й и Барби не страдаше, задето расте само с един родител. Знаеше, че баща й е преживял доста, защото майка й го оставила с пеленаче, а после го сполетели още нещастия. Беше й разказал всичко. Но си бе платил за грешката, бе си взел поука, бе намерил сили да продължи напред и да осигури бъдеще на себе си и за дъщеря си. Всичко обаче приключи в онзи октомврийски ден.

Тогава случилото се й се струваше нереално. Изведнъж целият й живот се сгромоляса и тя се озова съвсем сама и ограбена. Нямаше други роднини, затова започнаха да я подхвърлят от едно приемно семейство в друго. Барби сменяше средата си бързо и се научи на неща, от които предпочиташе животът да я бе пощадил. По това време се сбогува завинаги с някогашното си усещане за сигурност. Приятелите й не можеха да проумеят, че случилото се я промени из основи. Смъртта на баща й я беляза завинаги и тя просто не беше в състояние да се върне към старото си „аз“. Известно време се опитваха да поддържат контакт с нея, но после я изоставиха на произвола на съдбата й.

Тогава започна да изпитва силна нужда да се утвърди сред по-възрастни мъже и високомерни жени. Образът на обикновеното, хлапашки облечено момиче вече не й вършеше работа. Името Лилемур — също. Затова започна да гради нов имидж с най-достъпното и лесното: изруси си косата в банята на едно от по-възрастните си гаджета. Изхвърли всичките си стари дрехи и ги замени с нови, по-къси и по-предизвикателни. Защото вече бе разбрала как да се измъкне от мизерията. Със секс. Сексът беше входният й билет към свят, където ще й обръщат внимание и ще си купува каквото поиска. Сексът й даваше възможност да блесне сред тълпата. Едно от богатите й гаджета пое разходите по операцията за уголемяването на бюста й. Барби не искаше чак толкова големи гърди, колкото й направиха, но който плаща, той поръчва музиката. Гаджето й настоя за чашка „Е“. Така и стана. След като привърши с външната си метаморфоза, дойде време да опакова подходящо новия си външен вид. Наследникът на цицофинансиста в леглото й я наричаше „малката ми кукла Барби“ и така въпросът за псевдонима й се реши. Остана само да прецени пред каква публика да лансира новото си „аз“. Започна със снимки за списания: леко облечена или гола. Но осъществи истинския си пробив едва в „Биг Брадър“. Превърна се в звездата на сезона. Изобщо не й пукаше, че огромната аудитория на предаването научи подробности за сексуалния й живот, без да излиза от всекидневната си. И защо да й пука? За разлика от другите участници, Барби нямаше майка и баща, които да злепостави. Беше сам-самичка на света.

През по-голямата част от времето успяваше да не мисли за живота си преди появата на Барби. Бе избутала Лилемур толкова надълбоко в подсъзнанието си, че почти забрави за съществуването й. Така постъпи и със спомена за баща си. Не можеше да си позволи да си го спомня. Ако иска да оцелее, в настоящия й живот нямаше място за смеха му, за допира на ръката му до бузата й. Щеше да й причини непоносима болка. Ала тазсутрешният разговор с психолога опъна струни в душата й, които продължаваха да вибрират упорито. И явно не беше единствената. Докато се изредят един по един да разговарят с Лаш, в помещението цареше потискаща атмосфера. От време на време имаше чувството, че всички са насочили негативизма си към нея, и сякаш усещаше как злобните им погледи пронизват гърба й. На няколко пъти се обърна, за да разбере откъде идва това чувство, но не забеляза нищо по лицата им.

И все пак у нея се надигна силно безпокойство. Лилемур се опитваше да насочи вниманието й към нещо, но Барби се мъчеше да я игнорира. Просто не биваше да допуска миналото в съзнанието си.

Стоките продължаваха да се нижат по лентата пред очите й. Сякаш нямаха край.