Камила Лекберг
Прокоба (54)

— Ще стане страхотно! Надушвам голям успех! — Фредрик Рен тупна монтажиста по гърба.

Седнали в тесния бус, където се помещаваше подвижното студио, двамата прегледаха видеоматериала от вчера и започнаха монтажа. Фредрик беше много доволен, но изповядваше кредото, че всяко добро нещо може да се усъвършенства.

— Можеш ли да увеличиш дюдюканията, докато Тина пее? На записа ми се струват доста слаби, а изпълнението й беше толкова трагично, че заслужава по-мощно освиркване.

Той се засмя, а монтажистът кимна ентусиазирано. По-силни дюдюкания? Лесна работа! Просто ще наложи звука на няколко канала и ще създаде впечатлението, че цялата публика крещи от възмущение.

— Този път подбрахме уникален колектив! — доволно отбеляза Фредрик, облегна се на стола и кръстоса крака. — Не осъзнават какви идиоти са! Тина например вярва, че ще стане новата Карола^[1], а не улучва нито един верен тон! Говорих с продуцента на първия й сингъл. Записите минали кошмарно. Едва успял да замаже най-фрапантните места. Пеела толкова фалшиво, че едва не сцепила тонколоните!

Фредрик се засмя, наведе се напред към апаратурата и усили звука.

— Слушай! Пълен майтап!

Той се превиваше от смях и от очите му потекоха сълзи. Монтажистът също се развесели, докато слушаше парчето „I want to be your little bunny“^[2] в изпълнение на Тина. Ако имаше дружество на музикалните инвалиди, тя би била най-достойният кандидат за негов председател. Нищо чудно, че журито на „Музикалния идол“ буквално я закла.

Настойчиво почукване по вратата на буса прекъсна смеха им.

— Влез! — извика Фредрик и се обърна, за да види кой е.

Вратата отвори непознат мъж.

— С какво мога да ви помогна?

При вида на полицейската значка го обзе лошо предчувствие. Посещението не предвещаваше нищо добро. А кой знае, може пък в идването на полицая да има нещо положително — зависи дали новините, които носи, ще вдигнат рейтинга на текущото риалити предаване.

— Е, какво са натворили пак моите хора? — засмя се непринудено Фредрик и стана, за да поздрави госта.

Полицаят влезе и едва си намери място сред мрежата от преплетени кабели. Огледа се любопитно.

— Да, тук се случва всичко — обясни гордо Фредрик. — Малко трудно е човек да повярва, че в този бус монтираме предаване, което оглавява всички класации за зрителски интерес. Е, част от обработката на записите се извършва в централното ни студио — призна малко неохотно той, — но основната работа вършим оттук.

Полицаят, представил се като Патрик Хедстрьом, кимна учтиво. После се прокашля:

— За жалост, нося лоши новини. Става въпрос за един от участниците във вашето предаване.

— За кого? — Фредрик завъртя очи с досада и въздъхна. — Нека позная… Уфе пак е надробил някоя каша. — Той се обърна към монтажиста: — Какво ти казах? Уфе пръв ще ни създаде неприятности! — Фредрик погледна въпросително полицая. Изгаряше от любопитство. Започна да обмисля как да включат инцидента — какъвто и да е — в предаването.

Патрик пак се прокашля и продължи:

— Един от участниците беше открит мъртъв.

В тясното помещение настъпи гробовно мълчание. Чуваше се само бръмченето на апаратурата.

— Какво казахте? — попита Фредрик, след като се поокопити. — Мъртъв? Кой? Къде? Как?

В главата му нахлуха хиляди предположения. Какво се е случило? Наред с въпросите умът му започна да съставя медийна стратегия. Това е прецедент в историята на риалити предаванията. Сексът между участници вече отдавна не се смяташе за събитие; норвежкият „Биг Брадър“ за пръв път показа как участничка разбира, че е бременна, а шведският му еквивалент удари в десетката, излъчвайки предложението за брак, което Оливие направи на Каролина. Нападението с желязна тръба в „Бара“ пък предизвика огромна сензация в медиите. Но смъртен случай! Такова нещо още не се беше случвало. Уникално събитие! Фредрик чакаше с нетърпение отговора на въпросите си. И той не закъсня:

— Убитата е известна като Барби. Сутринта са я открили в… — Патрик се поколеба, но продължи: — … в кофа за смет. По всичко личи, че е починала от насилствена смърт.

— От насилствена смърт ли? — повтори Фредрик и понеже искаше да се подсигури, че е разбрал правилно, попита: — Тоест била е убита, така ли? Това ли искате да кажете? От кого?

По лицето му се изписа неподправено объркване. Този сценарий не фигурираше в списъка с предположения, които се появиха в главата му.

— Засега нямаме заподозрян, но съвсем скоро ще започнем да разпитваме участниците в предаването. Полицаите, които охраняваха празненството снощи, докладваха за скандал между убитата и другите участници.

— Да, посчепкаха се и си размениха обиди — потвърди Фредрик. С монтажиста току-що бяха изгледали кадрите от снощното парти. — Но не се случи нищо сериозно, което да… — Той не довърши изречението. Всъщност не беше и нужно.

— Ще ни трябват и записите от вчера — заяви Патрик и погледна Фредрик право в очите.

Продуцентът не се смути ни най-малко:

— Нямам право да разпространявам записи от предаването — спокойно отвърна той. — Ще ви дам видеоматериалите само ако ми представите съдебна заповед. Иначе искането ви е неприемливо.

— Не разбирате ли, че разследваме убийство? — раздразнено попита Патрик, но не се изненада от отговора. Не бе възлагал големи надежди.

— Разбирам, обаче не можем да ви предоставим материала просто така поради редица морални съображения. — Фредрик се усмихна меко, но укоризнено.

Патрик само изсумтя презрително: и двамата знаеха, че причината за отказа му няма нищо общо с морала.

— Предполагам, след случилото се веднага ще прекратите излъчването на предаването… — Изречението прозвуча по-скоро като твърдение, отколкото като въпрос.

— Изключено — поклати глава Фредрик. — Предварително сме резервирали ефирно време през следващите четири седмици и не можем току-така да спрем предаването… Няма как да стане. Според мен Барби също не би искала шоуто да приключи.

Погледът, с който го стрелна полицаят, му подсказа недвусмислено, че е попрекалил. Патрик почервеня от възмущение и с усилие на волята преглътна няколко цветисти реплики.

— Значи твърдите, че ще продължавате да снимате въпреки… — Той млъкна и продължи с раздразнение: — Как се казва всъщност убитото момиче? Не мога да я наричам Барби, защото ми се струва обидно! Ще ми трябват личните й данни и информация за близките й. Имате ли право да ми предоставите тези данни, или и това би нарушило моралните ви принципи? — саркастично попита Патрик, но язвителният му тон изобщо не засегна продуцента.

Фредрик беше свикнал да неутрализира нападателните реакции, които риалити форматите по някаква причина отключват.

— Казва се Лилемур Першон — спокойно отвърна той. — Израснала е в приемно семейство и в договора си с нас не е посочила имена на свои близки. Не се притеснявайте — ще ви предоставим цялата информация, с която разполагаме за нея — увери той с любезна усмивка. — Кога ще започнете с разпитите? Има ли възможност да снимаме?

Беше длъжен да опита, но убийственият поглед на Патрик бе по-красноречив от всеки друг отказ.

— Ще започнем разпитите веднага — отговори Патрик, стана и слезе от буса, без да се сбогува. Само тресна вратата зад гърба си.

— Ти да видиш! — възкликна задъхан Фредрик, а монтажистът само кимна.

Продуцентът не можеше да се нарадва на невероятното попадение. Отсега предвкусваше драматичния обрат, който ще внесат в домовете на шведските зрители. За секунда се сети за Барби. После вдигна слушалката. Шефовете трябва да разберат веднага! „Покажи ми Танум“ ще се превърне в криминален сериал и ще пожъне огромен успех!