Камила Лекберг
Прокоба (61)

Откакто Барби си отиде, Йона често забелязваше как клиентите в супера я сочат с пръст и си шушукат. След участието си в „Биг Брадър“ бе свикнала да бъде обект на внимание, но този път в очите на хората виждаше не обичайното любопитство и възхищение, задето са я давали по телевизията, а хищна жажда за кръв и зрелища, от която я полазваха тръпки.

Щом им съобщиха за кончината на Барби, Йона реши веднага да се прибере у дома. Инстинктът й подсказа да избяга, да се усамоти на единственото място, където може. Но после осъзна колко безсмислено е да го прави. Вкъщи ще я посрещне същата празнота, същата самота. И там няма кой да я прегърне и да я погали по косата. И там няма да намери дребните утешителни жестове, за които отчаяно копнееше. Няма кой да я приласкае, няма кой да удовлетвори потребността й от близост. Нито вкъщи, нито тук. Затова Йона предпочете да остане.

Касата зад гърба й сякаш беше празна. Всъщност мястото на Барби зае друго момиче — от постоянния персонал на магазина. Но въпреки това Йона имаше чувството, че зад нея няма никого. Не бе очаквала Барби да остави такава празнина след себе си. По време на предаването Йона непрекъснато демонстрираше пренебрежението си към Барби и се стараеше да я избягва. Не гледаше на нея като на човешко същество. Ала сега, когато Барби си отиде, Йона си даде сметка каква жизнерадост бе излъчвала Барби въпреки несигурността, русите си коси и постоянната жажда за внимание. Барби създаваше добро настроение в групата. Смееше се, радваше се на предизвикателствата в предаването, опитваше се да ободрява и другите. В знак на благодарност те я засипваха с подигравки и я заклеймиха като тъпа кифла, незаслужаваща уважение. Едва сега светлият лъч, който Барби внасяше в ежедневието им, блесна с пълна сила.

Йона придърпа ръкавите си по-надолу. Днес нямаше никакво желание да я зяпат със съчувствие и гнусно удивление. Раните й станаха по-дълбоки. Откакто Барби почина, Йона започна да се реже всеки ден — по-жестоко и по-брутално отпреди. Забиваше ножчето по-дълбоко в плътта си, докато види как кожата се разтваря и започва да бълва кръв. Ала гледката на червената пулсираща рана вече не бе в състояние да притъпи безпокойството й. Тревогата се загнезди толкова дълбоко, че нищо не можеше да я потуши.

Понякога чуваше гласове в главата си. Като на магнетофонна лента. Беше ужасно. Всичко се обърка и се превърна в кошмар. Сенките в нея набъбваха неудържимо. Цялата тъмнина, която тя напразно се мъчеше да източи с кръвта от раните си, се превърна в стихия от неудържима ярост.

Празнотата зад нея се смеси със срама и страха. Йона усети как кръвта в раните й пулсира и напира да рукне.