- Серия
- Анжелик (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Angelique, Marquise des Anges, 1956 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- , 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Издание:
Автор: Ан Голон; Серж Голон
Заглавие: Анжелик, Маркизата на ангелите
Преводач: Бояна Петрова; Лилия Сталева; Магдалена Станкова
Година на превод: 1993
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: „Свят“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1993
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: ДФ „Балкан Прес“, София
ISBN: 954-415-035-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4460
- — Добавяне
12
Дегре стана, поклони се на съдиите, благодари на краля от името на своя клиент и изкачи двете стъпала, водещи към малкия подиум, от който трябваше да говори.
Като го гледаше така изправен и много сериозен, Анжелик почти не можеше да повярва, че този мъж в черна тога бе същият дангалак с любопитен нос, който, превел гръб под износената си дреха, бродеше из улиците на Париж и привикваше с подсвиркване кучето си.
Дребният стар писар Клопо, който бе „подготвил“ документите за Дегре, застана, както го изискваше обичаят, на колене пред адвоката.
Защитникът огледа съда, а после и публиката, сякаш търсеше някого в тълпата. Изглеждаше бледен като мъртвец. Анжелик си помисли, че това може би се дължи на жълтия пламък на свещите.
Но когато заговори, гласът му звучеше твърдо и уверено.
— Господа, след като вие, обвинители и съдии, положихте огромни усилия (подкрепени с такова дълбоко познаване на законите, което може да се сравни само с изключителната ви ерудиция), усилия — подчертавам това дебело още веднъж! — чиято ЕДИНСТВЕНА ЦЕЛ е да бъде запознато кралското правосъдие с всички обстоятелства по делото и да бъде разкрита цялата ИСТИНА, вие всъщност изключихте възможността някой друг да блесне на настоящия процес и да затъмни всепроникващото ви сияние на същински звезди в юридическия небосклон. След премъдрите цитати на латински или гръцки, приведени от вас, господа, как бих могъл аз, съвсем неизвестният адвокат, явяващ се днес за първи път на толкова важен процес, да открия още няколко слаби лъча, които биха помогнали на съда да се добере до безспорната истина, скрита в дълбокия кладенец на най-жестокото от всички обвинения? Тази истина ми изглежда, уви, толкова далечна и така опасна за разкриване, че душата ми е обзета от ужас и аз почти си мечтая едва мъждукащият пламък да угасне и да ме остави в спокойната тъма на незнанието, в което си живеех доскоро. Но вече е много късно! Аз прозрях истината и трябва да говоря. Трябва да ви извикам: „Внимавайте, господа!“. Наистина внимавайте, тъй като с избора, който ще направите, вие всъщност поемате отговорност пред бъдните векове. Не ставайте част от тези, по чиято вина потомците на децата ни, обръщайки се към нашия век, ще говорят: „Това е било столетие на лицемерите и невежите. Защото по онова време — ще казват те — е имало един знатен и просветен благородник, когото са обвинили в магьосничество само защото е бил велик учен“.
Адвокатът направи кратка пауза, после продължи с по-умерен тон:
— Пренесете се мислено, господа, в онези стари времена, в далечната мрачна епоха, когато, за да преживяват, прадедите ни са си служили само с груби каменни оръдия. Представете си също, че на един от тези наши предци му хрумва да събере парчета от разни скали, хвърля ги в огъня и в резултат получава твърда и здрава, непозната дотогава материя. Членовете на племето му се разкрещяват, че е магьосник, и го осъждат. Но минават няколко века и се оказва, че точно с това непознато тогава вещество, желязото, днес ние изработваме оръжията си. Ще дам друг пример. Ако в наши дни проникнете в лаборатория, където се произвеждат парфюми, нима при вида на многобройните реторти и филтри, от които излиза не съвсем благовонна пара, ще побегнете ужасени, господа, и ще започнете да крещите, че това е магьосничество? Не, защото ако го сторите, ще станете за посмешище. При все това в лабораторията, в „дупката“ на този занаятчия се върши дело наистина тайнствено! Човекът превръща в течност най-невидимото нещо на света — миризмата. Не бъдете от хората, господа, за които ще могат да се кажат страшните думи от Евангелието: „Имат очи, а не виждат. Имат уши, а не чуват“. Всъщност, господа, едва ли единствено обвинението, че довереникът ми се е отдавал на необичайни за неговата титла и положение занимания, е могло да смути вашите толкова открити за всякакви новости умове. По-скоро са ви обезпокоили някои неясни обстоятелства около живота на подсъдимия и странната слава, която си е спечелил. Дайте тогава да помислим на какви факти се основава тази слава, господа, и да видим дали всеки от тях, взет сам за себе си, може достатъчно да осмисли обвинението в магьосничество. Син на католици, откърмен от дойка хугенотка, Жофре дьо Пейрак е бил само на четири години, когато някакви фанатици са го хвърлили през прозореца на един замък, вследствие на което той остава куц и обезобразен за цял живот. Но бива ли, господа, да се обвиняват в магьосничество всички куци хора и онези, чийто външен вид ни плаши? Онеправдан от природата, графът обаче е надарен пак от нея с прекрасен глас, който е обработил до съвършенство с помощта на италиански учители. Трябва ли да се обвиняват в магьосничество всички певци със златни гласове, които доставят върховна наслада на знатните дами и дори на собствените ни съпруги? От пътешествията си графът научава хиляди прелюбопитни истории. Запознава се с нови обичаи, с удоволствие изучава трудовете на чуждоземните философи. Нужно ли е да се осъждат всички пътешественици и мислители? О, зная, че така оформилата се личност се струва на всички доста сложна. Но мисля, ще се съгласите с мен, господа, че най-поразителното у този високообразован, забогатял благодарение на познанията си човек, който на всичкото отгоре е блестящ събеседник и ненадминат певец, е как той съумява, въпреки неугледната си външност, да се харесва на дамите. Пейрак наистина обича жените и не крие тази своя слабост. Възхвалява любовта и има рой галантни приключения. А това, че сред влюбените в него жени има и екзалтирани, и безсрамници, е повече от обичайно явление за лекомисления начин на живот, който, макар, и осъждан от Църквата, все пак е широко разпространен в нашето общество. Ако трябваше, господа, да се изгарят всички знатни сеньори, които не странят от дамите или които са преследвани от изоставените си любовници, то, Бога ми, на Гревския площад нямаше да има достатъчно място за хилядите клади…
В залата се разнесе одобрителен шепот. Анжелик бе истински смаяна от ловката защита на Дегре. Колко тактично постъпваше той, като избягваше да говори за богатството на Жофре, породило такава голяма завист, и наблягаше предимно на леконравния му, присъщ на благородниците начин на живот — факт, наистина достоен за съжаление, но против който благопристойните буржоа бяха съвсем безсилни.
Полека–лека адвокатът така умело свеждаше обвиненията до нивото на провинциални клюки, че сякаш скоро и самите съдии щяха да се почудят защо се е вдигнал такъв голям шум за нищо.
— Графът се харесва на жените — повтори тихо Дегре, — а ние, представителите на силния пол, се чудим защо дамите от юга изпитват към този мъж с направо окаяна външност толкова силни чувства. О, господа, да не бъдем прекалено самомнителни! Та нима откакто свят светува някой е могъл да проумее женското сърце и мотивите на бушуващите в него страсти? Дайте да застанем с уважение на прага на тази вековна загадка и да не се опитваме да го прекрачваме. Иначе ще ни се наложи да изгорим всички жени!…
Подскачайки от креслото си, Бурие рязко прекъсна разнеслите се смехове и аплодисменти. Лицето му бе станало още по-жълто.
— Стига с тази комедия! — изкрещя той. — Вие се подигравате със съда и с Църквата. Забравихте ли, че обвинението в магьосничество бе повдигнато първоначално от един архиепископ? Забравихте ли, че главният свидетел на обвинението е духовно лице и че процедурата за прогонване на злите сили от подсъдимия, проведена съгласно всички правила, е доказала, че той е съучастник на сатаната?…
— Нищо не съм забравил, господин Бурие — прекъсна го спокойно Дегре, — и сега ще ви отговоря. Вярно е, че архиепископът на Тулуза пръв е повдигнал обвинението в магьосничество против господин дьо Пейрак, и то поради многогодишното им съперничество. Съжалил ли е впоследствие висшият духовник за тази своя невъздържана постъпка, предприета в момент на озлобление? Иска ми се да вярвам, че да, защото разполагам с обемиста преписка, в която Негово Преосвещенство господин дьо Фонтеняк нееднократно настоява обвиняемият да бъде предаден на църковното правосъдие и заявява, че категорично се разграничава от всички решения, които могат да бъдат взети по отношение на господин дьо Пейрак от светски съд. Освен това архиепископът се разграничава — аз имам писмото му, господа, и мога да ви го прочета — от действията и думите на този, когото вие наричате главен свидетел на обвинението — монахът Конан Беше. Що се отнася до последния, чието екзалтирано поведение не може да не се стори подозрително на всеки здравомислещ човек, напомням ви, господа, че той носи тежката отговорност за единственото, на което изглежда се опира обвинението сега — процедурата по прогонването на злите сили, проведена на четвърти декември миналата година с помощта на тук присъстващите отци Фрела и Жонатан. Не оспорвам онази част от съставения тогава протокол, в която се твърди, че са присъствали монахът и помощниците му. За последните не се наемам да съдя, защото не зная дали са действали от лековерие, от невежество, или просто са били съучастници на Беше. Но оспорвам законността на самата процедура! — извика гръмогласно Дегре. — Не бих искал да навлизам в подробностите на тази непристойна, направо зловеща церемония. Ще спра вашето внимание само на два факта. Първият е, че монахинята Карменчита дьо Меркур, изсимулирала пред нас пристъп на обладаване от тук присъстващия обвиняем, току-що ни демонстрира и своя талант на комедиантка, тъй като на излизане от залата е била видяна от служител в канцеларията на съда да изплюва парчето сапун, с чиято помощ от устата й се появи типичната за епилептиците пяна. Това е един, както знаете, много разпространен способ, използван от просяците по улиците, за да предизвикат с припадъците си съжалението на минувачите. И вторият факт е, че ми се налага да повдигна отново въпроса за подправеното шило, за тази ужасна игла, която вие отказахте да приемете като аргумент на защитата, тъй като не бил подкрепен от достатъчно доказателства. Ами ако изнесеното от нас е истина, господа, ако действително един безумен садист е подложил обвиняемия на подобно мъчение, за да ви заблуди и да обремени съвестта ви със смъртта на невинен човек?… Държа в ръцете си заявлението на лекаря в Бастилията, съставено и подписано няколко дни след ужасната процедура.
И Дегре с ясен глас прочете медицинското заключение на някой си господин Малинтон, лекар в Бастилията, в което той заявяваше, че когато бил повикан в килията на затворник, чието име не знае, но помни дълбоките, обезобразяващи лицето му белези, открил по цялото тяло на болния малки, силно възпалени рани, които явно се дължали на дълбоки убождания с игла.
В настъпилата след прочита на този документ пълна тишина, адвокатът бавно и отчетливо каза:
— А сега, господа, дойде време да изслушаме и един височайши глас, който ще говори чрез моята недостойна уста, глас, който, макар да е оставал встрани от човешките низости, винаги се е стремил да раздава своята правда честно и благоразумно. Настъпи часът, когато чрез мен, смирения новак в адвокатската професия, на този процес ще бъде чута истинската дума на Църквата. Изслушайте я.
Дегре разгъна голям лист хартия и зачете:
— „През нощта на двадесет и пети декември хиляда шестстотин и шестдесета година, в затвора на парижката Съдебна палата бе проведена процедура по изгонването на злите сили от господин Жофре дьо Пейрак дьо Моран, обвинен в сговор и връзки със сатаната. Предвид на това, че съгласно каноните на Римската църква, истински обладаните от демони хора трябва да бъдат ударени с три свръхестествени способности: първо — да владеят чужди езици, които не са изучавали; второ — да отгатват и да знаят тайни неща; трето — да имат необикновена телесна мощ, аз, единствено упълномощеният от Римския църковен съд да бъда Велик заклинател на цялата парижка епархия, с помощта на други двама свещенослужители от нашето свято духовно братство, подложих през нощта на двадесет и пет декември хиляда шестстотин и шестдесета година затворника граф Жофре дьо Пейрак на разпита и процедурата, предвидени от правилата на ритуала, и заедно с помощниците ми установихме следното: затворникът знае само езиците, които е учил, но изобщо не разбира староеврейския, нито халдейския език, които двама от нас владеят; този човек се оказа много учен, но не и прорицател; той не прояви никаква свръхестествена сила на тялото си, по което обаче открихме стари телесни недъзи, както и множество дълбоки гнойни рани, причинени от убождания със заразена игла. Въз основа на тази констатация заявяваме, че подложеният от нас на ритуалното изпитание Жофре дьо Пейрак изобщо не е обладан от злите сили… Следват подписите на преподобния отец Кирше — член на йезуитския орден, Велик заклинател на парижката епархия, а също и на преподобните отци Марсан и Монтена, които са присъствали на процедурата и са помагали при провеждането й.“
* * *
Тишината в залата беше такава, че муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Изумлението и смутът в душите на присъстващите бяха почти осезаеми, но въпреки това никой не помръдваше, не изричаше и дума.
Дегре огледа съда.
— След като чухте гласа на Църквата, какво бих могъл да добавя аз? Ще ви кажа само, господа съдии и съдебни заседатели, че когато произнасяте решението си, поне ще знаете с увереност, че Църквата, в чието име искат от вас да осъдите този човек, не го признава за виновен в магьосничество, тоест в престъплението, заради което е бил предаден на настоящия съд… И така, господа, оставям ви насаме с вашата съвест.
Без да бърза, Дегре взе шапчицата си, сложи я внимателно на главата си и слезе от ниския подиум.
Тогава скочи съдията Бурие и пронизителният му глас разцепи тишината:
— Да дойде тук! Да се представи лично! Нека отец Кирше да свидетелства сам по тази тайна и подозрителна във всяко отношение процедура, проведена без знанието на органите на правосъдието.
— Отец Кирше ще дойде — съвсем спокойно му отговори Дегре. — Той даже трябваше да е вече тук. Изпратих да го повикат.
— А пък аз ви заявявам, че няма да дойде! — изврещя Бурие. — Защото излъгахте, защото сте съчинили от край до край тази невероятна история, за да впечатлите съдиите. Прикрихте се зад имената на уважавани духовници, за да избегнете справедливата присъда… Измамата, естествено, ще се разкрие, но ще бъде твърде късно…
Възвърнал присъщия си темперамент, младият адвокат скочи към Бурие.
— Оскърбявате ме, господине. Аз не подправям документи, както правите вие. Помня клетвата, която дадох пред Съвета на кралския адвокатски орден, когато получих званието си.
Публиката отново зашумя. Станал прав, Масно се опита да каже нещо, но над общата глъчка отново се извиси само гласът на Дегре:
— Искам… настоявам за отлагане на заседанието до утре. Кълна се, че преподобният отец Кирше ще потвърди заявлението си.
В този момент хлопна врата и през един от водещите към двора на Съдебната палата входове на амфитеатъра нахлу мразовит въздух, който донесе и рой снежинки. Всички се обърнаха нататък и видяха как влязоха двама стражи, целите в сняг. Те се разделиха, за да направят път на нисък, набит и смугъл човек, изискано облечен и с почти сухи перука и наметало, показващи, че току-що е слязъл от каретата си.
— Господин председателю — рече отривисто той, — научих, че въпреки късния час, съдебното заседание продължава, и сметнах, че не бива да чакам до сутринта, за да съобщя важна по мое мнение новина.
— Слушаме ви, господин началник на полицията! — отвърна недоумяващият Масно.
Господин д’Обре потърси с поглед адвоката.
— Присъстващият тук господин Дегре се обърна към мен с молба да издиря пребиваващия в столицата преподобен отец йезуит на име Кирше. След като разпратих свои хора по местата, където би могъл да бъде, и те ми доложиха, че там никой не го е виждал, бях известен, че труп на влачен от плаващите ледове по Сена удавник е бил откаран в моргата на Шатле. Отидох веднага, съпроводен от един свещеник йезуит от Тампл, който без никакво колебание разпозна в трупа своя събрат, отец Кирше. Лекарите твърдят, че смъртта несъмнено е настъпила днес на разсъмване…
— И така, не сте се поколебали да извършите дори престъпление! — изкрещя Бурие с протегната към адвоката ръка.
Останалите съдии се раздвижиха и зашумяха, негодувайки срещу Масно. А тълпата закрещя:
— Стига толкова! Време е да приключваме!…
Ни жива — ни мъртва, Анжелик не можеше дори да разбере към кого са отправени тези оглушителни викове. И тя запуши ушите си с ръце. Но щом видя, че Масно се изправи, ги откри и напрегна слух.
— Господа — рече председателят, — заседанието продължава. Предвид обстоятелството, че главният свидетел на защитата, преподобният отец Кирше, призован от господин адвоката Дегре в последната минута, току-що е бил намерен мъртъв без тук присъстващият господин началник на полицията да е открил по трупа някакви документи, потвърждаващи изявлението на господин Дегре, а също и предвид на това, че единствено отец Кирше с личното си присъствие би могъл да придаде тежест на така наречения акт протокол за тайно проведената втора процедура по изгонването на злите сили, съдът смята за най-благоразумно… да обяви този документ за несъществуващ и недействителен и да се оттегли на съвещание за обсъждане на присъдата.
— Не правете това! — провикна се Дегре с изпълнен с отчаяние глас. — Отложете произнасянето на присъдата! Ще намеря свидетели. Отец Кирше е бил убит!
— От вас! — отвърна му яростно Бурие.
— Успокойте се, господин Дегре! — рече неуверено Масно. — Доверете се на решението на съдиите.
* * *
Колко дълго продължи това съвещание — няколко минути или цяла вечност?
На Анжелик се стори, че съдиите с квадратните си шапчици и червените или черни тоги не бяха дори помръднали от местата си и че щяха да си останат там завинаги. Само че изведнъж осъзна, че те бяха станали прави, а устните на Масно се движеха. С разтреперан глас той заговори:
— В името на краля обявявам решението на съда: Жофре дьо Пейрак дьо Моран е обвинен и признат за виновен в престъпленията похищение, съблазняване, нечестивост, магия, магьосничество и други низки, изнесени на процеса деяния, които той ще изкупи, като бъде предаден на палача — изпълнителя на върховното правосъдие. Последният се задължава да води и развежда осъдения из улиците на Париж до преддверието на катедралата Нотр–Дам, където грешникът публично да се покае гологлав, бос, с въже на шията и с горяща петнадесетлиброва свещ в ръце. След това виновният да бъде отведен на Гревския площад, за да бъде изгорен жив на специално издигната за целта клада и да гори дотогава, докато тялото и костите му се стопят и се превърнат в пепел, която да бъде разпръсната на всички посоки и разнесена от вятъра. Цялото му състояние да бъде конфискувано в полза на краля. А преди да бъде изгорен, да бъде подложен на обичайния и извънреден разпит. Съдът реши саксонецът Фриц Хауер да бъде признат за негов съучастник и за да изкупи тази своя вина, да бъде обесен също на Гревския площад. Съдът обявява също и мавъра Куаси–Ба за съучастник, и за наказание го осъжда на доживотен затвор.
Високият силует на подсъдимия, който до този момент стоеше, подпрян на двата бастуна, неподвижен, изведнъж се олюля. Жофре дьо Пейрак обърна към съда съвсем пребледнялото си лице.
— Аз съм невинен!
Викът му раздра мъртвешката тишина.
Сетне той продължи с вече спокоен, но глух глас:
— Господин барон дьо Масно дьо Пуйак, разбирам, че е твърде късно да ви уверявам в невинността си. Затова се отказвам повече да говоря. Но преди да се оттегля, искам публично да ви изразя своята признателност за вашите усилия да проявите справедливост в този изцяло скалъпен процес, чието председателство, както и произнесената от вас присъда, са ви били наложени пряко волята ви. Затова приемете уверенията на един представител на стар благороднически род, че вие сте по-достоен за своя герб, отколкото тези, които ви управляват.
Почервенялото лице на тулузкия парламентарист се изкриви от болка. Изведнъж той закри очите си с ръце и се провикна на онзи лангдокски език, който можаха да разберат единствено Анжелик и подсъдимият:
— Сбогом! Прощавай навеки, братко и земляко мой!