Ан Голон, Серж Голон
Анжелик, маркизата на ангелите (44)

9

Масно продължи разпита, като каза, че освен превръщането на неблагородни метали в злато — факт, който не отричал и самият подсъдим, макар да твърдял, че това е естествено, а не дяволско явление — съществували и много неопровержими доказателства за способността му да омайва хората и в частност всички млади жени. Освен това на нечестивите и разюздани сбирки, организирани от него, обикновено присъствали предимно жени, което било „сигурен признак за сатанинска намеса, защото при нощните сборища на вещици и дяволи броят на жените винаги превишава този на мъжете“.

И тъй като Пейрак мълчеше, погълнат от далечните си мисли, Масно нетърпеливо го запита:

— Какво ще отговорите на този толкова точен, повдигнат след проучване на казусите на Римското църковно право въпрос, който изглежда много ви затруднява?

Жофре потръпна, сякаш се пробуди от дълбок сън.

— Щом като настоявате, господин председателю, ще ви отговоря две неща. Първото е, че не съм сигурен в задълбочените ви познания на Римското църковно право, чиито подробности не могат да стават публично достояние и са известни само на членовете на духовния съд. Второто нещо, което ще ви кажа, е, че познанията ви за тези странни факти биха могли да се основават само на вашия личен опит, тоест че ви се е наложило ако не друго, то поне да присъствате на такова сборище на дяволи, които аз, въпреки богатия си на приключения живот, признавам, че никога не съм срещал.

Като чу тези думи, председателят подскочи като ужилен, тъй като ги прие като лична обида. Той задълго остана просто без дъх, после заговори със спокоен, но заплашителен тон:

— Подсъдими, бих могъл да се възползвам от това обстоятелство, за да престана да ви слушам и да ви съдя като „ням“ или дори да ви лиша от правото да бъдете защитаван от трето лице. Но не желая да минете в очите на определени недоброжелатели за мъченик на някаква тъмна кауза. Ето защо ще оставя други съдии да продължат разпита ви, като се надявам, че няма да ги обезсърчите да ви слушат. Продължете вие, господин протестантски съветник!

Един едър мъж със сурово изражение веднага се изправи. Председателят на съда обаче го смъмри:

— Днес вие сте съдия, господин Делма. Високата чест на правосъдието ви задължава да слушате подсъдимия седнал.

Делма седна.

— Преди да продължа разпита — рече той, — искам да отправя към съда една молба, която, държа да подчертая, не е продиктувана от пристрастна снизходителност към подсъдимия, а само и единствено от хуманни съображения. Всекиму е добре известно, че обвиняемият е недъгав от най-ранното си детство вследствие на братоубийствените войни, опустошавали дълги години страната ни и в частност югозападните й райони. Тъй като очевидно заседанието доста ще се проточи, аз моля съда да позволи на подсъдимия да седне, защото иначе има опасност той да припадне.

— Изключено! — отсече противният Бурие. — На заседанието подсъдимият трябва да бъде на колене пред разпятието, традицията е категорична по този въпрос. Достатъчно е и това, че приехме да стои прав.

— Повтарям молбата си — настоя протестантският съветник.

— Естествено — изджавка Бурие, — всички знаят, че смятате този, когото съдим, почти за свой едноверец, защото го е кърмила хугенотка и защото той твърди, че като малък е бил осакатен от католици, което, освен че е съвсем съмнително, трябва и да се докаже.

— Повтарям, че искането ми е въпрос на човещина и на здрав разум. Престъпленията, в които е обвинен този човек, ме ужасяват не по-малко отколкото вас, господин Бурие, но ако той изгуби съзнание, ние никога няма да приключим настоящия процес.

— Няма да припадна и ви благодаря, господин Делма. Моля продължете — прекъсна словесния двубой между двамата магистрати граф дьо Пейрак с такъв властен тон, че след известно колебание съдът му се подчини.

— Господин дьо Пейрак — подзе Делма, — вярвам на вашата клетва, че ще казвате само истината, а също и на уверенията ви, че не сте имали никакви контакти с нечистите сили. Обаче прекалено много неща все още остават неясни за правосъдието, за да се увери напълно то във вашата искреност. Ето защо ви приканвам да отговорите на въпросите, които ще ви задам, като ви моля да ги приемете само като желание от моя страна да бъдат разсеяни ужасните съмнения, породени от действията ви. И така, вие твърдите, че сте извличали злато от скали, които според познавачи изобщо не съдържат благородни метали. Да предположим, че те грешат. Но все пак защо сте се захванали с такъв странен, мъчително тежък труд, който съвсем не подхожда на благородническата ви титла?

— Преди всичко исках да забогатея с усилията на собствения си труд и на ума, с който ме е надарила природата. Други си изпросват пенсии, живеят от подаянията на богат съсед или пък тънат в нищета. Тъй като нито едно от трите решения не ми се нрави, аз се постарах да изтръгна от самия себе си и от малкото земи, които притежавах, възможно най-големи блага. С което, струва ми се, не съм нарушил заповедите на самия Господ Бог, понеже Той е казал: „Не заравяй таланта си в земята!“. А според мен това означава, че ако човек има някаква дарба или талант, той не може сам да решава дали да ги използва или не, а трябва да изпълнява божествената повеля и да ги вложи в полезни дела.

Лицето на магистрата стана каменно.

— Не на вас се полага, господине, да ни говорите за божествените повели. Но да оставим това… Кажете, защо сте се обградили от една страна с безпътни, а от друга — със странни, дошли от чужбина хора, които без да са уличени специално в шпионски действия против страната ни, според получените от мен сведения не са горещи приятели на Франция, нито дори на Рим?

— Всъщност тези странни, както се изразихте, хора са предимно чуждестранни учени — швейцарци, италианци или германци, с чиито задълбочени изследвания сравнявах резултатите от своя скромен труд. Да си запълваш времето с обсъждане на въпроса за земното и всемирно притегляне е, струва ми се, съвсем безобидно занимание. Колкото до разюздаността, в която ме упрекват, то знайте, господин Делма, че в моя дворец скандалните истории никога не са били повече, отколкото по времето, когато според формулировката на най-видните историци „куртоазната любов е цивилизовала обществото“, и че при мен „срамните неща“ са били нищо в сравнение с онова, което се случва всяка вечер в наши дни в кралския двор и във всички столични кръчми.

Като чуха тези дръзки слова, съдии и съдебни заседатели се намръщиха. Но Жофре дьо Пейрак вдигна ръка и се провикна:

— Господа магистрати и други представители на съдийското съсловие, които присъствате в тази зала! Аз прекрасно зная, че с чистотата на нравите си и с целомъдрения си живот вие сте безспорно един от най-здравите елементи на нашето общество. Затова не се засягайте от изявлението ми, отнасящо се за съвсем друг кръг от хора, нито от думите ми, които самите вие често мълвите на себе си.

Това сърдечно и ловко излияние на подсъдимия обезкуражи съдиите и писарите, които в душата си се почувстваха поласкани от публично отдадената почит към техния примерен и доста скучен начин на живот.

Делма се покашля и се престори, че се рови в досието.

— Казват, че говорите осем езика?

— Живелият през миналия век италиански учен Пико Делла Мирандола е знаел осемнадесет, но тогава никой не е изразил съмнение, че сатаната си е направил труда да го научи на тях.

— И все пак, всички признават, че сте омайвали жените. Не бих искал безсмислено да унижавам и без това смазан от нещастия и лишен от поне прилична външност човек като вас, но като ви гледам, ми е наистина трудно да приема, че единствено видът ви е привличал дотолкова жените, че да се самоубиват и да изпадат в транс, щом като ви зърнат.

— Не бива нищо да се преувеличава — скромно отвърна графът и се усмихна. — Оставяли са се да бъдат омайвани, както се изразихте вие, само тези, които силно са го искали. А колкото до екзалтираните девойки, то всеки от нас познава не една и две. Манастирът или по-скоро болницата са най-подходящото място за тях и не трябва да се съди за жените изобщо въз основа само на няколко умопомрачени особи.

Делма се изпъчи и прие още по-тържествен вид.

— Общоизвестно е и е потвърдено от многобройни показания, че на провежданите от вас в Тулуза „кръжоци по любов“, съвсем неблагочестиви по своите същност и принципи, защото Бог е казал: „Ще любиш, за да продължаваш рода човешки“, вие сте прославяли велегласно плътските наслади.

— Но Бог никога не е казвал: „Люби и зачевай като куче“, нали? Затова не виждам нищо дяволско в това човек да изучава изкуството на любовта.

— Дяволски са вашите магьосничества!

— Ако притежавах каквато и да било магьосническа сила, не бих се намирал сега тук.

Съдията Бурие скочи и закрещя:

— Във вашите курсове по любов сте проповядвали неуважение към законите на Църквата. Казвали сте, че като институция бракът вреди на любовните чувства и че да си набожен, това не е достойнство.

— Може би действително съм говорил, че показаната набожност не е никакво достойнство, ако си алчен, скъперник и човек безсърдечен. Че истинското достойнство, което се харесва на жените, се състои в това да бъдеш с весел нрав, де умееш да пишеш хубави стихове, да си изкусен и щедър любовник. И ако съм споменавал, че бракът вреди на любовните чувства, то не съм имал предвид самата благословена от Бога институция, а факта, че в наши дни тя се е превърнала в същинска покупко-продажба, в позорна сделка между препиращи се за земи и зестра родители, които често насила и със заплахи свързват две млади, съвършено непознати едно за друго същества. Точно с тези методи на действие се разрушава свещеният принцип на брака, защото обвързаните с подобни вериги съпрузи не могат да се освободят от тях по друг начин, освен като прегрешат.

— Ето че пак имате дързостта да ни четете проповеди! — смутено запротестира Делма.

— Уви, ние, гасконците, сме всички малко нещо заядливци и критикари — призна графът. — Тъкмо тези вродени наклонности ме подтикнаха да поведа борба против нелепостите на нашия век. В това отношение последвах примера на един знаменит идалго — Дон Кихот Ламаншки, който се е сражавал с вятърни мелници. Боя се само, че се оказах също такъв глупак като него.

Измина още час, през който различни съдии задаваха на подсъдимия какви ли не, направо смешни въпроси. Питаха го с какви магии си е служил, за да превръща цветята в „омайничета“, защото било достатъчно да изпрати букет на някоя жена, за да изпадне получателката му в транс; пожелаха да научат състава на възбуждащите средства, които прибавял към напитките на гостите си и на участниците в курсовете по любов, тъй като всички те изпадали в състояние на „сластолюбиво бълнуване“; стигнаха дори дотам, че го запитаха с колко жени едновременно можел да се люби.

Графът отговаряше било с презрение, било с иронична усмивка на тези измъчени, събирани с невероятни усилия обвинения.

Явно никой не му повярва, когато той заяви, че никога не се е любил с повече от една жена.

Бурие, комуто останалите съдии предоставиха правото да води тази толкова деликатна част от разпита, насмешливо забеляза:

— Поради голямата ви слава на любовник с ненадминати мъжки възможности не се учудихме никак, когато ни казаха, че сте прибягвали и до най-различни срамни развлечения.

— Ако опитът ви в тази област е толкова голям, колкото твърдите, че са моите мъжки възможности — отговори граф дьо Пейрак с язвителна усмивка, — щяхте да знаете, че търсенето на подобни развлечения е по-скоро изява на половото безсилие на човек, желаещ да стигне до необходимата му възбуда чрез извратени способи. Признавам, че лично на мен, господа, ми е достатъчна една-единствена жена, срещната насаме под булото на нощта, за да задоволя напълно желанията си. Ще добавя също — рече той със съвсем сериозен тон, — че нито един злоезичник в Тулуза или дори в целия Лангдок няма да посмее да каже, а камо ли да тръгне да доказва, че откакто съм се оженил съм имал интимни отношения с някоя друга жена, освен със собствената си съпруга.

— Да, разследването действително потвърждава тази подробност — съгласи се съдията Делма.

— О, съвсем незначителна подробност! — разсмя се Жофре.

Обзети от неудобство, съдиите се размърдаха на столовете си. Бурие получи знак от Масно да премине към следващия въпрос, но тъй като не можеше лесно да се помири със систематичното отхвърляне на всички толкова грижливо подправени от него документи, той упорито отказваше да се признае за победен. Затова продължи настървено:

— Не отговорихте на повдигнатото срещу вас обвинение, че сте добавяли в напитките на гостите си възбуждащи вещества, които са ги подтиквали да извършват тежки прегрешения и така да нарушават шестата Божия заповед.

— Зная, че съществуват средства, използвани за тази цел, като например испанската муха. Но аз никога не съм бил привърженик на идеята да се предизвиква чрез изкуствена възбуда онзи нагон, който трябва да възниква само когато заговори сърцето и човек почувства това така естествено вдъхновение, породено от желанието.

— Казано ни бе обаче, че сте подбирали особено грижливо всичко, което сте предлагали за ядене и пиене на гостите си.

— Какво неестествено виждате в това старание? Нима всеки желаещ да се понрави на гостите си домакин не би постъпвал като мен?

— Да, но вие сте твърдели, че храната и напитките имат голямо значение, за да съблазниш тази или този, когото искаш да обладаеш. Учили сте слушателите си на изкуството да омайват…

— Съвсем не. Учех ги, че трябва да се наслаждават на даровете на земята, но че както при всяко друго нещо е необходимо човек да изучи първо правилата, които ще му позволят да стигне до желаната цел.

— Изложете ни по-подробно някои от вашите „поучения“.

Жофре обгърна с поглед залата и Анжелик видя как на лицето му проблесна усмивка.

— Установявам, господа съдии, че тези въпроси вълнуват вас не по-малко от подрастващите. Всеизвестно е, че всеки от нас, бил той ученик или зрял магистър, винаги мечтае да покори сърцето на любимата. Уви, господа, боя се, че пак ще ви разочаровам. Защото и в тази област, както при добиването на злато, нямам магическа формула. Учението ми се основава на натрупваната с векове човешка мъдрост. Да вземем например вас, господин председателю. Нима, когато като начеващ магистрат сте влизал в това величествено здание не сте смятал за съвсем естествено да изучите всичко, което би ви позволило да достигнете един божи ден до заемания понастоящем от вас пост? Ясно ми е, че и на ум не ви е идвало да се качите на катедрата и да започнете да говорите от нея, без да сте подготвили добре защитната си реч. В продължение на дълги години сте били винаги нащрек, за да избегнете препятствията, които биха могли да изникнат неочаквано на пътя ви. Защо тогава да не проявяваме същото старание и в областта на любовта? Невежеството е вредно, за да не кажа престъпно, във всичко, което вършим. В моето учение нямаше нищо тайно. И понеже господин Бурие иска да му го изложа по-подробно, бих му препоръчал например, връщайки се вкъщи весел и с доброто намерение да приласкае жена си, да не се отбива пътьом в кръчмата, за да гаврътне набързо няколко халби светла бира. Иначе има опасност малко по-късно, когато се озове между пухените завивки, да се окаже в доста жалък вид и така да разочарова съпругата си, че тя да се изкуши да отговори още на следващия ден на галантното ухажване на някой мил мускетар…

В залата се разнесе смях, а по-младите присъстващи направо затропаха с крака.

— Естествено, аз прекрасно разбирам — продължи със своя звучен глас Жофре, — че не подобава на човек в моето окаяно състояние да говори подобни неща. Но тъй като ми се налага да опровергая повдигнато срещу мен обвинение, ще повторя в заключение следното: смятам, че за да е добър в любовта и достоен за нейната богиня Венера, за мъжа няма по-добро възбуждащо средство от красива, здрава и добре сложена девойка, която сама го предразполага да не презира плътската връзка.

— Обвиняеми — рече строго Масно, — отново ме принуждавате да ви приканя да спазвате благоприличие. Не забравяйте, че в тази зала има жени, които са се посветили изцяло на Бога и в Негово име и прослава са запазили целомъдрието, затваряйки се между стените на светата обител.

— Господин председателю, моля да отбележите, че не аз подхванах този… разговор, ако мога да се изразя така, на една толкова деликатна и… очарователна тема.

Отново се чуха смехове. Тогава Делма подчерта, че тази част от разпита би трябвало да се води на латински, но взелият за първи път думата Фало дьо Сансе възрази съвсем на място, че всички присъстващи в залата — съдебни чиновници, свещеници и монаси — разбират латински и че не си струва да се притесняват за непорочните уши на войниците, стрелците и стражите с алебарди.

След това изявление се изредиха няколко съдии, които изложиха накратко други обвинения срещу подсъдимия.

Анжелик остана с впечатлението, че макар разпитът да се води доста объркано, той все пак се свежда главно до обвинението в магьосничество, до омайване на жените с демонични способи и до умението с помощта на алхимията и на сатаната „да превръща златото в истинско“.

Тя въздъхна с облекчение: ако мъжът й е обвинен само във връзки с дявола, той има шанс да се изтръгне от ноктите на кралското правосъдие.

Помисли си, че с разкритието как при процедурата за „прогонване на бесовете“ вместо тъпо шило е била използвана игла, адвокатът ще съумее да докаже, че това изпитание е проведено в нарушение на установените от Църквата правила и че Жофре е станал жертва на срамно беззаконие.

И накрая, демонстрацията, която ще направи старият саксонец Хауер, ще изясни по какъв начин Жофре е „увеличил богатството си“ и това може би ще убеди съдиите.

Поуспокоена от тези разсъждения и за да си отдъхне малко, Анжелик затвори очи.