Ан Голон, Серж Голон
Анжелик, маркизата на ангелите (34)

9

С разтуптяно сърце Анжелик се изправи след дълбокия си поклон. Пред нея стоеше кралят. Дебелият вълнен килим бе заглушил шума от високите му лакирани токове.

Анжелик забеляза, че вратата на малкия кабинет се затвори и че бе останала насаме с върховния владетел на Франция. Почувства, че я обзема смут, почти панически страх. Дотогава бе виждала краля само обграден от многолюдна тълпа. Затова никога не го бе възприемала като истински, жив човек; той винаги й бе изглеждал като някакъв театрален образ.

Сега обаче тя чувстваше присъствието на този доста набит мъж, целият ухаещ на перуники от пудрата, с която според модата просветляваше гъстите си тъмни коси. И този мъж бе кралят.

Тя с усилие вдигна очи. Пред нея стоеше важен и невъзмутим самият Луи XIV. Той сякаш се мъчеше да си припомни името на посетителката, макар че херцогиня дьо Монпансие му го бе казала само преди няколко мига. Анжелик почувства, че лъхащата от погледа на монарха хладина буквално я смразява.

Младата жена не знаеше, че без да притежава естествената непринуденост на своя баща крал Луи XIII, Луи XIV все пак бе наследил неговата срамежливост. Жаден за почести и великолепие, той се стараеше с всички сили да потиска чувството си за малоценност, което бе съвсем несъвместимо с величието на титлата му. И макар че беше вече женен и дори известен с галантните си истории, той все още не можеше да преодолее смущението си, щом му се налагаше да заприказва някоя жена и особено ако тя бе красива.

А Анжелик беше много красива. Без сама да съзнава, тя впечатляваше най-вече с царствения начин, по който държеше главата си, и със своя излъчващ едновременно скромност и смелост поглед, приеман понякога за израз на дързост, на предизвикателство, но означаващ също и наивност, присъща на младите и искрени същества. Усмивката й я преобразяваше цялата, като разкриваше вродената й обич към хората и живота.

В този момент обаче Анжелик не се усмихваше. Тя трябваше да чака, докато кралят я заговори и тъй като мълчанието му доста се проточи, младата жена почувства как гърлото й се стяга все повече и повече.

Накрая кралят се осмели да отвори уста.

— Госпожо, не ви познах — рече й той, като послъга малко. — Днес не сте облечена в онази чудесна златна рокля, която носехте в Сен–Жан–дьо–Люз.

— Да, Ваше Величество, и изпитвам голям срам, че ви се представям в толкова прости и овехтели дрехи, но те са единствените, които ми останаха. Както знаете, върху цялото ми имущество е наложен запор.

През лицето на краля премина ледено изражение, но само след миг той сякаш реши, че ще е по-добре да го замени с усмивка.

— Доколкото разбирам, искате веднага да говорим по същество, нали, госпожо. Впрочем, имате право. С това ми напомняте, че всяка минута на краля е скъпа и че той не може да си губи времето в празни приказки. И все пак, не сте ли твърде строга с мен?

Нежна руменина изби по бледите бузи на младата жена и тя смутено се усмихна.

— Далеч съм от мисълта да ви напомням за безбройните задължения, с които сте обременен, Ваше Величество. Аз само простодушно отговорих на въпроса ви. Но не бих искала моят крал да приеме за небрежност появата ми пред него с толкова износени дрехи и съвсем скромни украшения.

— Не съм давал заповед да се изземва личното ви имущество. Препоръчах дори да се остави госпожа дьо Пейрак на свобода и да не се притеснява с нищо.

— Безкрайно съм ви признателна, Ваше Величество, за вниманието, което сте проявили към мен — каза Анжелик, като се поклони. — Всъщност, аз лично не притежавам нищо и забързана да науча по-скоро какво е станало със съпруга ми, дойдох в Париж, като взех със себе си само най-необходимото и няколко украшения. Но аз съм тук не за да ви се оплаквам от нищетата си, господарю. Вълнува ме единствено съдбата на моя съпруг.

Тя млъкна и стисна устни, за да удържи потока от въпроси, с които би искала да залее краля: „Защо го арестувахте? В какво го обвинявате? Кога ще ми го върнете?“.

А Луи XIV я гледаше с неприкрито любопитство.

— Трябва ли да разбирам от думите ви, госпожо, че вие, една толкова красива жена, сте действително влюбена в своя хром, направо ужасен съпруг?

Презрителният тон, с който монархът изрече тези думи, подейства на Анжелик като забита в сърцето й кама. Тя почувства непоносима болка. Очите й пламнаха от негодувание.

— Как можете да говорите така? — отвърна тя разпалено. — И то след като сте го чували как пее! Не се ли прехласвахте, когато слушахте Златния глас на кралството?

— Да, наистина в гласа му имаше очарование, на което трудно можеше да се устои.

Кралят се приближи до Анжелик и без да прикрива явния си намек, й рече:

— Значи са били верни приказките, че мъжът ви има способността да омагьосва всички жени, дори и най-хладните. Донесоха ми, че той толкова се гордеел с тази своя способност и така се хвалел с нея, че даже решил да създаде един вид школа в своя така наречен „дворец на любовта“, където на организираните от него празненства царяла най-безсрамна разюзданост.

„Но във всеки случай не така безсрамна като тази, която се шири при вас, в Лувъра“, едва се сдържа да не му отвърне рязко Анжелик. А щом се поовладя, рече:

— Смисълът на тези светски сбирки е бил неправилно изтълкуван на Ваше Величество. Съпругът ми обичаше да съживява в двореца си Ге Савоар средновековните традиции на провансалските трубадури, които са въздигали в култ галантното отношение към дамите. Естествено, разговорите, които се водеха там, бяха леки, защото бяха посветени на любовта, но те никога не излизаха от рамките на приличието.

— А не ревнувахте ли, госпожо, като гледахте как този ваш съпруг, в когото сте толкова влюбена, се отдава на разврат?

— Никога не съм го виждала да се отдава на разврат в смисъла, който вие влагате в тази дума, господарю. Древните традиции на трубадурите учат мъжа да направи веднъж завинаги своя избор и да бъде верен на една-единствена жена, била тя законната му съпруга или любовница. И аз бях тази, върху която падна изборът на граф дьо Пейрак.

— Вие обаче дълго не сте се помирявали с неговия избор. Защо първоначалното ви отвращение изведнъж се е превърнало в пламенна любов?

— Виждам, че Ваше Величество се интересува от най-малките подробности в интимния живот на своите поданици — отвърна Анжелик, която този път не успя да прикрие ироничните нотки в гласа си.

Ярост кипеше в гърдите й. Напираха оскърбителни думи, които изгаряше от желание да му каже право в очите. Като например да го попита: „Вашите шпиони докладват ли ви всяка сутрин по колко пъти знатните поданици на кралството са се любили през изминалата нощ?“.

Тя с голяма мъка се сдържа да не отвърне нищо и дори наведе глава, от страх да не би изражението на лицето да издаде чувствата й.

— Не отговорихте на въпроса ми, госпожо — с леден глас настоя кралят.

Анжелик прокара ръка по челото си.

— Защо съм обикнала този човек ли? — промълви тя. — Сигурно защото притежава всички качества, които позволяват на една жена да се чувства щастлива от това, че е робиня на такъв мъж.

— Значи признавате, че вашият съпруг ви е омагьосал?

— Пет години живях с него, господарю. Готова съм да се закълна в Евангелието, че той не е нито магьосник, нито вълшебник.

— Знаели сте, че е обвинен в магьосничество, така ли?

Анжелик мълчаливо кимна.

— Става дума не само за странното му влияние над жените, но и за подозрителния произход на огромното му богатство. Говори се, че е сключил договор със сатаната, за да научи тайната за превръщането на металите в злато.

— Ваше Величество, нека съпругът ми да бъде предаден на съд и тогава той лесно ще докаже, че е станал жертва на погрешните схващания на някои алхимици, които, заблудени от своите средновековни традиции, в наше време принасят повече вреда, отколкото полза.

Строгото изражение на краля видимо поомекна.

— Съгласете се, госпожо, че както вие, така и аз, знаем твърде малко за алхимията. Признавам обаче, че дадените ми обяснения във връзка с дяволските методи, използвани от господин дьо Пейрак, са доста объркани и изискват да бъдат уточнени.

Анжелик едва сдържа въздишката си на облекчение.

— Колко съм щастлива, господарю, когато ви чувам да изричате думи, изпълнени с такова милосърдие и разбиране!

В тънката усмивка, с която кралят прие това възклицание на посетителката си, се прокрадна леко раздразнение.

— Да не прибързваме, госпожо. Аз само казах, че искам да науча повече подробности около тези превращения.

— Тъкмо в това е въпросът, Ваше Величество. Аз твърдя, че никога не е имало превращение. Съпругът ми просто е изнамерил способ за извличане с помощта на разтопено олово на съвсем дребните частици злато, съдържащи се в някои скали, и благодарение на приложението на този способ в практиката, той е натрупал огромното си богатство.

— Ако способът му е бил наистина толкова честен и чист, то би било напълно естествено графът да разкрие тайната му на своя крал, вместо да я пази само за себе си и да не споменава никому нищо за нея.

— Господарю, аз съм свидетелка как той демонстрира от начало до край този свой метод както пред няколко благородници, така и пред пратеника на тулузкия архиепископ. Но той е приложим само при даден вид скали, наречени невидими пиренейски златоносни жили, и то от чуждестранни специалисти, които единствени умеят правилно да боравят с тях. Следователно не става дума за някаква алхимическа формула, която графът може просто да разкрие, а за специална наука, изискваща проучването на нови терени и изразходването на значителни средства.

— И той, разбира се, е предпочитал да пази в тайна своя метод, който освен че го е обогатявал, му е служил като предлог да приема в дома си чужденци — испанци, германци, англичани и разни еретици от Швейцария. По такъв начин е имал възможността да подготви съвсем спокойно бунта на Лангдок.

— Съпругът ми никога не е заговорничил против Ваше Величество.

— Проявяваните от него високомерие и независимост са най-меко казано многозначителни и разобличаващи. Съгласете се, госпожо, че не е нормално един васал да не иска нищо от краля. Но ако този васал започне и да се хвали, че изобщо няма нужда от своя сюзерен, това вече преминава всяка граница.

Анжелик почувства, че я побиват студени тръпки. Тя се опита съвсем смирено да обясни на краля, че Жофре е само един чудак, който, изолиран поради физическите си недъзи от хората от своята среда, е положил всички усилия да се наложи и да бъде уважаван от тях заради ума си и големите си знания.

— Съпругът ви искаше да създаде държава в държавата — сурово отсече кралят. — Той не зачиташе и религията, защото магьосник или не, твърдеше, че властва чрез парите и великолепието. Откакто е арестуван, всичко ври и кипи в Тулуза, а и цял Лангдок е обхванат от вълнения. Не мислете, госпожо, че подписах заповедта за затварянето му без друго, по-основателно обвинение от това в магьосничество. Само по себе си, то е обезпокоително, но още по-опасни са последиците му. Получих сериозни доказателства за измяната на графа.

— Предателите съзират навсякъде измяна — рече бавно Анжелик, а от зелените й очи започнаха да изхвърчат мълнии. — Ако Ваше Величество ми назове имената на тези, които са оклеветили така граф дьо Пейрак, сигурна съм, че ще открия сред тях лица, които в съвсем близкото минало действително са съзаклятничели против властта и даже са готвели покушение срещу Ваше Величество.

Макар Луи XIV да я изслуша с невъзмутим вид, лицето му леко помръкна.

— Не е ли твърде безочливо от ваша страна, госпожо, вие да съдите на кого трябва да се доверявам и на кого — не. Злите, но укротени и оковани във вериги псета са ми по-полезни, отколкото гордият и волен васал, който живее далеч от сюзерена си, но скоро би могъл да му стане съперник. Нека случаят със съпруга ви да послужи за урок на онези велможи, на които би им хрумнало да надигнат глава. Ще видим дали цялото притежавано от графа злато ще му помогне да купи съдиите си и дали сатаната ще му се притече на помощ. Аз съм призван да защитавам народа си от пагубното влияние на знатните благородници, които ламтят да бъдат господари над телата и душите на кралските поданици и даже над самия крал.

„Сега би трябвало да се просна разридана в краката му“, помисли си Анжелик.

Но бе неспособна да го стори. Пред нея сякаш вече не стоеше кралят, а неин връстник, двадесет и две годишен младеж, когото тя изгаряше от желание да улови за дантеленото жабо и да разтърси яко като сливово дърво.

— Ето значи какво било правосъдието на краля! — рече тя толкова отривисто, че сама не позна гласа си. — Вие сте обкръжен от напудрени убийци, от накичени с пера бандити, от просяци, изричащи най-долнопробни ласкателства. От Фуке, Конде, от разните му там Конти, от Лонгвил, Бофор… Човекът, когото обичам, никога не е бил изменник. Преодолял е най-големите нещастия, като е обърнал гръб на недъзите си, пълнил е кралската хазна с част от богатството си, което е спечелил благодарение на своя гениален ум и с цената на огромни усилия и непрестанен труд. Не е искал никому нищо. Ето какво няма никога да му простят…

— Да, ето какво няма никога да му простят — повтори като ехо думите й кралят.

Сетне се приближи до Анжелик и улови ръката й така свирепо, че издаде клокочещия в гърдите му гняв, въпреки че лицето му си оставаше привидно спокойно.

— Госпожо, от тази стая ще излезете свободна, макар че бих могъл да заповядам да ви арестуват. Помнете това и не го забравяйте, когато ви хрумне да се усъмните в милосърдието на краля. Но внимавайте! Не искам да чуя да се говори повече за вас, защото тогава ще бъда безмилостен. Мъжът ви е мой васал. Оставете на кралското правосъдие да свърши работата си. Сбогом, госпожо!