- Серия
- Крийси (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Man on Fire, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Магдалена Куцарова, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Издание:
Автор: Арътр Дж. Куинъл
Заглавие: Мъж под прицел
Преводач: Магдалена Куцарова-Леви
Година на превод: 1996
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: трето (не е указано)
Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска (не е указано)
Печатница: Инвестпрес АД
Редактор: Йордан Колев
Художник: Буян Филчев
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 954-733-017-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18326
- — Добавяне
Епилог
Беше на следващата година. Минаваше полунощ. Студеният грегале[1] духаше от Европа през морето и брулеше голите хълмове на Гозо.
В селцето Мгар беше тъмно и много тихо, но не всички спяха.
На балкона на „Гленийгълз“ една сянка се раздвижи и една татуирана ръка се облегна на перилата. Бени обхвана с поглед залива и стръмните склонове на хълмовете. Вратата зад него се отвори. Тони се приближи, подаде му чаша бренди и застана до него. Гледаше и чакаше.
„Мелиталенд“ се удряше в ръба на кея и леко се полюшваше при всеки полъх на вятъра. Виктор и Микеле стояха на мостика, също гледаха в далечината и пийваха бренди.
Високо на хълма братята Мици седяха във вътрешния двор на къщата си заедно с Шрайк. Те гледаха отвъд стените на пристанището и първи забелязаха люлеещия се малък сивкав силует, който се насочваше към залива.
Джордж Замит стоеше в малката кабина на щурвала на полицейския катер, който се мяташе в прегръдката на вълните. След това изведнъж замря, когато навлязоха в спокойните води на пристанището. Джордж издаде заповед и двама моряци, въоръжени с дълги пръти с куки, излязоха на мократа палуба.
В сенките оттатък „Гленийгълз“ една ръка дръпна ръчната спирачка и ланд роувърът по инерция се спусна по краткия път до края на кея. Там беше тъмно. Единственият фенер не работеше.
Катерът бързо приближаваше и Джордж излезе на малката палуба. Ланд роувърът бе спрял на десет метра по-нататък. Той можеше ясно да различи два силуета. Единият, който стоеше по-близо до него, отвори вратата, слезе от колата и зачака. Беше жена, облечена в палто, която изглеждаше закръглена и тромава — не заради палтото.
Джордж направи знак с ръка зад гърба си и се отмести встрани. Мъжът излезе от кабината на щурвала, мина край него и се запъти към кея. Той бавно се приближи към жената. Беше едър мъж със странна походка — стъпваше от външната част на стъпалото към цяло ходило.
Жената се приближи и потъна в прегръдките му.
Джордж даде сигнал за тръгване; двигателят запърха и катерът се отдалечи. Когато тръгна да излиза от залива, Замит отиде на кърмата и погледна назад към прегръщащата се двойка.
После впери поглед в мрачните, мълчаливи и потайни хълмове на Гозо.