Артър Дж. Куинъл
Мъж под прицел (14)

Глава 13

Времето напредваше.

След два дни Крийси щеше да отпътува за Марсилия. Утре щеше да тренира за последен път с групата на Джордж.

Той работи до късно вечерта. През отворената врата на спалнята виждаше как Надя спи. Дългите й черни коси бяха разпилени по бялата възглавница.

Крийси не обичаше да остава длъжник. Тази нощ той се трудеше заради Джордж. Двамата бяха обсъждали работата по двойки в групата. Крийси беше препоръчал това. От личния си опит в работата с Гуидо знаеше, че двама души, всеки от които добре познава начина на мислене и постъпките на другия, в екстремни ситуации действат по-ефективно отколкото всеки сам за себе си, дори в цяла група. Сега Крийси преценяваше всеки член на групата и размишляваше кой с кого би могъл да работи.

Той си водеше бележки за специализираните тренировки на всяка отделна двойка и отново ги преценяваше въз основа на резултатите от последните няколко седмици.

След като приключи с това, Крийси състави списък на оборудването, необходимо на групата.

Накрая нахвърли някои бележки относно тактиката, като опита да си представи типа ситуация, в която Джордж би могъл да попадне.

Крийси започна работата си в девет часа и приключи късно след полунощ. Масата му беше отрупана с листа хартия. Той стана, протегна се, разгъна схванатите пръсти на дясната си ръка и влезе в спалнята.

Докато се събличаше, Крийси гледаше Надя. Нощта беше топла и тя бе завита до гърдите само с чаршаф. Изведнъж откри, че я сравнява с Рика. Тялото на Надя беше по-слабо, но кожата й бе същата — като кадифе, поставено под стъкло. Лицето й беше по-строго, но имаше същата коса — черна, права и гъста. Това беше друга красота — по-оригинална, по-изтънчена. Във влюбените очи на Крийси красотата на Надя изглеждаше по-индивидуална, свързана с интелекта й. Огледало на душата.

Той се пъхна в леглото до нея; тя промърмори нещо в съня си и механично се смъкна по-надолу, премести главата си на гърдите му, обгърна с ръка кръста му и отново потъна в дълбок, спокоен сън.

Съвършена интимност: мъж, който лежи гол до красива жена, без да прави любов с нея. Да получава удоволствие единствено от допира с нея, от това, че спят заедно.

 

 

Групата бе постигнала очевиден напредък. Това беше третото им упражнение; момчетата бяха подготвени и се справиха добре. По-късно, когато пред тях застанаха Джордж и Крийси, те бяха уверени в себе си и получиха повече похвали, отколкото забележки. Тъй като това беше последното занятие на Крийси, момчетата настояха да пийнат заедно по едно питие на прощаване. Крийси запротестира и обясни, че ще изпусне последния ферибот, но те бяха подготвили всичко предварително. Един от патрулните катери на ВСМ щеше да го откара от митницата до Мгар.

— Вече предупредих Надя по телефона — каза Джордж. — Ще те чака в „Гленийгълз“ в осем часа.

В бара му подариха вратовръзка. Беше на червени и бели ивици — цветовете на Малта; а върху тях беше изобразен черен орел. Това беше униформената вратовръзка на групата. Подаръкът означаваше, че Крийси е приет за неин неофициален член. Джордж произнесе кратка реч, в която му благодари за оказаната помощ и му пожела всичко хубаво за в бъдеще. След това младите полицаи започнаха здравата да се напиват.

След известно време Крийси отведе Джордж на една маса в ъгъла и му даде списъците, които беше съставил през нощта. Заедно прегледаха списъка на необходимата екипировка. Крийси се спря на отделни точки от него.

— Тези са произведени в Русия или в нейните сателити. Мисля, че имате възможност да ги получите от Либия.

Джордж се усмихна.

— Утре ще заведа военния им аташе на обяд.

Той погледна към Крийси и се замисли.

— Ти много ми помогна. Мога ли да направя нещо за теб?

Погледът на Крийси стана сериозен и той каза сухо:

— Да, Джордж. Кажи ми, ти ли проверяваш кореспонденцията ми?

Джордж бе почтен човек и не беше способен на коварство. Отговорът се изписа на посърналото му лице. Крийси изпита облекчение, отпусна се на стола и отпи от бирата си.

— Крийси, знаеш каква ми е работата — гласът на Джордж стана глух от неудобство. — Не бих искал да любопитствам, но… всъщност работата ми се състои тъкмо в това. А ти не си обикновен турист.

— Всичко е наред, Джордж. Не те обвинявам. Просто исках да знам дали не е било направено още при изпращането.

Внезапно му хрумна нещо.

— Колко души от твоя екип видяха писмото?

Джордж поклати глава.

— Само аз — каза той натъртено. — Няма извадени копия. Аз лично разлепих плика и след това отново го залепих.

Крийси се усмихна.

— Трябва да се упражняваш повече.

Джордж си възвърна усмивката, облекчен от това, че Крийси толкова леко прие нещата. След това отново стана сериозен.

— Гуидо е бил много предпазлив, но аз успях да разбера достатъчно, за да отгатна какво възнамеряваш да правиш. Очевидно знаеш на какъв риск се излагаш. Бих искал да ти помогна, но знаеш, че не мога.

Крийси кимна.

— Но ти ръководиш разузнавателна организация. Ще се почувстваш ли длъжен да докладваш за плановете ми в Централното бюро на Интерпол?

Джордж погледна с недоумение и попита:

— Какви планове?

След това хвърли поглед към часовника си.

— Допивай си питието, катерът те чака. Ако в осем часа не бъдеш в „Гленийгълз“, Надя ще ми се разсърди. И тогава може да стане страшно.

Двамата мъже станаха. Преди да се присъединят към останалите, Джордж добави:

— Вече имаш приятели тук, Крийси. Особено на Гозо. Каквото и да се случи с теб, след като си отидеш, не го забравяй.

— Няма — отвърна Крийси. — Благодаря ти.

Това бе вечер за сбогуване. Крийси искаше да заведе Надя в „Та Сенк“, но когато влезе в „Гленийгълз“ и видя навалицата там, стана ясно, че поне един час трябва да остане в бара.

Досега никога не беше завързвал приятелства. Когато влезе в голямото сводесто помещение, шумът го погълна и той стана център на внимание. Крийси изпита непознато досега усещане. Всички бяха там: рибари и фермери, Шрайк и Бени, братята Мици, Пол, Лора и Джоуи. Виктор му подаде питие, а Надя седна до него и му показа една телеграма, която бе пристигнала сутринта. Изпращаше я генералът от Париж. Молбата му беше изпълнена.

Разговорът и пиенето течаха спокойно; Крийси се чувстваше уютно и на мястото си. Не му беше тъжно и нито веднъж не се поколеба в решението си да замине сутринта. Макар че тук, на това място, се чувстваше щастлив, той бе живял достатъчно дълго и трудно, за да знае, че забрави ли за целта си, ще се прости с щастието. Не можеше да остане повече тук и да живее спокойно с мисълта, че се е отказал от тази цел.

Желанието му да отмъсти не бе намаляло. Сякаш го бе затворил в чекмедже. На сутринта щеше да отвори чекмеджето. През следващите седмици това желание щеше да властва над съзнанието му и да го накара да забрави всичко останало.

Но в тази последна вечер чекмеджето още стоеше затворено. Нямаше тъга. Дори Надя бе изпълнена с енергия и веселие. Крийси реши, че по-късно ще говори с нея. Ще се опита да й обясни. Тя заслужаваше поне това. През изминалите седмици Надя нито веднъж не се опита да го разубеди и да го склони да остане. Нито веднъж — никакъв намек или дори жест. Това донякъде го изненада, но той познаваше нейната твърдост и хладнокръвие. Вземеше ли някакво решение, не го променяше.

Бени му донесе ново питие и каза на Надя:

— Ще ти го отнемем за минута.

Те излязоха на балкона на спокойствие и едрият мускулест островитянин внушително заговори:

— Уомо, ако някога имаш нужда от помощ и не се обадиш първо на мен, много ще ти се разсърдя.

Крийси се усмихна.

— Ще се обадя първо на теб. Обещавам.

Бени кимна със задоволство.

— Просто изпрати телеграма до „Гленийгълз“ и Тони ще ме намери по всяко време на денонощието.

Те се върнаха вътре. Този път Крийси отведе Пол настрана.

— Дължа ти пари. Пол — каза той.

Фермерът явно се изненада.

— За какво?

— Много добре знаеш — отвърна Крийси. — Почти два месеца живях в твоята къща и се хранех до насита, а това струва пари.

Пол се усмихна и каза:

— Е, добре. Ще включа в сметката твоите петнайсет фунта седмично — толкова получава всеки работник земеделец тук. Така че сме квит.

Той махна с ръка, за да спре по-нататъшните възражения на Крийси.

— Крийси, никъде не бих могъл да намеря работник за през лятото, който да свърши толкова много работа. Сериозно ти говоря. Да не обсъждаме повече това.

Пол отново се присъедини към тълпата. Крийси не можеше да направи нищо повече. Само сви рамене и го последва.

След няколко минути американецът се сбогува с всички и си тръгна с Надя.

Приличаха на млади влюбени в първите дни на тяхната любов. Нямаше усещане за раздяла, нямаше тъга. Те седнаха на маса отвън на терасата и си поръчаха риба. Трябваше да признаят, че макар и да беше вкусна, не бе така както при Салву. Изпиха бутилка студено вино „Соаве“, след това още една. За Крийси тази вечер бе по-мъчителна, защото на сутринта съзнанието му щеше да бъде заето с планове и приготовления за смърт и разрушение; и защото Надя със своя начин на поведение му помагаше. Тревожеше се за това какво ще остави след себе си на Гозо. Не искаше да си я спомня тъжна и тя не му даде повод за това. Поведението й демонстрираше самоувереност и сила и успокояваше неговите скрити угризения на съвестта. А Надя искаше да постигне тъкмо това.

След вечеря те отидоха в „При Барбарела“. Крийси искаше да се сбогува със Сенсу.

— Всичко е за моя сметка — каза Сенсу с любезната си усмивка.

Крийси попита Надя дали иска да потанцуват. Тя поклати глава.

— Почти пълнолуние е. Хайде да идем да поплуваме за последен път.

Те допиха питиетата си, върнаха се във фермата и се спуснаха по каменистата пътека към заливчето. Влязоха в прохладната вода и се прегърнаха. Кожата й беше хлъзгава като мокро стъкло.

Любиха се на плоската тераса. Крийси лежеше по гръб, за да й спести всяко възможно неудобство от допира с грапавата скала; но след като Надя се намести върху него, той не чувстваше нищо друго, освен нежната й топлина. Както винаги, те правеха любов бавно; страстта постепенно нарастваше. Той ясно виждаше очертанията на малките й гърди, осветени от луната, овалното й лице и тъмните очи, притворени от удоволствие. Когато страстта им достигна връхната си точка, от гърдите й се изтръгна дълбок стон и тя нежно и силно притисна коленете си към тялото му.

По-късно Крийси говореше, а тя седеше гола, обхванала коленете си с ръце. Очите й бяха впити в неговите.

Той й разказа какво смята да направи и защо. Описа й физическото и душевното си състояние при пристигането в Неапол. Разказа й как Гуидо и Елио уредиха да получи работата. Разказа й за първите си работни дни, за това как съзнателно отбягваше Пинта и как след това бавно и постепенно се сприятелиха.

Крийси беше красноречив. За първи път в живота си бе способен истински да разкрие чувствата си. Може би се дължеше на обстановката, на нощта, на това, че току-що бяха правили любов, или просто защото обичаше жената, която толкова внимателно го слушаше, но той намираше подходящи думи, за да опише как се бе чувствал и какво се беше случило.

Разказа й за деня, прекаран сред планините, когато Пинта му подари разпятието. Каза й, че това е бил най-щастливият и най-истински ден в живота му. Думите му съживиха Пинта. Надя кимаше с глава в знак на разбиране, а той й разказваше за момичето — за нейното безгрижие, любознателност и наивна гордост от живота.

Разказа й за последния ден, за отвличането и за това как тя го извика по име, докато той лежеше на тревата. Как се събуди в болницата, как не знаеше със сигурност дали ще оживее, но го желаеше с всяка фибра от тялото си, как непрекъснато чуваше този последен вик и долавяше безпокойство в гласа й.

Как по-късно Гуидо му съобщи, че е мъртва и че е била изнасилена.

Крийси млъкна и в малкия залив се възцари тишина. След дълго мълчание Надя заговори. Беше положила глава на коленете си и мократа й черна коса почти докосваше скалата. Когато вдигна глава, на слабата светлина той видя, че по лицето й се стичат сълзи.

— Не плача за това, че си отиваш, Крийси. Обещах си да не го правя — поне докато ти си тук.

Плътният й глас трепна.

— Плача заради Пинта. Вече я познавам. Докато разказваше за нея, ти сякаш я съживи и аз я опознах така, като че ли е мое дете. А когато ми разказа за смъртта й, сякаш я видях. И сега плача за нея.

Думите й го утешиха. Тя можеше да разбере защо той трябва да си отиде, въпреки че я обича.

— Обичам те — каза Крийси.

Надя вдигна поглед към него.

— Знам. Но не очаквах, че ще ми го кажеш.

— Нямах такова намерение.

— Тогава защо го направи?

— Не знам точно. Може би защото говорехме за Пинта, а и, честно казано, исках да ти го кажа, преди да си тръгна. Дори и да е безсмислено.

— Не е безсмислено, Крийси.

Искаше й се да продължи. Да му каже всичко. Но както и със сълзите, тя беше обещала пред себе си да не го прави. Надя стана и погледна към озареното от луната море.

— Какви са шансовете ти да оцелееш? — попита тя.

— Много малки — категорично отговори той.

— Но ако оцелееш, ще се върнеш ли при мен?

Надя се обърна с лице към Крийси. Той стана.

— Да, но не ме чакай. Не отивам да се самоубивам. Когато има и един процент възможност за оцеляване, това не е самоубийство. Но шансовете ми са приблизително такива.

Крийси се приближи към нея и я прегърна.

— Така че не ме чакай.

— Просто исках да съм наясно — каза тя и силно, страстно го целуна. — Направи го, Крийси! — гласът й стана по-настоятелен. — Направи го! Убий ги! Всички! Те заслужават това. Мразя ги толкова, колкото и ти.

Надя се притисна към него и почувства силата му. Тя прокара ръце по стегнатите мускули на гърба и раменете му. Когато заговори, устните й докоснаха врата му.

— Не се тревожи за мен. Не мисли за мен. Мисли само за тях и за това какво са направили.

Гласът й беше изпълнен с омраза и дори — той чувстваше това — преливаше от омраза.

— Всяка сутрин ще ходя с майка си на църква. Ще се моля. Ще се моля да ги убиеш и няма да се изповядвам. Само ще се моля, а когато умреш или се върнеш тук, ще се изповядам.

Те взеха дрехите си и тръгнаха към къщата. Думите и настроението й го бяха развълнували дълбоко. Имаше нещо, което Крийси не разбираше, което му убягваше. Но реакцията и чувствата й спрямо отмъщението му, това, че тя се идентифицираше с него — всичко му помогна да настрои и избистри мислите си за предстоящата цел.

Надя не искаше повече да се любят. Не искаше и да спи. До изгрев-слънце имаше само няколко часа. Тя лежеше до него в леглото, с глава върху гърдите му, заслушана в равномерното му дишане.

При изгрев-слънце тя тихомълком се измъкна, стана и отиде в другата стая да събере дрехите му и да му приготви чантата. Най-отгоре сложи касетофона. Няколкото касети бяха прибрани в страничния джоб. След това със слаба усмивка отново ги извади, отдели една от тях и я пъхна в касетофона.

След това слезе в кухнята, приготви закуската, свари кафе и се качи горе с подноса.

 

 

Трябваше да се качи на първия ферибот за Малта. Джоуи сложи чантата му в ланд роувъра и седна на мястото на шофьора. Лора го прегърна, целуна го по бузата и му пожела на добър час. Той я задържа в прегръдките си и й благодари за това, че му е помогнала да възстанови силите си.

След това стисна ръката на Пол.

— Всичко е наред, а, Пол?

— Всичко е наред, Крийси!

Надя реши да не го изпраща на ферибота. Тя се приближи, повдигна се на пръсти и го целуна по устните, пожела му късмет и след това отново се върна при родителите си. Ланд роувърът се отдалечи по пътя. Лицето й беше безизразно.

След половин час Надя излезе пред къщата и видя как „Мелиталенд“ излиза от пристанището.

Знаеше, че Крийси ще бъде до кормчията — с Виктор или Микеле, Когато всички заеха местата си, тя го видя да се приближава към вдигнатия трап и да гледа към хълма. Той й помаха с ръка. Надя му махна в отговор и продължи да гледа, докато фериботът зави край Комино и се изгуби от погледа й. Тя отиде в кухнята да помогне на майка си. Лора недоумяваше. Хората на Гозо бяха емоционални, а лицето на дъщеря й не изразяваше никакви емоции.

Вечерта Надя тръгна по пътеката към Рамла, застана на билото на хълма и в далечината зърна белия кораб, който излезе от голямото пристанище и се насочи на север.

Салву, който работеше на нивата си под хълма, забеляза как момичето стои и гледа към морето. Искаше да я повика, но след това проследи погледа й, видя кораба и мълчаливо се върна към работата си.

Едва когато корабът изчезна в мрака отвъд хоризонта, тя се обърна и бавно се върна във фермата. Качи се в стаите, където бяха живели заедно, съблече дрехите си и се пъхна в леглото. Придърпа възглавницата му към себе си и я притисна към корема си.

Нощта се изпълни с риданията й.